Разлика между версии на „Любен Дилов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Самостоятелни издания)
(Бард)
Ред 153: Ред 153:
 
* [[1997 г.]] - ''„[[Зеленото ухо (Издателство Неизвестно, 1997)|Зеленото ухо]]“'' - сборник, "Избрана фантастика", т.1 - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
 
* [[1997 г.]] - ''„[[Зеленото ухо (Издателство Неизвестно, 1997)|Зеленото ухо]]“'' - сборник, "Избрана фантастика", т.1 - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
 
* [[1997 г.]] - ''„[[Наше доказателство за летящите чинии]]“'' (сборник) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
 
* [[1997 г.]] - ''„[[Наше доказателство за летящите чинии]]“'' (сборник) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Да избереш себе си (Издателство Неизвестно, 2002)|Да избереш себе си]]“'' (роман) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
+
* [[2002 г.]] - ''„[[Да избереш себе си (Издателство Бард, 2002)|Да избереш себе си]]“'' (роман) - [[Издателство Бард|Издателство Бард]]
  
 
==== Нефантастика ====
 
==== Нефантастика ====

Версия от 17:38, 16 февруари 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Любен Дилов e един от най-известните български писатели на научна фантастика.

Биография

Роден е на 25 декември 1927 г. в гр. Червен бряг, България.

Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над 30 езика (вкл. в САЩ и Япония) в общ тираж над 1,1 млн.

Създател е на наградата за българска фантастика "Гравитон" през 1990 г.

Стил и особености

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в."Народна младеж". От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е "Гълъби над Берлин" (1952). Първият му роман, Атомният човек, е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В Тежестта на скафандъра не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В Парадоксът на огледалото под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В Пътят на Икар на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В Двойната звезда основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Награди

Носител на награда от “Соцкон`73”, “Еврокон`76” и “К.Чапек” (91) за принос.

Произведения

Фантастика

Романи


Повести и новели

Разкази

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

Нефантастика

  • 1953 г. - „Гълъби над Берлин“ - повест, дебютна книга.
  • 1960 г. - „В един пролетен ден“ - сборник
  • 196? г. - „Коко и Кики“ - приказка
  • 1964 г. - „Помня тази пролет“ - роман
  • 1967 г. - „Пътят на верността“ - сборник док. разкази
  • 1975 г. - „Весело и тъжно“ - сборник разкази и приказки
  • 1977 г. - „Очерк за себе си“ - сборник
  • 1988 г. - „Записки на фантаста“ - автобиографична книга

Източници

Външни връзки