Разлика между версии на „Радослав Спасов“
(→Външни връзки) |
|||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
== Външни връзки == | == Външни връзки == | ||
| − | * [[Александър Карапанчев]] – ''„[[В компанията на Аргусите]]“'' (предговор към антологията ''„[[Щури хоризонти]]“'', 2003, стр. 7-10) ([http://trubadurs.com/2015/11/06/argus-anniversary-alexandar-karapanchev/ текстът онлайн]). | + | * [[Александър Карапанчев]] – ''„[[В компанията на Аргусите]]“'' (предговор към антологията ''„[[Щури хоризонти]]“'', 2003, |
| + | стр. 7-10) ([http://trubadurs.com/2015/11/06/argus-anniversary-alexandar-karapanchev/ текстът онлайн]). | ||
* [[Явор Цанев]] – ''„[[Издателят на издателство „Аргус“]]“'' (статия в списание „Дракус“, брой 4/2016 г., стр. 53-58). ([https://dracusmagazine.wordpress.com/2017/05/10/%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B0%D1%80%D0%B3%D1%83%D1%81/ текстът онлайн]). | * [[Явор Цанев]] – ''„[[Издателят на издателство „Аргус“]]“'' (статия в списание „Дракус“, брой 4/2016 г., стр. 53-58). ([https://dracusmagazine.wordpress.com/2017/05/10/%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B0%D1%80%D0%B3%D1%83%D1%81/ текстът онлайн]). | ||
Текуща версия към 08:25, 12 юли 2021
| Радослав Спасов | |
| Професия: книжар и издател | |
Бeлежки: | |
| Има различни версии кой е основал това издателство, което се изписва в два варианта в своите книги – Книгоиздателство „Аргусъ“ и Книгоиздателство „Аргус“. |
Радослав Спасов е български издател – собственик на издателство „Аргус“, съществувало само една година (1922) и посочено от руския библиограф Евгений Харитонов като първото в света, специализирано за фантастика.
Биография[редактиране]
Биографичните данни за Радослав Спасов са много оскъдни. Не е запазена и негова снимка.
По професия книжар, влага парите си от скромно наследство в издателска дейност. Публикува в джобен формат дебютните книги на Владимир Полянов и Светослав Минков, както и няколко преводни, след което фалира и потъва в неизвестност.
Чак след половин век се появява малка бележка за „Аргус“ и Радослав Спасов, която Минков е продиктувал на жена си. Полянов съобщава накратко за своя първи издател и неговия „Аргус“ едва през 80-те години на ХХ век.
Външни връзки[редактиране]
- Александър Карапанчев – „В компанията на Аргусите“ (предговор към антологията „Щури хоризонти“, 2003,
стр. 7-10) (текстът онлайн).
- Явор Цанев – „Издателят на издателство „Аргус““ (статия в списание „Дракус“, брой 4/2016 г., стр. 53-58). (текстът онлайн).
Източници[редактиране]
- Симеон Султанов – „Насаме със Светослав Минков“, Български писател, 1972, стр. 243-244.
- Александър Пиндиков – „Владимир Полянов“. Литературна анкета. Издателство на БАН, 1988, стр. 49.
- Владимир Полянов – „Кръстникът на „Аргус“ (статия в списание „ФЕП“, брой 2/1989 г., стр. 4).
