Разлика между версии на „Светослав Минков“

Текуща версия към 18:57, 30 юли 2021

Светослав Минков
писател, издател, преводач
Професия: журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
Биографични данни:
Роден на:	4 февруари 1902 г.
Роден в:	Радомир
Починал на:	22 ноември 1966 г.
Починал в:	София
Писател:
Творчески период:	1922 г. - 1966 г.
Жанр(ове):	диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки
Преводач:
От езици:	немски, руски
На езици:	български
Автори:	Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен
Бeлежки:
с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „ФЕП“

Светослав Константинов Минков e автор на произведения в жанровете диаболизъм, научна фантастика и сатирична фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Заедно с Владимир Полянов основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - издателство „Аргус“.

Биография[редактиране]

Роден е на 4 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през 1921 г., с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От 1926 до 1934 г. работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври 1936 г. посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ (1936 г.) и „Другата Америка“ (1938 г.).

В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между 1927 и 1939 г. През 1941 г. Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни 1942 до ноември 1943 г. работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември 1944 г. заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември същата година работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините 1945-1946 е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от 1954 г. е главен редактор на издателство „Български писател“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на 22 ноември 1966 г. в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с Владимир Полянов) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „Аргус“.

Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., e смятан за първата фантастична книга в България.

Книгата му „Алхимия на любовта“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.

Стил и особености[редактиране]

В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му „Дамата с рентгеновите очи“ Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

Произведения[редактиране]

Списък на произведения от Светослав Минков.

Публикации[редактиране]

Списък на издания на произведения от Светослав Минков.

Преводи[редактиране]

От немски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

• 1926 г. — Майринк, Г. — „Голем“ (роман) — издателство „Т. Ф. Чипев“ (печатница Родопи, 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.)
• 1931 г. — Майринк, Г. — „Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“ (роман) — издателство „Ив. Игнатов и синове“ (библиотека „Любими романи“ №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.)

За Светослав Минков[редактиране]

• 1961 г. - „Светослав Минков. Литературно-критически очерк“ - книга от Милена Цанева - издателство „Български писател”
• 1972 г. - „Насаме със Светослав Минков“ - книга от Симеон Султанов - издателство „Български писател”
• 1990 г. - „Разказвачът на модерните времена“ - книга от Валери Стефанов - издателство „Български писател”
• 2002 г. - „През очите на фантаскопа“ - мемоар от Александър Карапанчев - списание „Тера фантастика“, 2 бр. (текстът онлайн)
• 2009 г. - „Светослав Минков като фантаст“ - статия от Огнян Сапарев
• 2011 г. - „Светослав Минков: строго поверително“ - книга от Румяна Пенчева - издателство „Изток-Запад“
• 2012 г. - „На хоризонта - един уникален труд“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков - за проекта онлайн)
• 2015 г. - „Деформации на личността в трансформираната реалност“ - глави от непубликувана фантастологична студия на Янчо Чолаков върху Светослав Минков
• 2016 г. - „Деформации на личността в трансформираната реалност“ (2) - Янчо Чолаков

Външни връзки[редактиране]

• Светослав Минков в Litclub.com.
• 2005 г. – Желязната тарантула – разказ от Александър Карапанчев (с главен герой Светослав Минков).
• 2012 г. – Стъклената гора – разказ от Светослав Минков.
• 2015 г. – Пантомима – разказ от Светослав Минков.
• 2015 г. – Върколак – разказ от Светослав Минков.
• 2016 г. – Осем секунди – разказ от Светослав Минков.
• 2018 г. – 1902 – разказ от Боряна Владимирова (с главен герой Светослав Минков).
• 2020 г. – Невероятен разказ – Светослав Минков (първа е-публикация).
• 2021 г. – Черният син – разказ от Светослав Минков (първа публикация).

Източници[редактиране]

• Тази статия включва текст от статията „Светослав Минков“ в българоезичната Уикипедия.

* Статията в Уикипедия се основава на материал от Словото, използван с Borislav/Разрешение_Словото разрешение.

• Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
• Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)