Разлика между версии на „Григор Гачев“

Текуща версия към 20:41, 19 март 2020

Григор Гачев е писател на научна фантастика и фентъзи, преводач от английски и руски езици и фен.

Биография[редактиране]

Роден е на 24 април 1966 г. в София. Завършил е медицина и информатика. Работи във фирма за компютърна поддръжка и информационно обслужване. Дългогодишен член на софийския клуб за фантастика и прогностика „Иван Ефремов“.

През 1992 г. създава SF&F BBS - първата в Европа електронна библиотека, специализирана за фантастика, достъпна през технологията Fidonet. Затворена е през 1999 г. поради излизането от масова употреба на Fidonet. Към затварянето си тя има около 3500 текста, много от тях нефантастика. Текстовете от нея са сваляни хиляди пъти; тя дава, пряко или непряко, началото на много други електронни библиотеки. На шега я наричат „Григорианската библиотека“.

Блогер, участник в акциите срещу купуването за пореден път на скъпи коли за Народното събрание и в защита на раково болните http://www.gatchev.info/blog/?p=216 и в намерилата широка популярност подписка срещу неморалната политика на ИК „Труд“, принудила администраторите на сайта за слепи http://bezmonitor.com да свалят от там произведенията на Елин Пелин и други класици на българската литература - http://www.gatchev.info/blog/?p=288.

Награди и признания[редактиране]

• 2004 г. - Конкурс „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ - Трета награда за разказа „Случаят Бенковски“

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

• 2006 г. - „Ортодокс“

Новели[редактиране]

• 2004 г. - „Царството на сънищата“

Разкази[редактиране]

• 1997 г. - „Музиката“
• 1999 г. - „Извън картината“
• 2001 г. - „Случаят Бенковски“
• 2006 г. - „Подходящата грижа“
• 2006 г. - „Ясновидци“
• 2007 г. - „Бунището“

Нефантастика[редактиране]

• 2012 г. - „Докосвания“ (есета) - издателство „Човешката библиотека“

Статии[редактиране]

• „Свободен софтуер“
• „Икономика на свободния софтуер“
• „Свободният софтуер и бизнесът“
• „Свободен софтуер, или софтуер с отворен код?“
• „Металицензиране“
• „TPM и свободните лицензи“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Авторски книги[редактиране]

• 2018 г. - „Ортодокс“ - издателство „Сердика ИТ“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Човешката библиотека

Участие в съвместни издания[редактиране]

• 1997 г. - „Стоманени кучета“ (антология) - издателство „Неохрон“ и издателство „Орфия“
  • „Извън картината“ (разказ)
• 2002 г. - „Точка на пристигане“ (антология) - издателска къща „Квазар“
  • „Извън картината“ (разказ)
• 2006 г. - „Храбри хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Случаят Бенковски“ (разказ, допълнена версия)
• 2013 г. - „За спасяването на света“
  • „Киберпънк с човешко лице“ - (предговор на раздел)
  • „Бунището“
• 2018 г. - В антологията „Фантастивал в Европолис“
  • „Извън картината“

Публикации в периодика[редактиране]

• 2001 г. - „Случаят Бенковски“ (разказ) - сп. „Тера фантастика“, 2001 г., бр. 2

На руски език:[редактиране]

• 2020 г. - в сб. Третье пришествие - Издателство Вече
  • «Надлежащий уход»

Нефантастика[редактиране]

• 2013 г. - „Докосвания“ (сборник записи от личния блог) - Фондация „Човешката библиотека“

Преводи[редактиране]

Фентъзи[редактиране]

• 1994 г. — Ан Маккафри — „Полетът на дракона“ (роман) — Издателство „Орфия“

Киберпънк[редактиране]

• 1996 г. — Уилям Гибсън — „Невромантик“ (роман) — ИК „Камея“, С., 296 с. — първа книга от цикъла „Агломератът“
• 1997 г. — Уилям Гибсън — „Нулев брояч“ (роман) — ИК „Камея“, С., 237 с. — втора книга от цикъла „Агломератът“
• 1998 г. — Уилям Гибсън — „Мона Лиза овърдрайв“ (роман) — ИК „Камея“, С., 253 с. — трета книга от цикъла „Агломератът“

Научна фантастика[редактиране]

• 1997 г. — Любов Лукина, Евгений Лукин - „Мисионери“ (повест)
• 1998 г. — Хари Харисън - „Зима в рая“ (роман) - книга № 2 от трилогията, ИК „Камея“
• 2000 г. — Хари Харисън - „Завръщане в рая“ (роман) - книга № 3 от трилогията, ИК „Камея“

Разкази[редактиране]

• 1996 г. — Уилям Гибсън — „Изгарянето на Хрома“
• 1996 г. — Уилям Гибсън — „Мнемоничният Джони“
• 1998 г. — Дийн Уесли Смит — „Един последен танц“
• 1998 г. — Норма Хътман — „Страната на листата“
• 1998 г. — Виктор Роземунд - „Нещото от устата на стария моряк“

Източници[редактиране]

• Личен сайт на Григор Гачев
• Сайт на Клуб за фантастика и прогностика „Иван Ефремов“ - София: лична страница