Версия от 11:42, 7 март 2007

Калин Емилов Николов е художник в областта на фантастиката.

Биография

Роден е на 24 юни 1956 г. в София. Родителите му са били журналисти. Завършил е Художествена гимназия (1971–1975 г.), а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович” (1977–1983 г.), специалност „Графика и графични технологии“ при проф. Евтим Томов. Паралелно на редовното си обучение още от 1973 г. самостоятелно взема решение да се учи, а малко по-късно започва да работи под насоката или в колектив с художника Борис Димовски.

Интересите си е реализирал в различни области на пластичните изкуства: живопис, графика, илюстрация, карикатура и шарж, оформление на книги и периодични издания, комикс, плакат, сценография, стенопис (в повечето случаи съвместно с Борис Димовски).

Бил е художник (на щат или като водещ сътрудник) на основни български вестници и издания като „Вечерни новини“ (1989–1992 г.), „Антени“ (1983–1986 г., 1990 г.), „Репортер 7“ (1993–1997 г.), „Средношколско знаме“ (1985–1989 г.), „Щастливец“ (1992 г.), „Дарител“ (1995 г.), „О писменах“ (1993 г. и 2005 г.), „La strada“ (1992 г.), „Български писател“ (1995–1996 г.), списанията „Образование и кариера“ (2000 г.), „24 карата“ (2002 г.), „Усури“ (2004 г.) и др.

Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат. Може да се споменат „Работническо дело“, където е сред учредителите на младежка страница, „Дума“ и „Демокрация“, „Стършел“ (където започва да публикува още като ученик), „Софийски университет“, „Комсомолска искра“ от Пловдив, „Пулс“, „Поглед“, „Софийски новини“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Софийско утро“, „Ден“, „Свободен народ“, „Арх–арт“, „Отечествен фронт“, „Български писател“, „Словото“, „Парижки вести“, списанията „Наша родина“, „Карикатура“, „Родопи“, „Лик“, „Младеж“, ОRPHIA, „Планета“, „Факел“, „Съвременник“ и много др. Бил е член на редакционния съвет (заедно с академик Николай Ирибаджаков, Любен Дилов, Елка Константинова) на списание „Фантастика, евристика, прогностика“ (1988–1991 г.), илюстрирал е сборниците за младежко творчество „Жар“ на Софийски университет (1982–1984 г.), книги с негово оформление или илюстрации са излизали и излизат в издателствата „Български писател“, „Наука и изкуство“, „Профиздат“, „Георги Бакалов“ - Варна, „Отечество“, Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, „Аргус“, „Стършел“, „Елф“, „Дамян Яков“ и др. Участвал е още като ученик от Художествената гимназия в екипа на първия кафе-театър у нас (кафе-театърът в бара на хотел „София“) като плакатист (1975 г.) и сценограф.

Имал е изложби в София (1978 г., 1979 г., 1985 г., 1991 г., 1999 г., 2000 г., 2004 г.), Хамбург (1984 г., 1988 г.), Атина (1991 г.), Будапеща (1996 г.) и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Голямата част от първите му изложби са били съвместни с представяне поетичното творчество на поета Георги Рупчев (1957-2001). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме“ в Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др.).

Член е на Съюза на българските художници, секции „Илюстрация“ и „Карикатура“ (за това си членство научава от пресата, а иначе в периода 1983–1989 г. не е допускан до никакви изяви от страна на СБХ). Един от основателите и пръв председател на Клуба на художниците-фантасти, който се явява първата неформална художническа организация у нас (1982–1990 г.); зам. председател на столичния клуб на Младата художествено–творческа интелигенция (1985–1988 г.) и член на Националния съвет на Клубовете за демокрация (1993–1998 г.); зам. председател на движението „Художници за демокрация“ (1993–1998 г.). През 1985–1986 г. в екип от журналисти на Националното радио и вестник „Антени“ (Поля Станчева, Севда Шишманова, Илия Пехливанов, Петко Тотев, Калина Канева и др.) предприема широкомащабна експедиция из България, свързана с родната история и отражението й в духовната култура, за осветяване неизвестни или по-малко известни факти от живота и дейността на Васил Левски.

Паралелно на художническата си работа e автор на статии с информационни, критически, изкуствоведски и историко-художествени теми, например: „Kultur und Zivilgesellschaft in Bulgarien von der zweiten Hälfte des 19. bis zum frühen 20. Jahrhundert“ (в сборника „Öffentlichkeit ohne Tradition“, издателство „Петер Ланг“, Франкфурт, 2003 г.), „Europa und die nationale Kunst in Bulgarien (Von der Jahrhundertwende bis zu den fünfziger Jahren)“ (в сборника „Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart“, издателство „Марин Дринов“, 1999 г.), „Бели страници от художествения живот на Балканите“ (списание „Мост“, бр. 166-167, Ниш, Сърбия, 2001 г.), „80 години от ІІ-рата Южнославянска художествена изложба“ (сп. „София“, бр. 12, 1986 г.), „Парашчук принадлежи на бъдещето“ (сп. „София“, бр. 7, 1988 г.), „Bulgarian science-fiction artist“ (сп. ОRPHIA, 1991 г.), „Левски и зографите“ (в. „Пулс“, 1987 г.), „Репин и България“ (в. „Вечерни новини“, 1990 г.), „Феноменът на тихата пепел“ (в. „Труд“, 2001 г.), „По стените на подземния свят“ (сп. „Факел“, 2001 г.), „Отсъствие на вяра“ (сп. „София“, 1991 г.) и др. Консултант и сътрудник е на сръбското издателство „Братство“, Ниш, от 2001 г. От 2001 до 2004 г. съвместно с писателя Радой Ралин е работил върху книга за съдбата на българските художници (три части от текста им е побликуван в интернет изданието Liternet). Част от творчеството му на изкуствовед до 1989 г. е посветено на забранявани и политически извергнати художници у нас като Васил Иванов, Александър Божинов, Райко Алексиев, Михайло Парашчук, княгиня Евдокия, южнославянското движение „Лада“ и др.

Изявите му като художник и изкуствовед са отразявани многократно, включително и в чужбина (например монографията „Скульптор Михайло Паращук. Життя и творчiсть“ от Дмитро Степовик, издание на Canadian Institute of Ukrainian Studies Press, University of Alberta, Edmonton, Alberta, Canada, 1994 г., или статията „Царибродският художествен кръг“ от Венко Димитров, списание „Мост“, бр. 163-164-165, Ниш, Сърбия, френското списание „Revue periodigue“, №17, 2002 г. с главен редактор Юлия Кръстева и др.).

От 1997 г. работи като преподавател по теория и история на изкуството в Национално средно общообразователно училище „София“ (където допълнително въвежда изучаване на графични и полиграфически технологии, а и съдейства на ученици за заснемането на два научно-популярни филма) и едновременно е художник към фирма „ГЕД“ и отговаря за оформлението на едно от ефектните издания сред родния полиграфически пазар, списание „Усури“. Карикатурист и кореспондент е на вестника на българите във Франция, „Парижки новини“. Автор е на цикъл предавания и филми за български художници (режисьор Емил Тодоров).

Изкуството му е многопосочно. Определят живописта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ, заради ролята на комуникативността в играта й между естетически постигнатия и неустановения в контекста си образ. Като цяло рисуването му минава за философско и с наситен метафоричен език.

Приноси към фантастиката

Във фантастичното движение членува от 1979 г. Илюстрирал е клубните сборници „Модели-1“ и „Модели-2“ и участва в албумите с творби на художници-фантасти. Илюстрирал е фантастични книги, предимно на издателство „Аргус“.

През 1983 г., по идея на Ивайло Рунев, създава Национален клуб на художниците фантасти, който от 1984 г. носи името на художника Васил Иванов заради неговия принос в космическата тема за българското изабразително изкуство. Организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов през 1982 г. в Младежки дом „Лиляна Димитрова“, а след това я пренася в Пловдив, Варна, Мадара, Плиска, село Стежерово, Плевенско, село Аспарухово, Варненско, Девня и др.; има принос в посмъртното реабилитиране и огласяване творчеството и философията на художника, които са считани за несъвместими на обществените норми за времето.

От 1983 до 1989 г. oрганизира всички клубни и общи изложби на фантастично изкуство и изнася редица лекции и изложби в клубовете по фантастика и прогностика в страната (Варна, Балчик, Севлиево, Шумен, Пловдив). Организира всички клубни експозиции от Общата изложба на българските художници фантасти в Пловдив през 1985 г.

В същия период е заместник председател на Клуба за прогностика и фантастика „Иван Ефремов“.

Автор е на статии за редица художници-фантасти като Васил Иванов, Александър Денков, Стефан Лефтеров, Атанас П. Славов и др., както и общи статии за историята и развитието на жанра в изобразителното ни изкуство.

В темите на фантастичните му произведения основен момент е зависимостта на човека от социалната среда, урбанизацията, екологичните кризи и милитаризацията.

Автор на серия портрети на свои клубни приятели (Ивайло Рунев, Александър Карапанчев и др.), на български писатели и популяризатори на фантастиката (Агоп Мелконян, шарж на Любен Дилов) и серия шаржове на творци, свързани с фантастичното изкуство (Орсън Уелс, Артър Кларк, Андрей Тарковски, Рене Магрит и др.)

Награди

Награждаван е на фестивалите в Пловдив през 1980 г. и 1985 г., за 30-годишнината от основаването на фантастичното движение в България и др.

Публикации

• 1986 г. - „Движение и светлина“ (Изкуството на Васил Иванов и тайните на неговия Космос. Бялото озарение на кредата. Майстор на пеещата рисунка. Местожителство - световните музеи.) - в. „Антени“, 22 януари 1986 г.
• 1986 г. - „Импулсирано от природата“ (статия за миниатюрните рисунки на Васил Иванов) - сп. „София“, бр. 7
• 1986 г. - „Рисувам със светлина“ (статия за космическия цикъл на Васил Иванов) - сп. „Криле“, бр. 11, 1986 г.
• 1987 г. - „Рисувам със светлина“ (статията за космическия цикъл на Васил Иванов с добавена обширна публикация на писма до неговата съпруга, балерината Елка Иванова, съставена от журналистката Иванка Ангелова) - сп. „Лада“, бр. 5, 1986 г.
• 1988 г. - „Васил Иванов. Светлина, движение, космос“ - статия за художника в сп. „ФЕП“, 1-2 бр.
• 1989 г. - „Александър Денков - Художник на вечната съвременност“ - сп. „ФЕП“, бр. 3, 1988 г.
• 1989 г. - „Салвадор Дали: И безсмъртните умират“ - сп. „ФЕП“, бр. 3, 1989 г.
• 1989 г. - „С вихрите на космоса“ (статия, посветена на Клуба по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“) - сп. „София“, бр. 6, 1989 г.
• 1990 г. - Kalin Nickolov - BULGARIAN SCIENCE-FICTION ARTISTS; (Калин Николов - Български художници-фантасти) - сп. ORPHIA 1/1990
• 1990 г. - „Един нов сюрреалист“ - (статия за художника Фико Фиков) - в. „Знаме“, бр.1, 19 април 1990 г.
• 1990 г. - „Миро - йероглифите на човечеството“ - сп. „ФЕП“, бр.5, 1990 г.
• 1991 г. - „Бош“ - сп. „Фантастика“, бр. 1, 1991 г.
• 1991 г. - „Де Кирико - Ел Греко на двадесети век“ - сп. „Фантастика“, бр.3, 1991 г.
• 1991 г. - „Жорж Папазов - Строителят на небето“ - сп. „Фантастика“, бр.4, 1991 г.
• 1991 г. - „Соколов“ (статия за руския живописец-фантаст Андрей Соколов)- сп. „Фантастика“, бр.5, 1991 г.
• 1991 г. - „Джим Бърнс в търсене образите на отвъдното“ - сп. „Фантастика“, бр.6, 1991 г.
• 1991 г. - „Мистични знаци в една рисунка на Майстора“ - в. „Вечерни новини“, бр. 219, 1991 г.
• 1994 г. - „Смълчаните картини на Папазов не крещят за глухите“ (статия за естетиката и фантазите на Георги Папазов в изкуството му) - в. „Дума“, 5 февруари 1994 г.
• 1994 г.- „Духовното общение между Николай Рьорих и Васил Стоилов“ (писмата на Рьорих до българския художник) - в. „Отечествен вестник“, с продължение в три броя, от 10 до 12 февруари 1994 г.
• 1994 г.- „Той бе свободата“ (Васил Иванов припомнен чрез галерия „Александър“) - в. „Отечествен вестник“, 1 март 1994 г.
• 1994 г.- „Нарисувано с духа на материята и невидимото (Днес се навършват 85 години от рождението на Васил Иванов)“ - в. Стандарт, 20 май 1994 г.
• 1994 г.- „Жорж Папазов канеше на масата си гениите на ХХ век“ - в. „168 часа“, 6-12 юни 1994 г.
• 1995 г. - „Кръстопът във вселената“ (космогонични и земни схващания в българското изкуство) - в. „Арх-Арт“, 33 май 1995 г.
• 1995 г. - „Скиталец сред небеса и религии“ (Първа публикация на три непознати рисунки на световноизвестния художник Борис Георгиев) - в. „Български писател“, 23-28 август 1995 г.
• 1995 г. - „Мистикът от ХХ век“ (Щрихи към бъдещия портрет на Васил Стоилов) - в. „Арх-Арт“, 3 октомври 1995 г.
• 1996 г. - „Стъпка в космоса“ (статия за космическите графики на Васил Иванов) - в. „Български писател“, 14-20 май 1996 г.
• 1998 г. - „Художникът на тайнствената призрачност“ (есе за Борис Георгиев (1888-1961)) - сп. „Планета“, бр. 5, 1998 г.
• 1998 г. - „Нарисуваните очи на българската легенда“ (есе за Георги Атанасов (1904-1952)) - сп. „Планета“, бр. 6, 1998 г.
• 1998 г. - „Вълшебно чуство за невидимо“ (есе за Николай Райнов (1889-1954)) - сп. „Планета“, бр. 8, 1998 г.
• 2004 г. - „Върху белите страници на времето“ (статия за Борис Георгиев) - сп. „Усури“, бр. 1
• 2004 г. - „Философия на православната иконопис (Съперничество на фантазията с действителността)“ - сп. „Усури“, юни 2004 г.
• 2004 г. - „Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас П. Славов“ - статия от Калин Николов в сп. „Усури“, бр. 7
• 2006 г. - „Николай Райнов: Сътворител на митологии“ - сп. „Усури“, октомври 2006 г.

Източници

• Антон Кафезчиев - „Многоликият свят на Калин Николов“ - в. „Софийско утро“, 1991 г.
• Елисевета Мусакова - „Подобие на драматичен комикс“ - сп. „София“, бр.4, 1991 г.
• Борис Димовски - „Калин Николов“ (есе и кратка биография с репродукции от илюстрации към романа „Златното магаре“ на Апулей) в. „Български писател“, 4 декември 2002 г.
• Александър Карапанчев - „Ден на отворените врати“ - сб. „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“
• LiterNet