Разлика между версии на „Петър Бобев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Самостоятелни издания)
(допълнително редактиране за избягване на копивиото)
Ред 5: Ред 5:
 
   | име-категории  = Бобев, Петър
 
   | име-категории  = Бобев, Петър
 
   | ник            =  
 
   | ник            =  
   | описание        =  
+
   | описание        = писател
 
   | портрет        =  
 
   | портрет        =  
 
   | px              =  
 
   | px              =  
Ред 11: Ред 11:
 
   | още-следпортрет =
 
   | още-следпортрет =
 
   | пол            = м
 
   | пол            = м
   | професия        = писател, агроном, преподавател, банков чиновник
+
   | професия        = агроном, преподавател, банков чиновник
 
   | националност    =  
 
   | националност    =  
 
}}
 
}}
Ред 47: Ред 47:
 
}}
 
}}
  
'''Петър Петров Бобев''' e писател на приключенски романи, [[научна фантастика]], романи за деца, приказки и други.
+
'''Петър Петров Бобев''' e писател на приключенски романи, [[научна фантастика]], романи за юноши, приказки и други литературни произведения.
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е на [[9 август]] [[1914 г.]] в Горна Оряховица. Баща му е бил професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.   
+
Роден е на [[9 август]] [[1914 г.]] в Горна Оряховица, в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.   
Петър Бобев се дипломира в Агрономическия факултет през [[1937 г.]] . На работа е поред в: Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, в конезавод „Клементина“, после е приет в школата за запасни офицери, а от [[1940 г.]] е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица.  
+
 
 +
Завършва Агрономическия факултет през [[1937 г.]] . На работа е поред в: Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, конезавод „Клементина“, после е приет в школата за запасни офицери, а от [[1940 г.]] е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица.  
  
 
Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през [[1941 г.]].  
 
Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през [[1941 г.]].  
  
През [[1945 г.]] му възлагат кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та в Българската земеделска и кооперативна банка. До пенсионирането си през [[1974 г.]] работи като уважаван банков чиновник.  
+
През [[1945 г.]] му възлагат кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та в Българската земеделска и кооперативна банка. До пенсионирането си през [[1974 г.]] работи като банков чиновник.  
  
 
Умира на [[26 април]] [[1997 г.]] в София.
 
Умира на [[26 април]] [[1997 г.]] в София.
  
== Приноси към фантастиката ==
+
== Литературно поприще ==
  
Приносите на [[Петър Бобев]] за българската фантастика са големи. Няколко поколения млади читатели са израснали с неговите книги, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели Бобев се доближава до доаена на този род фантастика Жул Верн. Определено може да се каже, че Бобев заема в българската фантастика това място, което в руската е запазено за Александър Беляев - на "Местният Жул Верн".
+
Започва да пише чак четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ ([[1955 г.]]). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ - привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.
  
== Стил и особености ==
+
Петър Бобев е автор основно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо - подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас.
  
Започва да пише четиридесетгодишен - първоначално това са приказки на дъщеричката му Ани. Ран Босилек ги харесал и отпечатал в редактираното от него списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ ([[1955 г.]]). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ привлича прави Петър Бобев редовен сътрудник.
+
== Приноси към фантастиката ==
 
 
Редуват се повестите „Гущерът от ледовете“ ([[1958 г.]]), „Белият лоцман“, „Самотникът от ледената пустиня“, „Теао Немия“, „Симба“ и „Вълчата царица“, „Драгота – морски хайдутин“, "„Позорът на Один“  в които писателя едновременно е добър приключенец-разказвач, така и разработчик на научно-фантастични идеи. Преобладават темите за подводния свят, древни същества, живели преди човека. Увлекателните приключения, които създава, го превръщат в един от най-четените юношески писатели. „Заливът на акулите“, „Жрицата на змията“, „Галатея“, „Драконът от Луалаба“, „Куцият дявол“, „Опалите на Нефертити“, „Калиакра“, „Горан - мечи побратим“, „Отмъщението на мъртвия инка“ и много други исторически и приключенски романи са посветени на идеята за неизбежната победа на смелите и предприемчиви герои.
 
  
Писателят никога не е посещавал екзотичните страни, за които пише - увлекателността на книгите на Петър Бобев е резултат на денонощен труд, на огромно количество знания, почерпени от научна и справочна литература, и на дарбата да разказва увлекателно.
+
Няколко поколения млади читатели са израснали с книгите на Петър Бобев, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели той се доближава до доайена на този род фантастика Жул Верн. Определено може да се каже, че Бобев заема в българската фантастика това място, което в руската е запазено за Александър Беляев - на „местният Жул Верн“.
  
 
== Награди и признания ==
 
== Награди и признания ==
  
Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през [[1994 г.]] е удостоен с литературната награда на МНП „П.Р.Славейков“ за цялостно му творчество.
+
Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през [[1994 г.]] е удостоен с литературната награда на МНП „П.Р.Славейков“ за цялостно творчество.
  
 
== Произведения ==
 
== Произведения ==
Ред 182: Ред 181:
 
===== Публикации в съвместни издания =====
 
===== Публикации в съвместни издания =====
 
* [[1989 г.]] - - „Опалы нефертити” („[[Опалите на Нефертити (Издателство Народна младеж, 1971)|Опалите на Нефертити]]“) (роман) – в: сб. „Болгарский детектив“, Изд. УСХА, Киев - с.
 
* [[1989 г.]] - - „Опалы нефертити” („[[Опалите на Нефертити (Издателство Народна младеж, 1971)|Опалите на Нефертити]]“) (роман) – в: сб. „Болгарский детектив“, Изд. УСХА, Киев - с.
 +
 +
== Любопитно ==
 +
 +
Подобно на Жул Верн, Петър Бобев никога не е посещавал екзотичните страни, за които пише. Познанията му за тях са почерпени предимно от научна и справочна литература.
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==
  
* {{От Уикипедия|Петър Бобев|731216}}
+
* [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B2&oldid=1216032 Уикипедия]]

Версия от 22:57, 28 октомври 2007

Петър Бобев
писател
Професия: агроном, преподавател, банков чиновник

Биографични данни:
Роден на: 9 август 1914 г.
Роден в: Горна Оряховица
Починал на: 26 април 1997 г.
Починал в: София

Писател:
Жанр(ове): приключенски романи, научна фантастика, произведения за деца, приказки

Петър Петров Бобев e писател на приключенски романи, научна фантастика, романи за юноши, приказки и други литературни произведения.

Биография

Роден е на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица, в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.

Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. . На работа е поред в: Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, конезавод „Клементина“, после е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица.

Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г..

През 1945 г. му възлагат кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та в Българската земеделска и кооперативна банка. До пенсионирането си през 1974 г. работи като банков чиновник.

Умира на 26 април 1997 г. в София.

Литературно поприще

Започва да пише чак четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ - привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.

Петър Бобев е автор основно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо - подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас.

Приноси към фантастиката

Няколко поколения млади читатели са израснали с книгите на Петър Бобев, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели той се доближава до доайена на този род фантастика Жул Верн. Определено може да се каже, че Бобев заема в българската фантастика това място, което в руската е запазено за Александър Беляев - на „местният Жул Верн“.

Награди и признания

Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с литературната награда на МНП „П.Р.Славейков“ за цялостно творчество.

Произведения

Фантастика

Романи

Повести и новели

Нефантастика

Романи

  • 1963 г. - „Свирепия“, роман
  • 1965 г. - „Жрицата на змията“, роман за юноши
  • 1965 г. - „Заливът на акулите“
  • 1970 г. - „Куцият дявол“, приключенски роман
  • 1971 г. - „Калиакра“, приключенски роман
  • 1973 г. - „Горан - мечи побратим“, роман
  • 1979 г. - „Боа и диаманти“, приключенски роман
  • 1980 г. - „Мечът на Атила“, роман
  • 1984 г. - „Отровният пръстен“, роман
  • 1984 г. - „Камбо“, роман за юноши
  • 1984 г. - „Тайната книга“, исторически роман
  • 1988 г. - „Гладиаторът“, исторически роман
  • 1996 г. - „Тигрицата на океана“, роман

Повести и разкази

  • 1961 г. - „Белият лоцман“
  • 1963 г. - „Самотникът от ледената пустиня“
  • 1965 г. - „Теао Немия“
  • 1967 г. - „Симба“, повест
  • 1969 г. - „Вълчата царица“, приключенска повест
  • 1971 г. - „Гонитба из южните морета“, повест
  • 1976 г. - „Драгота - морски хайдутин“, повест
  • 1988 г. - „Телената обеца“, повест за юноши

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Статии

Нефантастика

Разкази и приказки за деца и юноши
  • 1955 г. - „Деца на слънцето“, приказки
  • 1957 г. - „Все по-високо“, приказки
  • 1959 г. - „Заешка пакост“, разкази
  • 1960 г. - „Гърбавата ела“, приказки
  • 1961 г. - „Кактуси“, разкази за юноши

Рецензии

На руски език

Фантастика

Самостоятелни издания
Публикации в периодика
  • 1964 г. - „Добрый закон” („Добрият закон”) (приказка) - сп. „Урал“, № 2, Превод: Л. Стариков - с. 184-185
Публикации в съвместни издания

Любопитно

Подобно на Жул Верн, Петър Бобев никога не е посещавал екзотичните страни, за които пише. Познанията му за тях са почерпени предимно от научна и справочна литература.

Източници