Разлика между версии на „Петър Бобев“
(→Приноси към фантастиката) |
(→Приноси към фантастиката) |
||
Ред 61: | Ред 61: | ||
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
− | + | ||
+ | Приносите на [[Петър Бобев]] за българската фантастика са големи. Няколко поколения млади читатели са израснали с неговите книги, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели Бобев се доближава до доаена на този род фантастика Жул Верн. Определено може да се каже, че Бобев заема в българската фантастика това място, което в руската е запазено за Александър Беляев - на "Местният Жул Верн". | ||
Приносите на [[Петър Бобев]] за българската фантастика са големи. Няколко поколения млади читатели са израснали с неговите книги, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели Бобев се доближава до доаена на този род фантастика Жул Верн. Определено може да се каже, че Бобев заема в българската фантастика това място, което в руската е запазено за Александър Беляев - на "Местният Жул Верн". | Приносите на [[Петър Бобев]] за българската фантастика са големи. Няколко поколения млади читатели са израснали с неговите книги, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели Бобев се доближава до доаена на този род фантастика Жул Верн. Определено може да се каже, че Бобев заема в българската фантастика това място, което в руската е запазено за Александър Беляев - на "Местният Жул Верн". |
Версия от 16:07, 25 октомври 2007
Петър Бобев | |
Професия: писател, агроном, преподавател, банков чиновник | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 9 август 1914 г. |
Роден в: | Горна Оряховица |
Починал на: | 26 април 1997 г. |
Починал в: | София |
Писател: | |
Жанр(ове): | приключенски романи, научна фантастика, произведения за деца, приказки |
Петър Петров Бобев e писател на приключенски романи, научна фантастика, романи за деца, приказки и други.
Съдържание
Биография
Роден е на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица. Баща му е бил професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак. Петър Бобев се дипломира в Агрономическия факултет през 1937 г. . На работа е поред в: Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, в конезавод „Клементина“, после е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица.
Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г..
През 1945 г. му възлагат кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та в Българската земеделска и кооперативна банка. До пенсионирането си през 1974 г. работи като уважаван банков чиновник.
Умира на 26 април 1997 г. в София.
Приноси към фантастиката
Приносите на Петър Бобев за българската фантастика са големи. Няколко поколения млади читатели са израснали с неговите книги, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели Бобев се доближава до доаена на този род фантастика Жул Верн. Определено може да се каже, че Бобев заема в българската фантастика това място, което в руската е запазено за Александър Беляев - на "Местният Жул Верн".
Приносите на Петър Бобев за българската фантастика са големи. Няколко поколения млади читатели са израснали с неговите книги, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели Бобев се доближава до доаена на този род фантастика Жул Верн. Определено може да се каже, че Бобев заема в българската фантастика това място, което в руската е запазено за Александър Беляев - на "Местният Жул Верн".
Стил и особености
Започва да пише четиридесетгодишен - първоначално това са приказки на дъщеричката му Ани. Ран Босилек ги харесал и отпечатал в редактираното от него списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ привлича прави Петър Бобев редовен сътрудник.
Редуват се повестите „Гущерът от ледовете“ (1958 г.), „Белият лоцман“, „Самотникът от ледената пустиня“, „Теао Немия“, „Симба“ и „Вълчата царица“, „Драгота – морски хайдутин“, "„Позорът на Один“ в които писателя едновременно е добър приключенец-разказвач, така и разработчик на научно-фантастични идеи. Преобладават темите за подводния свят, древни същества, живели преди човека. Увлекателните приключения, които създава, го превръщат в един от най-четените юношески писатели. „Заливът на акулите“, „Жрицата на змията“, „Галатея“, „Драконът от Луалаба“, „Куцият дявол“, „Опалите на Нефертити“, „Калиакра“, „Горан - мечи побратим“, „Отмъщението на мъртвия инка“ и много други исторически и приключенски романи са посветени на идеята за неизбежната победа на смелите и предприемчиви герои.
Писателят никога не е посещавал екзотичните страни, за които пише - увлекателността на книгите на Петър Бобев е резултат на денонощен труд, на огромно количество знания, почерпени от научна и справочна литература, и на дарбата да разказва увлекателно.
Награди и признания
Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с литературната награда на МНП „П.Р.Славейков“ за цялостно му творчество.
Произведения
Фантастика
Романи
- 1967 г. - „Галатея“
- 1968 г. - „Драконът от Луалаба“
- 1971 г. - „Опалите на Нефертити“
- 1976 г. - „Отмъщението на мъртвия инка“
- 1978 г. - „Светещата гибел“
- 1979 г. - „Разум в бездната“
- 1987 г. - „Зеленият вампир“
- 1987 г. - „Фаетон“
- 1989 г. - „Каменното яйце“
- 1995 г. - „Парола „Херострат““
Повести и новели
Нефантастика
Романи
- 1963 г. - „Свирепия“, роман
- 1965 г. - „Жрицата на змията“, роман за юноши
- 1965 г. - „Заливът на акулите“
- 1970 г. - „Куцият дявол“, приключенски роман
- 1971 г. - „Калиакра“, приключенски роман
- 1973 г. - „Горан - мечи побратим“, роман
- 1979 г. - „Боа и диаманти“, приключенски роман
- 1980 г. - „Мечът на Атила“, роман
- 1984 г. - „Отровният пръстен“, роман
- 1984 г. - „Камбо“, роман за юноши
- 1984 г. - „Тайната книга“, исторически роман
- 1988 г. - „Гладиаторът“, исторически роман
- 1996 г. - „Тигрицата на океана“, роман
Повести и разкази
- 1961 г. - „Белият лоцман“
- 1963 г. - „Самотникът от ледената пустиня“
- 1965 г. - „Теао Немия“
- 1967 г. - „Симба“, повест
- 1969 г. - „Вълчата царица“, приключенска повест
- 1971 г. - „Гонитба из южните морета“, повест
- 1976 г. - „Драгота - морски хайдутин“, повест
- 1988 г. - „Телената обеца“, повест за юноши
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1958 г. - „Гущерът от ледовете“ (научнофантастична повест) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №42
- 1965 г. - „Жрицата на змията“ (роман) - издателство „Народна култура“
- 1965 г. - „Теао Немия“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №93
- 1967 г. - „Галатея“ (роман) - издателство „Народна младеж“
- 1968 г. - „Драконът от Луалаба“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №107
- 1971 г. - „Опалите на Нефертити“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №116
- 1975 г. - „Белият лоцман. Теао немият“ (роман) - издателство „Български писател“
- 1976 г. - „Отмъщението на мъртвия инка“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №129
- 1978 г. - „Светещата гибел“ (роман) - издателство „Отечество“, Библиотека „Фантастика“
- 1979 г. - „Разум в бездната“ (роман) - издателство „Народна младеж“
- 1987 г. - „Зеленият вампир“ (роман) - издателство „Отечество“
- 1988 г. - „Фаетон“ (роман) - издателство „Христо Г. Данов“
- 1989 г. - „Каменното яйце“ (роман) - издателство „Народна младеж“
- 1995 г. - „Парола Херострат“ (роман) - издателство „Христо Ботев“
Статии
Нефантастика
Разкази и приказки за деца и юноши
- 1955 г. - „Деца на слънцето“, приказки
- 1957 г. - „Все по-високо“, приказки
- 1959 г. - „Заешка пакост“, разкази
- 1960 г. - „Гърбавата ела“, приказки
- 1961 г. - „Кактуси“, разкази за юноши
Рецензии
- 1979 г. - „Пазете се от светещата гибел“ - (рецензия от Георги Цанков) - в. „Литературен фронт“, №11
- 1979 г. - рецензия на романа „Светещата гибел“ от Чавдар Гешев - в. „Литературен фронт“, №14
На руски език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1979 г. - „Опалы нефертити” („Опалите на Нефертити“) (роман) - Издателство „София прес” - Превод: Владимир Куц; редактор на перевода Юрий Царвуланов - 224 с.
Публикации в периодика
- 1964 г. - „Добрый закон” („Добрият закон”) (приказка) - сп. „Урал“, № 2, Превод: Л. Стариков - с. 184-185
Публикации в съвместни издания
- 1989 г. - - „Опалы нефертити” („Опалите на Нефертити“) (роман) – в: сб. „Болгарский детектив“, Изд. УСХА, Киев - с.
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Петър Бобев“ в българоезичната Уикипедия.