Иван Ефремов

От БГ-Фантастика
Версия от 08:52, 26 декември 2016 на 212.39.89.141 (беседа) (→‎Творчество: Правопис.)
Направо към: навигация, търсене
Иван Антонович Ефремов
Ефремов0.jpg
Професия: палеонтолог, писател
Националност: руснак
Координати:
Адрес: Русия, Москва
Личен сайт: Страница във fantlab.ru
Биографични данни:
Роден на: 22 април 1907 г.
Роден в: Вирица, Петербургска губерния, Русия
Починал на: 5 октомври 1972 г.
Починал в: Москва, СССР

Иван Ефремов е руски учен палеонтолог и писател-фантаст, според мнозина критици основател на модерната научно-фантастична литература в СССР.

Патрон на най-дългоживеещият клуб по фантастика в България - клуб „Иван Ефремов“.

Биография

Роден е на 22 април 1907 г. в с. Вирица, Санкт Петербургска област.

Баща му е бил заможен търговец на дървесина и имал голяма библиотека. Научил се да чете на 6 годишна възраст, малкият Иван се увлича по романите на Жул Верн и книги за пътешествия. Идва революцията и една червеноармейска авторота взема Ваня за свой възпитаник и с тях той изминава пътищата на гражданската война чак до Перекоп. Работи като общ работник, шофьор и трудово училище в Петербург. Там се запознава и с ред учени, които виждат будния му ум и го привличат като помощник. Става редовен посетител на големите научни библиотеки, и се среща с академик Сушкин, който става научния му ръководител.

На 20 години Ефремов публикува първата си научна статия, а след три години те са вече десетки. Започва да пътува в множество експедиции на север, Задкавказието, Урал, Киргизия и т.н. През 1935 г. завършва задочно Геолого-проучвателния факултет на Планинския институт, а през 1941 г. става доктор на биологическите науки. Като основоположник на дисциплината „тафономия“ - наука за закономерностите при изследване на древния живот на Земята, Иван Ефремов получава Държавна премия.

Творчество

Изнурителните експедиции подкопават здравето му и през 1942 г. той е прикован към леглото. Тогава литературата става централната му дейност. Създава първия си цикъл приключенско-фантастични разкази обединени под заглавието „Разкази за необикновеното“. Един след друг започват да излизат сборниците му „Среща над Тускарора“ («Встреча над Тускаророй») (1944), „Белият рог“ («Белый Рог») (1945), „Диамантената тръба“ («Алмазная Труба») (1946), „Пет румба“ («Пять румбов») (1944). Макар и на смъртно легло по това време, Алексей Толстой успява да открие младия писател сред книжния поток и го кани на среща в болницата, където дава висока оценка на стила му.

Следват историческата дилогия „Великата дъга“ («Великая Дуга») (повестите „На края на Ойкумена“ («На краю Ойкумены»), 1949, и „Пътешествието на Баурджед“ («Путешествие Баурджеда», 1953), първите «космически повести» „Звездни кораби“ и „Сърцето на змията“ («Звездные Корабли», 1947, и «Сердце Змеи», 1959), а също вдъхновения експедиционен дневник „Пътят на ветровете“ («Дорога Ветров») (1956). В тези свои първи произведения Ефремов формулира своето научно-философско кредо на мислител, че науката може да води към пустота, ако зад нея не стои философията и нравственото развитие на човека.

В „Мъглявината Андромеда“ (1957) и отчасти в “Часът на Бика“ (1968) Ефремов изгражда не само свят на бъдещето, построено по законите на социалната хармония и разума оплодотворен от етическата мъдрост на баланса между съхранението на ценностите и движението напред и нагоре, но и личности свободни в пълноценната си реализация, красиви и силни мъже и жени независещи от никого и не нуждаещи се от надмощие над други човешки същества. Тези две произведения се оказаха системоообразуващ фактор за развитието на съветската фантастика през следващите десетилетия. И не само на съветската, или българската, която тогава бе в орбитата на съветската култура, но и по целия свят. Тези произведения са издавани в 26 страни на света като „Мъглявината Андромеда“ е водеща книга в представителните поредици „Световна фантастика“ в тези държави.

Efr.jpg

Обществото на бъдещето в романите на Ефремов е наречено „комунистическо“, но то няма нищо общо с партийните шаблони и текстове по него време. До такава степен, че цензорът, запознал се с текста на “Мъглявината Андромеда“ казал: „Виж какво, това са чужди работи. Защо не направиш действието да се развива някъде при капиталистите?“. Днес „политкоректни“ критици се опитват да опишат Ефремов като угодник на тоталитаризма, но те мълчат пред факта, че след смъртта на писателя КГБ му се „отблагодарява“ с разорителен обиск в кабинета и ръкописите, някои от които така и не са върнати на вдовицата Таисия Йосифовна. За 18 години писателят е практически забранен, а „Часът на Бика“ не е преиздаван.

Малко встрани от генералната линия стоят романите му „Острието на бръснача“ («Лезвие бритвы») (1963) — посветен на загадките на човешката психика и законите, движещи развитието на човешката личност — и „Атинянката Таис“ («Таис Афинская») (1972) — посветен на безсмъртното изкуство и неговата вдъхновителка - жената. Двете произведения се явяват обобщение на социалните, естетически възгледи на автора, представени в увлекателна приключенческа форма; в центъра на вниманието на автора в двата случая — ноосферата на колективното човешко съзнание и образа на цялостния хармоничен човек.

Ефремов.jpg

Научнофантастичните идеи на Ефремов

  • в разказа „Диамантената тръба“ („Алмазная труба“) (1944) Ефремов научно мотивира намирането на диаманти в Якутия. Десет години по-късно на посоченото място откриват най-голямото находище в историята на СССР.
  • В разказа „Езерото на планинските духове“ («Озеро Горных Духов») (1944) прогнозира живачно находище - открито е точно там.
  • Изобретателят на холографията Юри Денисюк посочва повестта “Сянката на миналото“ («Тень Минувшего») (1945) като главен вдъхновител на своето откритие.
  • Концепциите на Ефремов за „инферното“ и „ноосферата“ предстои да бъдат осмислени от съвременната наука, но и в в този си художествен вид, те имат огромно влияние над мислещите умове на съвременността.

Публикации на български език:

(По библиографията на Георги Недялков)

Самостоятелни книги

  • 1945 г. - „Чудните приключения на съветските пътешественици. Пет румба“. Сборник разкази (Среща над Тускарора; Езерото на планинските духове; Пътищата на старите миньори; Алергорхой-хорхой; Голакът Подлунний). Библиотека „Специални издания“. 1945. 182 стр. Издателство „Съгласие“. Преводач П. Йовчев. Художник Асен Димитров (корица).
  • 1947 г. - „Белият рог“. Сборник разкази (Белият рог; Елмазният комин; Обсерваторията Нур-и-Дещ; Сянката на миналото; Атолът Факаофо; Заливът на дъгоцветните струи; Последният марсел). 1947. 296 стр. Издателство „Младо поколение“. Преводач Васил Каратеодоров. Илюстрации и корица - по оригинала.
  • 1949 г. - Пет румба. Сборник разкази (Среща над Тускарора; Езерото на планинските духове; По пътищата на старите рудничари; Алергорхой-хорхой; Върхът „Подлунний“). 1949. 158 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Любен Велчев. Художник Сергей Петров (корица).
  • 1950 г. - „Борба за свобода“. Роман. 1950. 352 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Атанас Смирнов. Художник Георги Попов (корица). Илюстрации - по оригинала.
  • 1950 г. - „Звездни кораби“. Повест. 1950. Библиотека „Научна фантастика“ № 2. 64 стр. Издателство „Народна просвета“. Преводач П. Мирчев. Художник К. Казанаклиев (корица).
  • 1955 г. - „Звездни кораби“. Сборник разкази и повест (Звездни кораби; Сянката на миналото; Обсерваторията Нур-и-Дещ; Голец „Подлунний“; Олгой-хорхой; Белият Рог). Библиотека „Пътешествия и приключения“ № 6. 1955.276 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Руси Шемелеков. Художници Ст. Кънчев (корица); В.Таубер (илюстрации).
  • 1956 г. - „Диамантената тръба“. Сборник разкази (Диамантената тръба; По пътя на старите миньори; Среща над Тускарора; Атолът Факаофо; Заливът на дъгоцветните струи; Последният марсел; Адският пламък; Автобио¬графична бележка). Библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 13. 1956.228 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Иван Добрев. Художници Борис Ангелушев (корица); М. Рудаков (илюстрации).
  • 1960 г. - „Мъглявината Андромеда“. Роман. Библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 58. 1960. 344 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Николай Кетибов. Художник Атанас Пацев (корица).
  • 1969 г. - „Елинска тайна“. Разказ. Библиотека „Космос“ № 4. 1969. 32 стр. Издателство „Държавно военно издателство“. Преводач Цвета Пеева. Художник Георги Пенчев.
  • 1971 г. - „Острието на бръснача“. Роман (със съкращения). 1971. 240 стр. Приложение към списание „Днес и утре“. Преводач Александър Владимиров.
  • 1976 г. - „Атинянката Таис“. Роман. 1976. 536 стр. Издателство „Народна култура“. Преводач Любомир Б. Павлов. Художник Иван Нинов (рисунка).
  • 1980 г. - „Атинянката Таис“. Роман. 1980. 536 стр. Издателство „Народна култу¬ра“. Преводач Любомир Б. Павлов. Художници Иван Нинов (рисунка), Бисер Дамянов (корица).
  • 1983 г. - „Сърцето на змията“. Сборник разкази (Сърцето на змията; Елинската тайна; Обсерваторията Нур-И-Дещ; Белият рог; Олгой-хорхой; Сянката на миналото). Библиотека „Галактика“ № 46. 1983. 278 стр. Изда¬телство „Георги Бакалов“. Преводачи Мария Иванова и Георги Георгиев. Художник Текла Алексиева (корица).
  • 1984 г. - Избрани произведения в два тома. Том първи. „Мъглявината Андромеда“. 1984.312 стр. Издателство „Народ¬на младеж“. Преводач Николай Кетибов.
  • 1984 г. - Избрани произведения в два тома. Том втори. „Часът на Бика“. 1984. 432 стр. Издателство „Народна младеж“. Преводач Борис Мисирков.

Публикации в периодика и сборници

  • 1987 г. - В списание „Криле“, брой 4. 1987. С. 40-44. Издател: Министерство на народната отбрана. Преводач Ана Маркова. Илюстрация Ивайло Митев.
    • „Пет картини“. Разказ (със съкращения).
35-100sbornik+.jpg

Български публикации посветени на Ефремов

2TeraF3.jpg

Външни връзки

Руска страница посветена на Ефремов, с пълна библиография на руските и преводните му публикации

Взето от „http://bgf.zavinagi.org/index.php?title=Иван_Ефремов&oldid=78236“.