Разлика между версии на „Анибал Радичев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(На руски език:)
 
(Не са показани 20 междинни версии от 6 потребители)
Ред 20: Ред 20:
 
}}
 
}}
 
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
  | роден-ден =  
+
  | роден-ден = 16
  | роден-месец =  
+
  | роден-месец = юни
 
  | роден-година = 1944
 
  | роден-година = 1944
 
  | роден-град = Обнова
 
  | роден-град = Обнова
Ред 47: Ред 47:
 
}}
 
}}
 
}}
 
}}
'''Анибал Радичев''' е именит поет, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му са първите в българската поезия определени като [[фантастична поезия]].
+
'''Анибал Радичев''' е поет и редактор, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му някои познавачи смятат за първите в България, определяни като [[фантастична поезия]].
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е през [[1944 г.]] в с. Обнова (Плевенско). Баща му е бил директор на Военния театър, а майка му - известна драматична актриса. Завършил е Българска филология и Философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с [[Атанас П. Славов]] и другите активисти на клуб  „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, първата стихосбирка с фантастична поезия, издадена у нас, е неговата „[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през [[2005 г.]]
+
Роден е през [[1944 г.]] в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с [[Атанас П. Славов]] и други активисти на клуб  „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно, когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана по онова време, е неговата „[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през [[2005 г.]]
  
Към септември [[2007 г.]] работи в издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели.
+
От септември [[2007 г.]] работи в издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия".
  
Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“ връчен му от Съобществото на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.
+
Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“, връчен му от Общността на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.
  
== Любопитно: ==
+
== Любопитно ==
  
В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критика Свилен Каролев отбелязва:
+
В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва:
  
„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия '''стихотворения с научно-фантастична тематика''' просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!"
+
„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия '''стихотворения с научнофантастична тематика''' просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!".
 
 
== Други статии за Анибал Радичев: ==
 
  
 +
== Други статии за Анибал Радичев ==
 +
[[Файл:Анибал+.jpg|рамка|дясно]]
 
* В „Словото“ - [http://slovo.bg/showbio.php3?ID=298]
 
* В „Словото“ - [http://slovo.bg/showbio.php3?ID=298]
 
* В „Литернет“ - [http://liternet.bg/library/bl/r/a_radichev.htm]
 
* В „Литернет“ - [http://liternet.bg/library/bl/r/a_radichev.htm]
Ред 90: Ред 90:
 
* [[2000 г.]] - ''„[[Лексикон на Ези-турическия език (Издателство Атлантис-ГК, 2000 г.)|Лексикон на Ези-турическия език]]“'' (експериментален сборник с елементи на [[хумористична фантастика]]) - [[Издателство Атлантис-ГК|издателство „Атлантис-ГК“]]
 
* [[2000 г.]] - ''„[[Лексикон на Ези-турическия език (Издателство Атлантис-ГК, 2000 г.)|Лексикон на Ези-турическия език]]“'' (експериментален сборник с елементи на [[хумористична фантастика]]) - [[Издателство Атлантис-ГК|издателство „Атлантис-ГК“]]
 
* [[2001 г.]] - ''„[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [[Издателство Българска книжница|издателство „Българска книжница“]]
 
* [[2001 г.]] - ''„[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [[Издателство Българска книжница|издателство „Българска книжница“]]
 +
* [[2017 г.]] - ''„[[Да сме наясно! (Издателство Българска книжница, 2017 г.)|Да сме наясно!]]“'' (хумористични стихове с фантастичен елемент) - [[Издателство Българска книжница|издателство „Българска книжница“]]
 +
* [[2020 г.]] - ''„[[Аргонавт (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2020)|Аргонавт]]“'' - [[Дружество на българските фантасти Тера Фантазия]]
 +
 +
===== В съвместни издания =====
 +
 +
* [[2009 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2008|ФантАstika 2008]]“
 +
** „[[Съмнение (стих, Анибал)|Съмнение]]“ 
 +
* [[2010 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2009|ФантАstika 2009]]“
 +
** „[[Нула (стих, Анибал)|Нула]]“ 
 +
* [[2011 г.]] - Във „[[Фантастихия (Дружество Тера Фантазия, 2011)]]“
 +
** „[[Присъствие (стих, Анибал)|Присъствие]]”,
 +
** „[[Телепортация (стих, Анибал)|Телепортация]]”
 +
** „[[Аргонавт (стих, Анибал)|Аргонавт]]” 
 +
* [[2014 г.]] - В „[[Измерения и модели, (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2014)]]“
 +
** „[[Как? (стих, Анибал)|Как?]]“,
 +
** „[[Повтаряемост (стих, Анибал)|Повтаряемост]]“,
 +
** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“,
 +
** „[[Кутия (стих, Анибал)|Кутия]]“,
 +
** „[[Формална логика (стих, Анибал)|Формална логика]]“
 +
* [[2015 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2013-14|ФантАstika 2013-14]]“ и
 +
* [[2015 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2014-15|ФантАstika/2014-15]]“
 +
** „[[Особен въпрос (стих, Анибал)|Особен въпрос]]“,
 +
** „[[Антиутопичен залез (стих, Анибал)|Антиутопичен залез]]“,
 +
** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“
 +
* [[2015 г.]] - В [[Блок материали във в-к „Словото днес“ от 18 юни 2015 г.|в. „Словото днес“ (18 юли, бр.23(794))]]
 +
** „[[Съмнение (стих, Анибал)|Съмнение]]“
 +
** „[[Реалност (стих, Анибал)|Реалност]]“
 +
* [[2017 г.]] - В [[Блок материали във в-к „Словото днес“ от 5 октомври 2017 г.]]
 +
** „[[Разлика (стих, Анибал)|Разлика]]“
 +
* [[2020 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2019-20]]
 +
** Юбилейни стихове (по повод 75 годишнината му)
 +
*** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“
 +
*** „[[Магия (стих, Анибал)|Магия]]„
 +
*** „[[Квантова механика (стих, Анибал)|Квантова механика]]“
 +
*** „[[От упор (стих, Анибал)|От упор]]“
  
====== На руски език: ======
+
====== На руски език ======
  
 
* [[2006 г.]] - ''„[[Скачок в пространство (Издателство Международное сообщество писательских союзов, Москва 2006 г.)|Скачок в пространство]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [http://www.moscowwriters.ru/HTML/mezdun_sp.htm издателство „Международное сообщество писательских союзов“]
 
* [[2006 г.]] - ''„[[Скачок в пространство (Издателство Международное сообщество писательских союзов, Москва 2006 г.)|Скачок в пространство]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [http://www.moscowwriters.ru/HTML/mezdun_sp.htm издателство „Международное сообщество писательских союзов“]
Ред 108: Ред 143:
 
* [[2013 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%9D%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A0%D0%B0%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80,_2013%29 На зазоряване]“ - хумористични редове (стихове, миниатюри, вицове) - Издателство „Рал Колобър“
 
* [[2013 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%9D%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A0%D0%B0%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80,_2013%29 На зазоряване]“ - хумористични редове (стихове, миниатюри, вицове) - Издателство „Рал Колобър“
 
* [[2013 г.]] - [http://agnibg.net/index.php/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F Откровения] - Издателство „Рал Колобър“
 
* [[2013 г.]] - [http://agnibg.net/index.php/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F Откровения] - Издателство „Рал Колобър“
 +
* [[2017 г.]] - „Да сме наясно!“ - Издателство „Българска книжница“
 +
* [[2020 г.]] - „Ти да видиш“ - Издателство „Българска книжница“
  
 
== Външни връзки ==
 
== Външни връзки ==
 
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=298&LangID=1 Страница на автора в „Словото“]
 
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=298&LangID=1 Страница на автора в „Словото“]
 +
* [http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=15&t=27447&p=47125&rb_v=viewtopic#p47125 Представяне в сайта на [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]].]
  
 
[[Категория:Поети|Радичев, Анибал]]
 
[[Категория:Поети|Радичев, Анибал]]

Текуща версия към 15:30, 5 септември 2021

Анибал Радичев
поет
Ani+.jpg

Биографични данни:
Роден на: 16 юни 1944 г.
Роден в: Обнова, Плевенско

Анибал Радичев е поет и редактор, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му някои познавачи смятат за първите в България, определяни като фантастична поезия.

Биография[редактиране]

Роден е през 1944 г. в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с Атанас П. Славов и други активисти на клуб „Иван Ефремов“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно, когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „Орфия“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана по онова време, е неговата „Паралелен свят“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през 2005 г.

От септември 2007 г. работи в издателство „Български писател“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия".

Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („Скок в пространството“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“, връчен му от Общността на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.

Любопитно[редактиране]

В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва:

„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия стихотворения с научнофантастична тематика просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!".

Други статии за Анибал Радичев[редактиране]

Анибал+.jpg


Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
В съвместни издания[редактиране]
На руски език[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

Външни връзки[редактиране]