Разлика между версии на „Иван Д. Атанасов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Биография)
(Биография)
Ред 60: Ред 60:
 
До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив“ за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от Дейвид Морел (Хермес, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва (Хермес, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив“, този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър (Колибри, 2012).
 
До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив“ за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от Дейвид Морел (Хермес, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва (Хермес, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив“, този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър (Колибри, 2012).
  
Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „[[Списание Зона F|Зона F]]“, антологията „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“, антологията „[[Знойни хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Знойни хоризонти]]“, антологията „[[До Ада и назад (Издателство Екопрогрес, 2011)|До Ада и назад]]“ и антологията „[[Вдъхновени от Краля (Издателство Gaiana, 2014)|Вдъхновени от Краля]]“, а като поет - в сп. „Тракия“.
+
Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „[[Списание Зона F|Зона F]]“, антологията „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“, антологията „[[Знойни хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Знойни хоризонти]]“, антологията „[[До Ада и назад (Издателство Екопрогрес, 2011)|До Ада и назад]]“ и антологията „[[Вдъхновени от Краля (Издателство Гаяна, 2014)|Вдъхновени от Краля]]“, а като поет - в сп. „Тракия“.
  
 
Един от първите му разкази - „[[То дебне в мрака]]“ - е отпечатан във в. „Глас“ през [[1995]] г. и с тази публикация авторът се нарежда сред осъвременителите на българския [[хорър]] заченат от [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]] и [[Георги Райчев]].
 
Един от първите му разкази - „[[То дебне в мрака]]“ - е отпечатан във в. „Глас“ през [[1995]] г. и с тази публикация авторът се нарежда сред осъвременителите на българския [[хорър]] заченат от [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]] и [[Георги Райчев]].

Версия от 21:57, 2 август 2015

Иван Атанасов
писател

Биографични данни:
Роден на: 1979 г.

Писател:
Творчески период: 1994 г. -
Псевдоним(и): Deadface
Жанр(ове): хорър, научна фантастика, фентъзи

Преводач:
От езици: английски
На езици: български

Иван Атанасов е писател и преводач. Живее и работи в гр. Пловдив, България. Пише в жанровете хорър, психотрилър, фантастика и фентъзи. Използва псевдонима Deadface.

Биография

Роден е през 1979 г. Завършил е английска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, а понастоящем работи като преводач и рецензент за „Хермес“ , „Колибри“ и други водещи български издателства, както и като писател на свободна практика.

До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив“ за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер“ от Дейвид Морел (Хермес, 2001), през 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва (Хермес, 2007), през 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив“, този път за художествения превод на „Последната лекция“ от Ранди Пауш (Хермес, 2009), а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър (Колибри, 2012).

Като белетрист има публикации във в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Вести“, сп. „Зона F“, антологията „Ласката на мрака“, антологията „Знойни хоризонти“, антологията „До Ада и назад“ и антологията „Вдъхновени от Краля“, а като поет - в сп. „Тракия“.

Един от първите му разкази - „То дебне в мрака“ - е отпечатан във в. „Глас“ през 1995 г. и с тази публикация авторът се нарежда сред осъвременителите на българския хорър заченат от Светослав Минков и Владимир Полянов и Георги Райчев.

Произведения

Фантастика

Разкази

Публикации

На български език

Фантастика

Участие в съвместни издания
Публикации в периодика