Разлика между версии на „Миглена Николчина“

Текуща версия към 16:23, 23 юни 2019

Миглена Николчина
Писателка, литературовед
Биографични данни:
Родена на:	10 ноември 1955 г.
Родена в:	с. Ружинци, Белоградчишко, България

Миглена Николчина е българска поетеса, литературна критичка, журналистка. В младежките си години е членувала в клуб „Иван Ефремов“.

Биография[редактиране]

Родена е през 1955 г. Преподавател в СУ. Главен редактор на сп. „Алтера“. От началото на 80-те год. публикува критически и литературоведчески статии, предисловия и анализи. Книгата ѝ „Човекът-утопия“ представлява сериозен принос към науката фантастология.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

• 1990 г. - „Билет за Вега“

Разкази[редактиране]

• 1981 г. - „Билет за Вега“
• 1978 г. - „Хладно и огнено“

Нефантастика[редактиране]

Стихосбирки[редактиране]

• 1985 г. - „Три след полунощ“
• 1993 г. - „Скръб по Далчев“
• 1995 г. - „Асимволия“
• 1998 г. - „Кратки разкази за любовта и писането“
• 2004 г. - „Градът на амазонките“

Монографии[редактиране]

• 1997 г. - „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“, преведена на македонски, руски, английски и унгарски език.
• 2002 г. - „Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература“

Публицистика[редактиране]

• 1980 г. - „Време, пространство, научна фантастика“
• 1981 г. - „Героят Утопия“
• 1981 г. - „Пробудените светове (аспекти на пространството и времето в научната фантастика)“
• 1984 г. - „Рисковете на човечността“
• 1985 г. - „Поезия и космос“
• 1985 г. - „Полет в небето на времето: П.Б. Шели и романтическият утопизъм“
• 1985 г. - „Приказният епос на Толкин“
• 1986 г. - „Пратеници на въображаемото“
• 1987 г. - „Протест срещу никога“
• 1987 г. - „Между куклата и ангела“
• 1987 г. - „Не ме докосвай“
• 1988 г. - „Проблемът за човека в българската фантастика“
• 1988 г. - „Утопични мотиви при изграждането на образите в научната фантастика“
• 1989 г. - „Жестокост и уязвимост“
• 1993 г. - „Бягство, връщане, сноване“
• 1993 г. - „За някои сходства между женската и курсантската поезия“
• 1994 г. - „Забутаното поколение“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1990 г. - „Билет за Вега“ (сборник) - издателство „Христо Г. Данов“
• 1992 г. - „Човекът-утопия“ (студии) - Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Участие в съвместни издания[редактиране]

• 1981 г. - „Модели-2“ (антология) - издателство „ГМД Лиляна Димитрова“
  • „Билет за Вега“ (разказ)
• 1981 г. - „Прогностика, фантастика, светоглед“ (монография) - издателство „Партиздат“
  • Пробудените светове (аспекти на пространството и времето в научната фантастика)
  • „Героят Утопия“ (статия)
• 1985 г. - „Фантастика-1“
  • „Поезия и космос“
• 1986 г. - „Фантастика-2“ - издателство „Народна младеж“
  • „Пратеници на въображаемото“ (статия)
• 1987 г. - „Ръка към бъдещето“ (сборник) - издателство „Дом на литературата за деца“
  • „Между куклата и ангела“ (статия)
• 2009 г. - „С името на Иван Ефремов“ (сборник) - Издателство Ернор
  • Билет за Вега - разказ

Публикации в периодика[редактиране]

• 1980 г. - „Време, пространство, научна фантастика“ - в. „Орбита“

• 1988 г. - „Проблемът за човека в българската фантастика“ - сп. „Пламък“

На руски език[редактиране]

• 1990 г. - „Холод и пламя (София-прес, 1990)“
  • „Холод и пламя“ - (разказ)
• 2019 г. - В сб. „Солнце на ладонях“ - Издательство Фантпросвет
  • „Холод и пламя“