Разлика между версии на „Агоп Мелконян“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Нефантастика)
 
(Не са показани 9 междинни версии от двама потребители)
Ред 73: Ред 73:
  
 
Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги - романи и сборници с фантастични повести и разкази - и на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика.
 
Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги - романи и сборници с фантастични повести и разкази - и на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика.
 
+
[[Файл:Агоп-2--.jpg|рамка|дясно]]
 
Като преводач той сътрудничи на [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] за подбора на поредицата „[[поредица Библиотека Галактика|Библиотека Галактика]]“. Превежда фантастични произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др.
 
Като преводач той сътрудничи на [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] за подбора на поредицата „[[поредица Библиотека Галактика|Библиотека Галактика]]“. Превежда фантастични произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др.
  
Ред 295: Ред 295:
 
* [[2004 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - сп. „Реальность фантастики“ (Киев), №8, превод на [[Евгений Харитонов]]
 
* [[2004 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - сп. „Реальность фантастики“ (Киев), №8, превод на [[Евгений Харитонов]]
 
* [[2005 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - В „Дети Ра“ №9 (пер. Е. Харитонов)
 
* [[2005 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - В „Дети Ра“ №9 (пер. Е. Харитонов)
 +
* [[2018 г.]] - В сб. „[[Электрические слезы (Издательство Фантпросвет, 2018)|Электрические слезы]]“ - Издательство Фантпросвет
 +
* [[2019 г.]] - В сб. „[[Солнце на ладонях (Издательство Фантпросвет, 2019)|Солнце на ладонях]]“ - Издательство Фантпросвет
 +
** [[Заговорът на убийците|Заговор]] (фрагмент от роман)
 +
** [[Спомен за света|Память о мире]] (повест)
 +
** [[Убиецът на добрата вест|Убийца Благой Вести]]
  
 
=== На английски език ===
 
=== На английски език ===
Ред 308: Ред 313:
 
* [[1989 г.]] –  Die Legende vom Basar in El Massuah [Легенда за пазара в Ел Масоа]. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von T. N. Braron. – В: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 62–68.
 
* [[1989 г.]] –  Die Legende vom Basar in El Massuah [Легенда за пазара в Ел Масоа]. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von T. N. Braron. – В: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 62–68.
 
* [[1997 г.]] - В списанието «Alien Contact», Nr. 28/29, Berlin
 
* [[1997 г.]] - В списанието «Alien Contact», Nr. 28/29, Berlin
** Das Weinen nach dem Schmerz [Плач след болка]
+
** „[[Плач след болка|Das Weinen nach dem Schmerz]]“
  
 
=== На унгарски език ===
 
=== На унгарски език ===
Ред 356: Ред 361:
  
 
* ''"Влакове''„ (от научно-популярната поредица „Парад на превозните средства“)
 
* ''"Влакове''„ (от научно-популярната поредица „Парад на превозните средства“)
* “''Сами ли сме във Вселената"'' (научно-популярна) -->
+
* “''Сами ли сме във Вселената"'' (научно-популярна)
 +
* “''Мъдростта на небето"'' (научно-популярна)
  
 
== Преводи ==
 
== Преводи ==
Ред 373: Ред 379:
 
* [[2016 г.]] - [https://fantlab.ru/autor4103 Специална страница посветена на Агоп Мелконян в най-големия енциклопедичен сайт за фантастика на руски език.]
 
* [[2016 г.]] - [https://fantlab.ru/autor4103 Специална страница посветена на Агоп Мелконян в най-големия енциклопедичен сайт за фантастика на руски език.]
 
* [[2016 г.]] - [http://trubadurs.com/tag/%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BF-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BD/ Месец на Агоп Мелконян в е-списание „Сборище на трубадури“]
 
* [[2016 г.]] - [http://trubadurs.com/tag/%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BF-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BD/ Месец на Агоп Мелконян в е-списание „Сборище на трубадури“]
 +
* [[2019 г.]] - [https://trubadurs.com/2015/07/23/alexandar-karapanchev-peruniki-za-prijatelja-agop-melkonyan-150723/ Перуники за приятеля Агоп Мелконян] - [[Александър Карапанчев]]
 +
* [[2019 г.]] - [https://www.capital.bg/light/neshta/2019/08/09/3948918_galaktikata_na_agop_melkonian/ Галактиката на Агоп Мелконян] - [[Владимир Полеганов]]
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==

Текуща версия към 15:30, 25 август 2024

Агоп Мелконян
Agop.jpg

Биографични данни:
Роден на: 10 март 1949 г.
Роден в: Бургас
Починал на: 23 юли 2006 г.
Починал в: София
Починал от: рак

Писател:
Жанр(ове): научна фантастика

Преводач:
От езици: арменски
На езици: български

Издател:
Издателство: Ерато-Арт
Издания: списание „Омега“

Агоп Мъгърдич Мелконян е български писател-фантаст от арменски произход, драматург, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател

Биография[редактиране]

Агоп Мелконян е роден на 10 март 1949 г. в Бургас.

Дипломиран инженер, Мелконян дълго време работи като журналист в седмичния вестник „Орбита“, където пише за най-новите научни открития в областта на физиката, техниката и астрономията.

Преводач на арменска литература и поезия, публикувани от неговата издателска къща „Ерато-Арт“, Агоп Мелконян е и един от основателите на катедрата по арменистика към Софийския университет и преподавател по арменска филология.

Член е на Съюза на българските писатели.

Женен, с двама сина.

На 23 юли 2006 г. Агоп Мелконян почива от рак на 57-годишна възраст.

Кариера във фантастиката[редактиране]

Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги - романи и сборници с фантастични повести и разкази - и на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика.

Агоп-2--.jpg

Като преводач той сътрудничи на издателство „Георги Бакалов“ за подбора на поредицата „Библиотека Галактика“. Превежда фантастични произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др.

Издател е на списанието за научна фантастика „Омега“ и редактор на месечното списание „Върколак“, по-късно преименувано на „Зона F“.

Носител е на първата награда за фантастика „Гравитон“ през 1991 г.

Конкурс за фантастичен разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян организира електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Повести и новели[редактиране]

Разкази[редактиране]

Предговори и статии свързани с фантастиката[редактиране]

Пиеси[редактиране]

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
Участие в съвместни издания[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]
Публикации в учебни помагала[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

На руски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Публикации в периодика[редактиране]

На английски език[редактиране]

  • 1988 г. – A Conversation With No One [Разговор с никого]. A short story. Translated by Roumiana Lyubenova. – Obzor. A Bulgarian quarterly review of literature and arts, 83, 1988, Summer, 52–66.

Published in English, French, Spanish and Russian by the Committee for Culture.

На немски език[редактиране]

  • 1985 г. – Das Weinen nach dem Schmerz [Плач след болка]. Aus dem Bulgarischen von Penka Hildebrand. Illustrationen von Stephan Koehler. – Lichtjahr 4. Ein Phantastik-Almanach. Verlag Das Neue Berlin, 1985, 93–101.

Годишен НФ алманах на Ерик Симон. С био-библиографска бележка.

  • 1989 г. – Също в: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 69–74. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von Penka Hildebrand.
  • 1989 г. – Die Legende vom Basar in El Massuah [Легенда за пазара в Ел Масоа]. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von T. N. Braron. – В: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 62–68.
  • 1997 г. - В списанието «Alien Contact», Nr. 28/29, Berlin

На унгарски език[редактиране]

  • 1978 г. – Pokol [Ад]. Прев. Juhasz Georgi. – Galaktika, 1978, № 29, 65–70.

Български тематичен брой. Титулна страница Tudomanyos-fantasztikus antologia. Контратитула – Kucka Peter, Elka Konstantinova valogatasi javaslata alapjan.

  • 1988 г. – Mortillia [Мортилия]. Прев. Botos Eva. – В: Teren es idon tul. Science Fiction tortenetek. Издание на World SF. Будапеща, 1988, 115–137.

Trethon Judit (editor), [състав.] Kucka Peter.

На френски език[редактиране]

  • 1988 г. – Dialogue avec personne [Разговор с никого]. Traduit par Roumiana Stantcheva. – Obzor. Revue trimestrielle lulgare de literature et d’art, 83, 1988, 52–66.

На испански език[редактиране]

  • 1988 г. – Conversacion con nadie [Разговор с никого]. Traduccion Rafael Alvarado. – Obzor. Revista trimestral bulgara de letras y arte, 83, 1988, 52–66.

На чешки език[редактиране]

  • 1982 г. – Rozhovor s nikým [Разговор с никого]. (Revue zahraničních literature). Přeložila Ludmila Nováková. – Svĕtová literature, 1982, № 3, 120–137.

С био-библиографска бележка, портрет и две графични илюстрации.

  • 1982 г. – Също в: Let za zvláštního názoru – výbor z bulharske fantastiky, Práce Praha, 1982, 157–179. Vybrala a přeložila Ludmila Nováková.
  • 1983 г. – Nejdelŝí smích [Най-дългият смях]. Přeložila Ludmila Nováková. – Bulharsko, 1983, № 3, 14–15. Списание, издавано от Българския културно-информационен център в Прага.
  • 1985 г. – Също в: Sklenĕné mĕsto – výbor ze sci-fi povídek socialistických zemí. Praha, vydala Mladá fronta, 1985, 125–129. [Сборник избрани НФ разкази от социа¬листическите страни]. Přeložila Ludmila Nováková.
  • 1985 г. – Josef, který přinesl vertikální čas [Йозеф, който донесе перпендикуляр¬ното време]. Přeložila Ludmila Nováková. – Sklenĕné mĕsto – výbor ze sci-fi povídek socialistických zemí. Praha, vydala Mladá fronta, 1985, 130–137.

На словашки език[редактиране]

  • 1985 г. – Mortília [Мортилия]. Preložila Nikolina Dolčinkova. – Revue svetovej literatúry, 1985, № 6, 136–149.

Časopis pre svetovú literatúru, Bratislava, vydáva Slovenský spisovateľ. С портретна снимка и био-библиографска бележка от Ján Koška.

На полски език[редактиране]

  • 1979 г. – Śmiech, który trwał najdłuźej [Най-дългият смях]. Tłum. Małgorzata Korytkowska. – Problemy, miesięcznik popularnaukowy, 1979, № 4, 60–62.
  • 1979 г. – Płacz po bólu [Плач след болка]. Tłum. Małgorzata Korytkowska. – Problemy, miesięcznik popularnaukowy, 1979, № 4, 63–64.

На украински език[редактиране]

  • 1981 г. – Подорож у пекло [Ад]. Переклад В. Гуця. – В: Пригоди, Подорожi, Фантастика. Збiрник фантастичних I пригодницьких повiстей та оповiда¬нь, видавництво „Молодь”, 1981, 186–194.

На арменски език[редактиране]

  • 1984 г. – Легенда за пазара в Ел Масоа. – Ереван, № 45, 1984.

Нефантастика[редактиране]

  • "Влакове„ (от научно-популярната поредица „Парад на превозните средства“)
  • Сами ли сме във Вселената" (научно-популярна)
  • Мъдростта на небето" (научно-популярна)

Преводи[редактиране]

  • 1978 г. - „Карантина“ - Руслан Сагабалян, в. „Орбита“
  • 1979 г. - „Второто нашествие на марсианците“ (повест) - Аркадий и Борис Стругацки, Библиотека „Галактика“, №7
  • 1982 г. - „Милиард години до свършека на света“ (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
  • 1982 г. - „Охлюв на стръмното“ (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
  • ???? г. - „Специална личност“ - Фредерик Браун
  • ???? г. - „Черният котарак“ - Едгар Алън По
  • 1991 г. - „Свободният тиранин“ (разказ) - Кир Буличов

За Агоп Мелконян[редактиране]

Източници[редактиране]

  • Библиографията е допълнена с тази от книгата „Спомен за света на Агоп Мелконян“

Външни препратки[редактиране]

Няколко от произведенията на Агоп Мелконян могат да се прочетат във виртуалните библиотеки: