Разлика между версии на „Светослав Минков“
(→За Светослав Минков) |
|||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
}} | }} | ||
| био = {{Инфокутия вложка личност-био | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | ||
| − | | роден-ден = | + | | роден-ден = 4 |
| роден-месец = февруари | | роден-месец = февруари | ||
| роден-година = 1902 | | роден-година = 1902 | ||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Роден е на [[ | + | Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война. |
| − | Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски | + | Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата. |
| − | Светослав Минков получава първото си образование в родния | + | Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София. |
След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология. | След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология. | ||
| − | След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП | + | След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир. |
Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]). | Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]). | ||
| − | В Радомир и след връщането си оттам | + | В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета. |
От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“. | От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“. | ||
| Ред 91: | Ред 91: | ||
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
| − | В диаболичната | + | В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“. |
| − | Другаде, | + | Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор. |
== Произведения == | == Произведения == | ||
| Ред 119: | Ред 119: | ||
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ студия на [[Симеон Султанов]] - [[Издателство Български писател|Издателство „Български писател”]] | * [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ студия на [[Симеон Султанов]] - [[Издателство Български писател|Издателство „Български писател”]] | ||
| + | * [[2002 г.]] - [[Александър Карапанчев]] - „[[През очите на фантаскопа]]“ (мемоар) - [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн]) | ||
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]] | * [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]] | ||
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]] | * [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]] | ||
Версия от 10:17, 22 юли 2019
| Светослав Минков | |
| писател, издател, преводач | |
 | |
| Професия: журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 4 февруари 1902 г. |
| Роден в: | Радомир |
| Починал на: | 22 ноември 1966 г. |
| Починал в: | София |
Писател: | |
| Творчески период: | 1922 г. - 1966 г. |
| Жанр(ове): | диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки |
Преводач: | |
| От езици: | немски, руски |
| На езици: | български |
| Автори: | Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен |
Бeлежки: | |
| с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „ФЕП“ | |
Светослав Константинов Минков e автор на произведения в жанровете диаболизъм, научна фантастика и сатирична фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.
Заедно с Владимир Полянов основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - издателство „Аргус“.
Съдържание
Биография
Роден е на 4 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.
Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.
Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през 1921 г., с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.
След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.
След атентата в черквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.
Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От 1926 до 1934 г. работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври 1936 г. посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ (1936 г.) и „Другата Америка“ (1938 г.).
В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между 1927 и 1939 г. През 1941 г. Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.
От юни 1942 до ноември 1943 г. работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.
Девети септември 1944 г. заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември същата година работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините 1945-1946 е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от 1954 г. е главен редактор на издателство „Български писател“, където се и пенсионира.
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
Умира на 22 ноември 1966 г. в София.
След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.
Приноси към фантастиката
Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с Владимир Полянов) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „Аргус“.
Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., e смятан за първата фантастична книга в България.
Книгата му „Алхимия на любовта“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.
Стил и особености
В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му „Дамата с рентгеновите очи“ Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.
Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.
Произведения
Списък на произведения от Светослав Минков.
Публикации
Списък на издания на произведения от Светослав Минков.
Преводи
От немски език
Фантастика
- 1926 г. — Майринк, Г. — „Голем“ (роман) — издателство „Т. Ф. Чипев“ (печатница Родопи, 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.)
- 1931 г. — Майринк, Г. — „Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“ (роман) — издателство „Ив. Игнатов и синове“ (библиотека „Любими романи“ №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.)
Външни връзки
За Светослав Минков
- 1972 г. - „Насаме със Светослав Минков“ студия на Симеон Султанов - Издателство „Български писател”
- 2002 г. - Александър Карапанчев - „През очите на фантаскопа“ (мемоар) - Списание „Тера фантастика“, 2 бр. (текстът онлайн)
- 2009 г. - „Светослав Минков като фантаст“ - статия от Огнян Сапарев
- 2011 г. - „Светослав Минков: строго поверително“ книга от Румяна Пенчева - издателство „Изток-Запад“
- 2015 г. - „Деформации на личността в трансформираната реалност“ (статия) - глави от непубликувана фантастологична студия на Янчо Чолаков върху Светослав Минков.
- 2016 г. - „Деформации на личността в трансформираната реалност“ (2) – Янчо Чолаков
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Светослав Минков“ в българоезичната Уикипедия.
- * Статията в Уикипедия се основава на материал от Словото, използван с Borislav/Разрешение_Словото разрешение.
- Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
- Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)
- Личности по имена
- Родени на 4 февруари
- Родени през 1902 г.
- Родени в Радомир
- Починали на 22 ноември
- Починали през 1966 г.
- Починали в София
- Писатели на диаболична фантастика
- Писатели на сатирична фантастика
- Писатели на научна фантастика
- Писатели на приказки
- Писатели по имена
- Преводачи от немски език
- Преводачи от руски език
- Преводачи на български език
