Разлика между версии на „Клуб Васил Иванов“

Версия от 20:38, 4 март 2007

Националният клуб на художниците фантасти, наречен на името на художника Васил Иванов, заради приноса му в разработване на космическата тема за българското изкуство през ХХ век, е създаден по идея на председателя на Клуба по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“ Ивайло Рунев през 1983 г. Дотогава е съществувала секция към клуб „Иван Ефремов“, с ръководител Пламен Аврамов. Тази секция организира първите клубни и междуклубни експозиции, установява връзка с художници-фантасти в страната, включва се като инициатор за издаване на две албумчета с творби на български художници-фантасти и др. Още тогава в Клуба по прогностика и фантастика "Иван Ефремов" се създава атмосфера към приобщаване на различни художници със и без академично образование (открива се изложбата на малката тогава Светла Христова от илюстрации на приказки, показват работите си и участват в някои фестивални експозиции студентите по монументална живопис Орлин Дворянов, Олег Гочев, Цветанка Векова и др.). От този период - 1980 и 1981 г. -са двете албумчета с творби на художници-фантасти, за които веднага Радио "Свободна Европа" съобщава, че са първите албуми неофициална живопис в България.

Създаването на Националния клуб на художниците фантасти (наричан още и Клуб на художниците фантасти в България „Васил Иванов“) е поради факта, че художниците фантасти у нас са членували в различни клубове на страната и и са живеели в различни населени места. Националният клуб на художниците фантасти „Васил Иванов“ определя задачите си в продължаване организирането на общите изложби на фантастичното изобразително изкуство у нас, както и обобщаване и популяризиране творческото и естетическото кредо на този жанр в изкуството, предходниците и актуалните автори в българското изобразително изкуство и др.

Едно от главните достойнства на Националния клуб е акцентирането върху творческото наследство и съдба на българския художник Васил Иванов (1909-1975), считан като носител на тенденции, неприемливи за популяризация за онова време (изкуството на Васил Иванов се явява твърде авангардно чрез своите абстрактни форми). През 1984 г. под егидата на Националния клуб на художниците фантасти се организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов, която е последвана от изложби във Варна, Пловдив, село Аспарухово (Варненски окр.), село Стежерово (Плевенски окр.), Мадара, Преслав, Плиска, Севлиево, Балчик и др. Националният клуб се обръща към ръководството на Съюза на българските художници да преразглада отношението си към този български творец, в резултат на което се организира и първата му официална изложба през 1986 г.

Под егидата на Клуба се събира база данни за български и световни художници фантасти или творци, чието творчество изразява любов към Космоса и космическото светоусещане. Изнасяни са множество лекции за отделни творци и явлението на фантастиката в изобразителното изкуство в много клубове на страната. През 1985 г. е организирана най-голямата изложба на художниците фантасти в България по време на Фестивала на клубовете по фантастика и прогностика в Пловдив. Изложбата е включвала две секции: исторически раздел от творци, допринесли за развитието на жанра (Васил Иванов, Александър Денков, Текла Алексиева) и художници фантасти, членуващи в клубовете на страната (Стефан Лефтеров, Димитър Янков, Пламен Аврамов, Вълко Дамянов, Светла Христова, Димитър Георгиев, Николай Караджов, Калин Николов и др.)

Създаденият архив по инициатива на Националния клуб на художниците фантасти съдържа сведения за български художници, чието изкуство е предходник на научната фантастика, има допирни точки с нея, или е продукт на фантазия, изучаване на Космоса или митологията (стенописните изображения на Космоса в Драгалевския манастир и от Арбанаси, художественото творчество на Георги Машев, Борис Георгиев, Жорж Папазов, Илия Пейков, Вадим Лазаркевич, Лили Димкова, Атанас Пацев, Александър Денков, Иван Кирков, Стоян Шиндарев и др.), сведения, архив от диапозитиви и албуми от световни майстори в жара за изобразителното изкуство (Крис Фос, Андрей Соколов, Алексей Леонов, Борис Валехо, Джим Бърнс и др.). Развивани са идеи за опознаване естетическите тенденции, довели до разкрепостяване на въображението в областта на изобразинтелните изкуства като сецесиона, символизма, сюрреализма, метафизичната живопис. Ценно съдействие в тази насока са били давани от изкуствоведите Кирил Кръстев и Стефан Шишков.

За председател на Националния клуб на художниците фантасти от 1983 г. до края на съществуването на формацията, 1989 г., е избран художникът Калин Николов.

Националният клуб на художниците-фантасти "Васил Иванов" има значение за развитието на жанра в българското изкуство, но и е първата и единствена неформална тварческа организация в България в областта на изобразителните изкуства през периода на контрол над творческата индивидуалност (1944-1989). С такъв авторитет организацията се е ползвала и в чужбина. Взевани са мерки за ограничаване дейността на Националния клуб чрез задължително журиране на неговите прояви и като дори журираните излажби със заповед на председателя на Ателието на младия художник към Съюза на българските художници, не са били репродуцирани и архивирани - нещо задължително за изложбената практика тогава.