Разлика между версии на „Христо Гешанов“
(Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
Ред 25: | Ред 25: | ||
| роден-регион = | | роден-регион = | ||
| роден-държава = | | роден-държава = | ||
− | | починал-ден = | + | | починал-ден = 27 |
− | | починал-месец = | + | | починал-месец = март |
− | | починал-година = | + | | починал-година = 2021 |
| починал-град = | | починал-град = | ||
| починал-регион = | | починал-регион = |
Текуща версия към 08:00, 13 август 2021
Христо Гешанов | |
фен и писател | |
Христо Гешанов (вдясно) и Ивайло Рунев. 1986 г. | |
Професия: психолог, журналист и лектор | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 10 юни 1936 г. |
Роден в: | София |
Починал на: | 27 март 2021 г. |
Писател: | |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Теми: | евристика, извънземни цивилизации, религии |
Фен: | |
Клуб(ове): | „Приятели на бъдещето“, „Иван Ефремов“ |
Христо Гешанов е изследовател, фен и автор на научнофантастични разкази.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 10 юни 1936 г. в София. Завършва СУ, специалност философия и психология. Силно евристична личност и професионален лектор. Един от основателите на Българското астронавтическо дружество, на Школа по йога с 400 курсисти, на курсове по евристика. През 1978 г. е репресиран от ГК на БКП за тази му просветителска дейност. Голям психолог и психотерапевт, той работи с космонавти, много от прославените български спортисти и цели отбори, включително и с Хималайската експедиция през 1984 г. Експерт по религиите, публикувал е двутомния труд „Библия и космос“.
Цялото му творчество е отразено на сайта: [1]
Приноси към фантастиката[редактиране]
През 1962 г. основава и ръководи „Приятели на бъдещето“ към ГК на ДКМС (София) - първия клуб на любителите на фантастиката в България.
През 1975 г.-1978 г. провежда в Клуб „Иван Ефремов“ оригинални курсове: „Самоизграждане на творческата личност“, „Евристика“, „Фантастология“ и други, забранени от идеологическите инстанции, за което е оставен без работа.
Интервю с Христо Гешанов за историята на клуб „Приятели на бъдещето“:
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Разкази[редактиране]
Статии[редактиране]
- 1987 г. - „Поясът на астероидите - индустриалният венец на Слънчевата цивилизация“
- 2005 г. - „Интелектът“
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]
- 1965 г. - „„Лунна-4““ (разказ), сп. „Космос“, 1965 г., 5 бр.
- 1967 г. - Във вестник „Орбита“. Притурка на в. „Народна младеж“ за наука и техника, брой 17 от 1967 г. Вестник „Народна младеж“, брой 225 (5981) от 25.ІХ.1967 г.
- Робот и робот. Фантастична миниатюра.
- Робот и човек. Фантастична миниатюра.
- Човек и робот. Фантастична миниатюра.
- Човек и човек. Фантастична миниатюра.
- 1987 г. - „Поясът на астероидите - индустриалният венец на Слънчевата цивилизация“ (статия), сп. „Криле“, 1987 г., 4 бр.
- 2005 г. - „Интелектът“ (статия), сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2005
- 2014 г. - „„Измерения и модели“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2014“
Други книги[редактиране]
- 1975 г. - „Системата науки за изкуството". С., АОНСУ, 1975
- 1981 г. - „Природна козметика" (в съавт.). С., „Лада". 1981
- 1984 г. - „Космонавтика и лесовъдство". С., 1984
- 1996 г. - „Космическо призвание" (в съавт). С., 1996 - мемоари
- 1997 г. - „Парадокси". С., 1997 - миниатюри
- 1997 г. - „Библия и космос". С., 1997 - научна публицистика
- 1999 г. - „Библия и космос" - I част (второ прераб. и доп. изд.). С., 1999
- 1999 г. - „Библия и космос" - II част. С., 1999
- 2000 г. - „Размисли на сърцето". С., 2000 - поезия
- 2004 г. - „Парадокси" (второ прераб. и доп. изд.). С., 2004
- 2006 г. - „Непознатият Айнщайн". С., 2006 - психологически очерк
- 2010 г. - „Страхът". Част първа: Силата на страха. С., 2010 - научна публицистика
- 2010 г. - „Християнска апологетика". С., 2010 - лекционен курс
- 2011 г. - „Съвестта". С., 2011 - публицистика
- 2012 г. - „Страхът". Част втора: Силата на духа. С., 2012
Външни връзки[редактиране]
- 2013 г. – „Приятелите...“ след половин век – интервю с Христо Гешанов, взето от Александър Карапанчев (текстът онлайн).