Разлика между версии на „Иван Д. Атанасов“
(→Биография) |
(→Биография) |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив“ за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от Дейвид Морел (Хермес, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва (Хермес, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив“, този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър (Колибри, 2012). | До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив“ за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от Дейвид Морел (Хермес, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва (Хермес, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив“, този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър (Колибри, 2012). | ||
− | Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „[[Списание Зона F|Зона F]]“, антологията „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“, антологията „[[Знойни хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Знойни хоризонти]]“, антологията „[[До Ада и назад (Издателство Екопрогрес, 2011)|До Ада и назад]]“ и антологията „[[Вдъхновени от Краля (Издателство | + | Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „[[Списание Зона F|Зона F]]“, антологията „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“, антологията „[[Знойни хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Знойни хоризонти]]“, антологията „[[До Ада и назад (Издателство Екопрогрес, 2011)|До Ада и назад]]“ и антологията „[[Вдъхновени от Краля (Издателство Гаяна, 2014)|Вдъхновени от Краля]]“, а като поет - в сп. „Тракия“. |
Един от първите му разкази - „[[То дебне в мрака]]“ - е отпечатан във в. „Глас“ през [[1995]] г. и с тази публикация авторът се нарежда сред осъвременителите на българския [[хорър]] заченат от [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]] и [[Георги Райчев]]. | Един от първите му разкази - „[[То дебне в мрака]]“ - е отпечатан във в. „Глас“ през [[1995]] г. и с тази публикация авторът се нарежда сред осъвременителите на българския [[хорър]] заченат от [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]] и [[Георги Райчев]]. |
Версия от 21:57, 2 август 2015
Иван Атанасов | |
писател | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 1979 г. |
Писател: | |
Творчески период: | 1994 г. - |
Псевдоним(и): | Deadface |
Жанр(ове): | хорър, научна фантастика, фентъзи |
Преводач: | |
От езици: | английски |
На езици: | български |
Иван Атанасов е писател и преводач. Живее и работи в гр. Пловдив, България. Пише в жанровете хорър, психотрилър, фантастика и фентъзи. Използва псевдонима Deadface.
Съдържание
Биография
Роден е през 1979 г. Завършил е английска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, а понастоящем работи като преводач и рецензент за „Хермес“ , „Колибри“ и други водещи български издателства, както и като писател на свободна практика.
До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив“ за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от Дейвид Морел (Хермес, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва (Хермес, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив“, този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър (Колибри, 2012).
Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „Зона F“, антологията „Ласката на мрака“, антологията „Знойни хоризонти“, антологията „До Ада и назад“ и антологията „Вдъхновени от Краля“, а като поет - в сп. „Тракия“.
Един от първите му разкази - „То дебне в мрака“ - е отпечатан във в. „Глас“ през 1995 г. и с тази публикация авторът се нарежда сред осъвременителите на българския хорър заченат от Светослав Минков и Владимир Полянов и Георги Райчев.
Произведения
Фантастика
Разкази
- 1994 г. – „Ти не ме обичаш“
- 1995 г. – „То дебне в мрака“
- 1997 г. – „Ave Mortis“
- 1998 г. – „Татко Джеймс“
- 1999 г. – „Сянката на смъртта“
- 1999 г. – „Лемегетон“
- 2001 г. – „Убийство в библиотеката“
- 2002 г. – „Нова картина за г-н Фог“
- 2004 г. – „Метрото“
- 2005 г. – „Вещицата от хълмовете Сайс“
- 2006 г. – „Вторият етаж“
- 2007 г. – „Зората на мъртвите“
- 2007 г. – „Господин Бакман“
- 2007 г. – „Да обичаш сукубус“
- 2011 г. – „Дръпни си“
- 2011 г. – „Марципан“
- 2014 г. – „Опашката на Дявола“
Публикации
На български език
Фантастика
Участие в съвместни издания
- 2004 г. - „Ласката на мрака“ (антология) - издателство „Аргус“
- „То дебне в мрака“ (разказ)
- 2006 г. - „Знойни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
- „Метрото“ (разказ)
- 2011 г. - „До Ада и назад“ (антология) - издателство „Екопрогрес“
- „Убийство в библиотеката“ (разказ)
- „Нова картина за г-н Фог“ (разказ)
- „Вторият етаж“ (разказ)
- „Зората на мъртвите“ (разказ)
- „Марципан“ (разказ)
- 2014 г. - „Вдъхновени от Краля“ (антология) - издателство „Gaiana“
- „Опашката на Дявола“ (разказ)
Публикации в периодика
- 1995 г. - в. „Глас“, бр. 50/1995:
- „То дебне в мрака“ (разказ)
- 1996 г. - в. „Марица“, бр. 189/1996:
- „Ти не ме обичаш“ (разказ)
- 1999 г. - в. „Вести“, бр. 177 (925) /1999:
- „Сянката на смъртта“ (разказ)
- 2000 г. - сп. „Зона F“, бр. 2/2000:
- „То дебне в мрака“ (разказ)
- 2014 г. - сп. „Дракус“, бр. 2/2014:
- „Дръпни си“ (разказ)