Разлика между версии на „Александър Денков“

Версия от 12:59, 10 март 2007

Александър Гаврилов Денков е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основно роля за развитието на научно-фантастичната илюстрация в България.

Биография

Роден е на 15 септември 1925 г. в Прага, Чехия.

Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини „Храбрият ескимос“ и „Бан Янука“ за в. „Чуден свят“ (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни 1940 г.). Любовта към приключенията, новото, неизвестното, се характеризира и за ранните години на Александър Денков, когато заедно с Петър Трантеев (един от пионерите на пещерното проучване в България) учредяват скаутска организация „Чегань“ и през 1934 г. проникват в галериите на пещерата Темната дупка. На един от изходите на пещерата, за доказателство за мъчния преход, изчукват в камъка герба на тяхната организация.

От 1943 до 1946 г. следва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Борис Митов и проф. Илия Петров (не е намерил за необходимо да завърши висшето си образование). В този си период, през 1945 г., създава първия български анимационен филм - „Малкият крадец“. Сътрудничи с карикатури на в. „Народно земеделско знаме“, които са сатира срещу действията на отечественофронтовското правителство и съветската армия от онзи период у нас. В протоколите на процеса срещу земеделския водач Никола Петков, последният е бил призоваван от прокурора да разкрие авторството на карикатурите. „За тези рисунки отговорност поемам аз – няма да кажа името!“ – бил отговорът на Петков.

След 1950 г. Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен.

През 1957 г. е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През 1958 г. е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“.

След 1960 г., в период на постепенно разкрепостяване творческите форми и подходи в творческата работа, Александър Денков е сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Прилага смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научно-фантастична литература. Оформя поредиците на различни издателства - „Приключения и научна фантастика“, „Библиотека за морето“, „Морета, брегове и хора“. Става активен сътрудник на основаното тогава списание „Космос“, на списанията „Наша родина“ и „Дружба“, „Наука и техника за младежта“ и мн. др. Въвежда ново отношение към научната илюстрация, илюстрира учебник по зоология, ръководство по леководолазен спорт и проекти за леководолазни костюми.

Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас на подводната археология, заедно с инж. Антон Беджев извършват подводни изследвания за поставяне на сонда и търсене на нефтен шелф в Черно море. Заедно с инж. Антон Беджев осъществяват най-дълбокото дотогава спускане (62 метра) във вода, съдейства за създаване на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и при първия български експеримент с подводна лаболатория и дом „Шелф 1“- осъществен през 1968-1970 г. Александър Денков е първият проникнал в кладенците на Мрачното езеро и други водни пространства в пещерата Темната дупка с подсигуряваща го група пещерняци – Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев, Христо Делчев. Групата засича фатално забавяне на Денков, но все пак той излиза обратно, с кръв по маската, но емоционално споделящ впечатленията си: „Фантастично!“

В периода 1964-1966 г. е назначен за художник в издателство „Народна младеж“. През 1967 г. е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „Бягаща по вълните“ и „Петимата от Моби Дик“.

През 1968 г. е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и отвърждаване неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Пътят на Денков съвсем не е без трудности – Георги Марков споменава в своите „Задгранични репортажи“, че когато Денков илюстрира неговия роман „Победителите на Аякс“ и рисува там една пола над коленете на жената, това предизвиква специално заседание в ЦК на ДКМС където на художника е дадена възможност да оправдае деянието си като коригира рисунката.

Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира графичните структури и афинитет. Чрез неговите смели експерименти, в българската илюстрация навлиза ново мислене и е трасиран път за новаторски подходи. Художникът е смел и в общественото си поведение – той именно предлага също незавършилия Художествена академия Борис Димовски за член на Съюза на българските художници. Не се стеснява в издателство “Народна младеж” да отхвърля утвърдени, но конюнктюрни художници, а да възлага работа на нетрадиционни, понякога специално издирвани от него явления.

В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др.

Още през 1964 г. Александър Денков споделя на страниците на сп. "Изкуство" (кн. 1, с. 22-25): „... продължителното служене с думите ни е отдалечило от самата действителност и затова ние постоянно търсим средства, чрез които да си припомним действителността, а не да изкривяваме нашите отношения към нея. И така, смисълът на илюстрацията е в подкрепа на словото - да получим информация за формата и емоционален коментар, които обобщават тенденциите в действията и състоянията, определени от самото слово.“ Като експериментатор и художник на дръзки решения, го възприема критиката.

През 1968 г. завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир.

В периода 1970-1972 г. Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас.

През 1972 г. е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг 72.

Умира в София на 31 март 1972 г. Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг 77.

По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи.

Приноси към фантастиката

Александър Денков е имал лични контакти с членове на Клубовете по фантастика у нас – това са художниците Стефан Лефтеров, с когото е предвиждал да илюстрира книга (за жалост ранната смърт на Денков осуетява това му намерение) и Пламен Аврамов, с когото са в роднинска връзка. Стилът му оказва голямо влияние върху развитието на рисуваната фантастика у нас.

Александър Денков е илюстратор на редица произведения на научно-фантастичната и приключенската литература, отпечатани в отделни издания и в периодичния печат. По-известни от тях са:

• 1955 г.
  • Камен Калчев. „Всемогъщият човек“. София, Български писател. 104 стр.
• 1956 г.
  • Божидар Божилов. „С ракетата LZ на Луната“. София, Български писател, 1956. 128 стр.
• 1959 г.
  • Георги Марков. „Победителите на Аякс“. София, Народна младеж, 1959. 136 стр.
• 1960 г.
  • Николай Антонов. „Чудното пътешествие“. София, Бълг. художник, 1960. 16 стр.
• 1963 г.
  • Александър Беляев. „Владетелят на света“. София, Нар. култура, 1969. 364 стр.
  • Александър Полешчук. „Грешката на Алексей Алексеев“. София, Нар. младеж, 1963. 168 стр.
• 1964 г.
  • Владимир Селянов. „Тревога в космоса“. София, Нар. култура, 1964. 251 стр.
  • Волф Дуриан. „Робър“. София, Нар. младеж, 1964. 112 стр.
  • Карлос Раш. „Синята планета“. София, Нар. култура, 1964. 232 стр.
  • Хърбърт Уелс. „Война на световете“. София, Нар. култура, 1964. 203 стр.
  • Хърбърт Уелс. „Невидимият“. София, Нар. култура, 1964. 182 стр.
• 1965 г.
  • Александър Беляев. „Продавач на въздух. Мъртвешка глава“. София, Нар. култура, 1965.212 стр.
  • Ален Бомбар. „Доброволен корабокрушенец“. Варна, Държавно издателство, 1965. 284 стр.
  • Атанас Славов. „Факторът Х“. София, Народна младеж, 1965. 192 стр.
  • Бенгт Даниелсон. „Големият риск“. Варна, Държ. издателство, 1965. 208 стр.
  • Джон Колдуел. „Отчаяно пътешествие“. Варна, Държ. издателство, 1965. 264 стр.
  • Георги Мартинов. „Калисто“. София, Нар. култура, 1966. 233 стр.
• 1966 г.
  • Рей Бредбъри. „451 градуса по Фаренхайт“. София, Нар. култура, 1966. 160 стр.
  • Ърнест Колдуел. „Джени, жена по природа“. Варна, Държ. издателство, 1966. 156 стр.
• 1967 г.
  • Николай Мизийски. „Аз на Марс“. Варна, Държ. издателство, 1967. 156 стр.
• 1968 г.
  • Гордън Диксън. „Тайна под морето“. Варна, Държ. издателство, 1968. 112 стр.
  • Здравко Петров и Цветан Стоянов. „Мъдростта на древните митове“. София, Нар. младеж, 1968. 192 стр.
  • Росен Василев. „Екипажът на лунния кораб“. София, Български писател, 1968. 60 стр.
• 1969 г.
  • Петър Бобев. „Симба“. Варна, Държ. издателство, 1969. 176 стр.
• 1970 г.
  • Джеймс Оливър Кърууд. „Долината на мълчаливите. Гризли“. София, Нар. култура, 1970. 136 стр.
• 1971 г.
  • Алфред Шклярски. „Томек при изворите на Амазонка“. София, Нар. култура, 1971. 280 стр.
  • Марчело Арджили. „Атомино“. София, Бълг. писател, 1971. 156 стр.
  • Семьон Каратов. „Земя на мамути. Каменният исполин“. София, Нар. култура, 1971. 264 стр.