Разлика между версии на „Агоп Мелконян“
(→За Агоп Мелконян) |
(→Нефантастика) |
||
(Не са показани 23 междинни версии от четирима потребители) | |||
Ред 47: | Ред 47: | ||
| жанрове = | | жанрове = | ||
}} {{Инфокутия вложка издател | }} {{Инфокутия вложка издател | ||
− | | издателство = „[[Издателска къща Ерато-Арт]]“ | + | | издателство = „[[Издателска къща Ерато-Арт|Ерато-Арт]]“ |
| издания = [[Списание Омега|списание „Омега“]] | | издания = [[Списание Омега|списание „Омега“]] | ||
}} | }} | ||
Ред 54: | Ред 54: | ||
}} | }} | ||
}} | }} | ||
− | '''Агоп Мъгърдич Мелконян''' е български писател-фантаст от арменски произход, драматург, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател | + | '''Агоп Мъгърдич Мелконян''' е български писател-фантаст от арменски произход, драматург, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател |
== Биография == | == Биография == | ||
Ред 73: | Ред 73: | ||
Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги - романи и сборници с фантастични повести и разкази - и на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика. | Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги - романи и сборници с фантастични повести и разкази - и на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика. | ||
− | + | [[Файл:Агоп-2--.jpg|рамка|дясно]] | |
− | Като преводач той сътрудничи на [[ | + | Като преводач той сътрудничи на [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] за подбора на поредицата „[[поредица Библиотека Галактика|Библиотека Галактика]]“. Превежда фантастични произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др. |
Издател е на списанието за научна фантастика „[[списание Омега|Омега]]“ и редактор на месечното списание „[[списание Върколак|Върколак]]“, по-късно преименувано на „[[списание Зона F|Зона F]]“. | Издател е на списанието за научна фантастика „[[списание Омега|Омега]]“ и редактор на месечното списание „[[списание Върколак|Върколак]]“, по-късно преименувано на „[[списание Зона F|Зона F]]“. | ||
Ред 80: | Ред 80: | ||
Носител е на първата награда за фантастика „[[награда за фантастика Гравитон|Гравитон]]“ през [[1991 г.]] | Носител е на първата награда за фантастика „[[награда за фантастика Гравитон|Гравитон]]“ през [[1991 г.]] | ||
− | Конкурс за фантастичен разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян организира електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян. | + | [[Конкурс за фантастичен разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян]] организира електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян. |
== Произведения == | == Произведения == | ||
Ред 207: | Ред 207: | ||
* [[2004 г.]] - ''„[[Суматоха за душите (Издателство Аргус, 2004)|Суматоха за душите]]“'' (роман и разкази) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] | * [[2004 г.]] - ''„[[Суматоха за душите (Издателство Аргус, 2004)|Суматоха за душите]]“'' (роман и разкази) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] | ||
* [[2009 г.]] - ''„[[Нагоре по стъпалата към Бога (Издателство Сиела, 2009)|Нагоре по стъпалата към Бога]]“'' - [[Издателство Сиела|издателство „Сиела“]] | * [[2009 г.]] - ''„[[Нагоре по стъпалата към Бога (Издателство Сиела, 2009)|Нагоре по стъпалата към Бога]]“'' - [[Издателство Сиела|издателство „Сиела“]] | ||
+ | * [[2016 г.]] - ''„[[Убийство в Ню Бабилон (Издателство Гаяна, 2016)|Убийство в Ню Бабилон]]“'' - [[Издателство Гаяна|издателство „Гаяна“]] | ||
===== Участие в съвместни издания ===== | ===== Участие в съвместни издания ===== | ||
Ред 219: | Ред 220: | ||
* [[2002 г.]] - ''„[[Самотникът и самотата]]“'' (разказ) - в сб. [[ВИРТ (Издателска къща Квазар, 2002)]] | * [[2002 г.]] - ''„[[Самотникът и самотата]]“'' (разказ) - в сб. [[ВИРТ (Издателска къща Квазар, 2002)]] | ||
* [[2004 г.]] - „[[Насладата да откриваш]]“ - предговор към ''„[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“'' (сборник разкази, където Агоп Мелконян е съставител и автор на предговора) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] | * [[2004 г.]] - „[[Насладата да откриваш]]“ - предговор към ''„[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“'' (сборник разкази, където Агоп Мелконян е съставител и автор на предговора) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] | ||
− | * [[2005 г.]] - ''„[[Бедни мой Бернардие]]“'' (пиеса в две части) - | + | * [[2005 г.]] - В сб. [[Български фантастични ВАЯНИЯ 2005 (Издателство ЕГИ, 2005)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2005]] |
− | * [[2013 г.]] - | + | ** ''„[[Бедни мой Бернардие]]“'' (пиеса в две части) |
+ | ** ''„[[Предистория, която не влезе в историята]]“'' | ||
+ | * [[2006 г.]] - В сб. „[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2006 (Издателство ЕГИ, 2006)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2006]]“ - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]] | ||
+ | ** ''„[[Кой съм аз?]]“'' есе | ||
+ | * [[2013 г.]] - „[[За спасяването на света (Фондация Човешката библиотека, Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, Списание Тера фантастика, 2013)|За спасяването на света]]“ | ||
** ''„[[Разговор с никого]]“'' | ** ''„[[Разговор с никого]]“'' | ||
** ''„[[Бедни мой Бернардие]]“'' | ** ''„[[Бедни мой Бернардие]]“'' | ||
Ред 290: | Ред 295: | ||
* [[2004 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - сп. „Реальность фантастики“ (Киев), №8, превод на [[Евгений Харитонов]] | * [[2004 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - сп. „Реальность фантастики“ (Киев), №8, превод на [[Евгений Харитонов]] | ||
* [[2005 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - В „Дети Ра“ №9 (пер. Е. Харитонов) | * [[2005 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - В „Дети Ра“ №9 (пер. Е. Харитонов) | ||
+ | * [[2018 г.]] - В сб. „[[Электрические слезы (Издательство Фантпросвет, 2018)|Электрические слезы]]“ - Издательство Фантпросвет | ||
+ | * [[2019 г.]] - В сб. „[[Солнце на ладонях (Издательство Фантпросвет, 2019)|Солнце на ладонях]]“ - Издательство Фантпросвет | ||
+ | ** [[Заговорът на убийците|Заговор]] (фрагмент от роман) | ||
+ | ** [[Спомен за света|Память о мире]] (повест) | ||
+ | ** [[Убиецът на добрата вест|Убийца Благой Вести]] | ||
=== На английски език === | === На английски език === | ||
Ред 302: | Ред 312: | ||
* [[1989 г.]] – Също в: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 69–74. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von Penka Hildebrand. | * [[1989 г.]] – Също в: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 69–74. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von Penka Hildebrand. | ||
* [[1989 г.]] – Die Legende vom Basar in El Massuah [Легенда за пазара в Ел Масоа]. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von T. N. Braron. – В: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 62–68. | * [[1989 г.]] – Die Legende vom Basar in El Massuah [Легенда за пазара в Ел Масоа]. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von T. N. Braron. – В: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 62–68. | ||
+ | * [[1997 г.]] - В списанието «Alien Contact», Nr. 28/29, Berlin | ||
+ | ** „[[Плач след болка|Das Weinen nach dem Schmerz]]“ | ||
=== На унгарски език === | === На унгарски език === | ||
Ред 349: | Ред 361: | ||
* ''"Влакове''„ (от научно-популярната поредица „Парад на превозните средства“) | * ''"Влакове''„ (от научно-популярната поредица „Парад на превозните средства“) | ||
− | * “''Сами ли сме във Вселената"'' (научно-популярна) - | + | * “''Сами ли сме във Вселената"'' (научно-популярна) |
+ | * “''Мъдростта на небето"'' (научно-популярна) | ||
== Преводи == | == Преводи == | ||
Ред 363: | Ред 376: | ||
== За Агоп Мелконян == | == За Агоп Мелконян == | ||
− | * [[2008 г.]] - „[[Спомен за света на Агоп Мелконян]]“ | + | * [[2008 г.]] - „[[Спомен за света на Агоп Мелконян (Издателска къща Ерато-Арт, 2008)|Спомен за света на Агоп Мелконян]]“ |
* [[2016 г.]] - [https://fantlab.ru/autor4103 Специална страница посветена на Агоп Мелконян в най-големия енциклопедичен сайт за фантастика на руски език.] | * [[2016 г.]] - [https://fantlab.ru/autor4103 Специална страница посветена на Агоп Мелконян в най-големия енциклопедичен сайт за фантастика на руски език.] | ||
* [[2016 г.]] - [http://trubadurs.com/tag/%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BF-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BD/ Месец на Агоп Мелконян в е-списание „Сборище на трубадури“] | * [[2016 г.]] - [http://trubadurs.com/tag/%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BF-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BD/ Месец на Агоп Мелконян в е-списание „Сборище на трубадури“] | ||
+ | * [[2019 г.]] - [https://trubadurs.com/2015/07/23/alexandar-karapanchev-peruniki-za-prijatelja-agop-melkonyan-150723/ Перуники за приятеля Агоп Мелконян] - [[Александър Карапанчев]] | ||
+ | * [[2019 г.]] - [https://www.capital.bg/light/neshta/2019/08/09/3948918_galaktikata_na_agop_melkonian/ Галактиката на Агоп Мелконян] - [[Владимир Полеганов]] | ||
== Източници == | == Източници == | ||
* {{Производна от Уикипедия|Агоп Мелконян|731233|Петко, 81.65.36.107, Alexd, Nk}} | * {{Производна от Уикипедия|Агоп Мелконян|731233|Петко, 81.65.36.107, Alexd, Nk}} | ||
− | * Библиографията е допълнена с тази от книгата | + | * Библиографията е допълнена с тази от книгата „Спомен за света на Агоп Мелконян“ |
== Външни препратки == | == Външни препратки == |
Текуща версия към 15:30, 25 август 2024
Агоп Мелконян | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 10 март 1949 г. |
Роден в: | Бургас |
Починал на: | 23 юли 2006 г. |
Починал в: | София |
Починал от: | рак |
Писател: | |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Преводач: | |
От езици: | арменски |
На езици: | български |
Издател: | |
Издателство: | „Ерато-Арт“ |
Издания: | списание „Омега“ |
Агоп Мъгърдич Мелконян е български писател-фантаст от арменски произход, драматург, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател
Съдържание
- 1 Биография
- 2 Кариера във фантастиката
- 3 Произведения
- 4 Публикации
- 5 Нефантастика
- 6 Преводи
- 7 За Агоп Мелконян
- 8 Източници
- 9 Външни препратки
Биография[редактиране]
Агоп Мелконян е роден на 10 март 1949 г. в Бургас.
Дипломиран инженер, Мелконян дълго време работи като журналист в седмичния вестник „Орбита“, където пише за най-новите научни открития в областта на физиката, техниката и астрономията.
Преводач на арменска литература и поезия, публикувани от неговата издателска къща „Ерато-Арт“, Агоп Мелконян е и един от основателите на катедрата по арменистика към Софийския университет и преподавател по арменска филология.
Член е на Съюза на българските писатели.
Женен, с двама сина.
На 23 юли 2006 г. Агоп Мелконян почива от рак на 57-годишна възраст.
Кариера във фантастиката[редактиране]
Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги - романи и сборници с фантастични повести и разкази - и на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика.
Като преводач той сътрудничи на издателство „Георги Бакалов“ за подбора на поредицата „Библиотека Галактика“. Превежда фантастични произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др.
Издател е на списанието за научна фантастика „Омега“ и редактор на месечното списание „Върколак“, по-късно преименувано на „Зона F“.
Носител е на първата награда за фантастика „Гравитон“ през 1991 г.
Конкурс за фантастичен разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян организира електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
- 1994 г. - „Смърт в раковината“, написан през 1989 г., издаден тогава, но инкриминиран
Повести и новели[редактиране]
- 1980 г. - „Мортилия“
- 1987 г. - „Via Dolorosa“
- 1987 г. - „Убийство в Ню Бабилон“
- 1989 г. - „Заговорът на убийците“
Разкази[редактиране]
- 1972 г. - „Най дългият смях“
- 1973 г. - „Ад“
- 1974 г. - „Целуни стъпките ми“
- 1976 г. - „Клонче със зрели череши“
- 1978 г. - „Йозеф, който донесе перпендикулярното време“
- 1978 г. - „Легенда за пазара в Ел Масоа“
- 1978 г. - „Плач след болка“
- 1978 г. - „Разговор с никого“
- 1978 г. - „Йозеф и времето“
- 1980 г. - „Завръщането“
- 1980 г. - „Платинената пантофка“
- 1980 г. - „Дните на охлюва“
- 1981 г. - „Антимоят човек“
- 1983 г. - „Бедни мой Бернардие“
- 1983 г. - „Безпричинно лош ден“
- 1983 г. - „Греховно и неприкосновено“
- 1983 г. - „Момче на звездите“
- 1983 г. - „Нощен глас“
- 1987 г. - „Сянка в ада“
- 1987 г. - „Движение и болка“
- 1987 г. - „Един толкова сантиментален човек“
- 1990 г. - „Спектакъл без край“
- 1997 г. - „Сонатина от Равел“
- 1997 г. - „Там, тогава“
- 1998 г. - „Убиецът на добрата вест“
- 1999 г. - „Звездичката и звездата“ (цикъл „Досиета от лудницата“)
- 2001 г. - „„О“ и „О““ (цикъл „Досиета от лудницата“)
- 2002 г. - „Самотникът и самотата“ (цикъл „Досиета от лудницата“)
- 2002 г. - „Дъждът и дъждът“ (цикъл „Досиета от лудницата“)
- 2006 г. - „Момче с крила“
- 2007 г. - „E-mail“
Предговори и статии свързани с фантастиката[редактиране]
- 1978 г. - „Трудно е да бъдеш бог до второто нашествие на марсианците“
- 1979 г. - „Поезия на Звездното бъдеще“ - предговор към „Срещи с Рама“ (Библиотека Галактика)
- 1979 г. - „Да приласкаем и научната фантастика“
- 1981 г. - „Думи в началото“ - предговор към Къртицата
- 1981 г. - „С въображение и мъдрост“ - предговор към „Изваяние“ (Библиотека Галактика)
- 1981 г. - „Човекът, който е свикнал да бъде „най““ - предговор към „Краят на Вечността“ (Библиотека Галактика)
- 1981 г. - „Контактът като очакване“
- 1981 г. - „Фантастичният полет на разума“
- 1981 г. - „Фантастика и въображение“
- 1982 г. - „Фантастьт Джек Лондон“
- 1982 г. - „Човекът с две лица“ предговор към „Гуслярски истории“ (Библиотека Галактика)
- 1982 г. - „Втора среща с Уиндъм“ предговор към „Денят на трифидите“ (Библиотека Галактика)
- 1982 г. - „Пришълците на земята, пришълците от земята“
- 1983 г. - „Лицата на Кристофър Прист“ предговор към „Машината на пространството“ (Библиотека Галактика)
- 1983 г. - „В началото на пътя“ предговор към Петият закон
- 1983 г. - „Приказки за утрешния ден“ предговор към „Недокоснат от човешки ръце“ (Библиотека Галактика)
- 1983 г. - „Парадоксалната машина“
- 1984 г. - „Една самотна книга“ предговор към „Соларис“ (Библиотека Галактика)
- 1984 г. - „Научната фантастика - учебен предмет“
- 1984 г. - „Книги - хипотези“ предговор към „Черния облак“ (Библиотека Галактика)
- 1985 г. - „Опит да се осмисли прогресът“ предговор към „Глиненият бог“ (Библиотека Галактика)
- 1985 г. - „Апология на Homo Cosmicus“ предговор към „Лунна дъга“ (Библиотека Галактика)
- 1985 г. - „Опит за разяснение“ предговор към „Фантастика-1“
- 1986 г. - „Всемогъщият човек“ предговор към „Скок над бездната“ (Библиотека Галактика)
- 1986 г. - „Приказка без претенции“
- 1986 г. - „Извисеното въображение“
- 1986 г. - „Един от „Златния век““ предговор към „Повече от човешки“ (Библиотека Галактика)
- 1986 г. - „Писателят фантаст „най““ предговор към „Зелените хълмове на Земята“ (Библиотека Галактика)
- 1987 г. - „Главното е на Земята“ предговор към „Хищните вещи на века“ (Библиотека Галактика)
- 1987 г. - „В търсене на добро начало“ предговор към „Планетата на двойниците“ (Библиотека Галактика)
- 1987 г. - „Лек път!“ предговор към Орбитата на Сизиф
- 1988 г. - „Многолик и обещаващ“ предговор към „Гневът на Ненагледна“ (Библиотека Галактика)
- 1988 г. - „Когато си вдъхновен“ - списание „ФЕП“, 1988 г., 6 бр.
- 1989 г. - „В тръсене на смисъла“
- 1990 г. - „Добра среща, читателю!“
- 1991 г. - „Страхът на властимащите“
- 1995 г. - „В търсене на алтернативи“ предговор към Историята на Самотния редник
- 1997 г. - „Фантастиката - нашата обща любов“ предговор към сборника „Опасни светове“
- 1998 г. - „Великото блаженство да измисляш“
- 2000 г. - „Моята школа при Големия“
- 2000 г. - „В началото на пътя“ предговор към Кървави луни (Издателска къща Камея, 2000)
- 2004 г. - „Насладата да откриваш“ предговор към „Ласката на мрака“ (сборник) - издателство „Аргус“
- 2004 г. - „Не задавайте въпроси на Бога“
- 2004 г. - „Знак „СТОП“ пред междузвездните полети“
- 2004 г. - „Има ли микроразум? А МЕГА?“
- 2004 г. - „Легендата за Голем - първият киборг“
- 2004 г. - „През пространството, през времето...“
- 2005 г. - „За него, за другото, но преди всичко за летежа“ предговор към Основание за смърт
- 2005 г. - „Знаем ли вярата, вярваме ли в знанието?“
- 2005 г. - „Той, роботът“
- 2006 г. - „Въображението отвисоко“ предговор към „Митове за овъгления мрак“
Пиеси[редактиране]
- 1983 г. - „Антиутопия“ (театрална пиеса)
- 1986 г. - „Небесни сфери“ Спейс импресия
- 1987 г. - „Спектакъл без край“ - едноактна пиеса
- 1990 г. - „Страхът живее в нас“ - театър на маса по разказа „Безпричинно лош ден“
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1980 г. - „Спомен за света“ - (библиотека „Фантастика“) - издателство „Отечество“
- 1983 г. - „Греховно и неприкосновено“ - издателство „Христо Г. Данов“
- 1987 г. - „Via Dolorosa“ - издателство „Народна младеж“
- 1994 г. - „Смърт в раковината“ - издателство „Христо Ботев“
- 1999 г. - „Сенки от плът“ - издателска къща „Ерато-Арт“
- 2004 г. - „Суматоха за душите“ (роман и разкази) - издателство „Аргус“
- 2009 г. - „Нагоре по стъпалата към Бога“ - издателство „Сиела“
- 2016 г. - „Убийство в Ню Бабилон“ - издателство „Гаяна“
Участие в съвместни издания[редактиране]
- 1979 г. - „Платинената пантофка“ (разказ) - „Спектър 79“
- 1981 г. - „Контактът като очакване“ - „Спектър 81“
- 1982 г. - „Пришълците на земята, пришълците от земята“ - „Спектър 82“
- 1983 г. - „Парадоксалната машина“ - „Спектър 83“
- 1983 г. - „Бедни мой Бернардие“ (повест) - в „Българска фантастика“
- 1985 г. - „Опит за разяснение“, алманах „Фантастика-1“, издателство „Народна младеж“
- 1985 г. - „Опит да се осмисли прогресът“ (предговор) - сборник „Глиненият бог“ - бибиотека „Галактика“
- 2002 г. - „Самотникът и самотата“ (разказ) - в сб. ВИРТ (Издателска къща Квазар, 2002)
- 2004 г. - „Насладата да откриваш“ - предговор към „Ласката на мрака“ (сборник разкази, където Агоп Мелконян е съставител и автор на предговора) - издателство „Аргус“
- 2005 г. - В сб. Български фантастични ВАЯНИЯ 2005
- „Бедни мой Бернардие“ (пиеса в две части)
- „Предистория, която не влезе в историята“
- 2006 г. - В сб. „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“ - издателство „ЕГИ“
- „Кой съм аз?“ есе
- 2013 г. - „За спасяването на света“
Публикации в периодика[редактиране]
- 1972 г. - „Най дългият смях“ - вестник „Орбита“ №21
- 1973 г. - „Ад“ - вестник „Орбита“ №52
- 1974 г. - „Целуни стъпките ми“ - вестник „Технически авангард“ №124
- 1976 г. - „Клонче със зрели череши“ - списание „Пламък“ №8
- 1978 г. - „Йозеф, който донесе перпендикулярното време“ (разказ) - сп. „Съвременник“, списание „Съвременник/1978/2 бр.“
- 1978 г. - „Разговор с никого“ (разказ) - сп. „Съвременник“, списание „Съвременник/1978/2 бр.“
- 1978 г. - „Легенда за пазара в Ел Масоа“ (разказ) - сп. „Тракия“, №3
- 1978 г. - „Плач след болка“ (разказ) - сп. „Тракия“, №3
- 1980 г. - „Мортилия“ (разказ) - сп. „Тракия“, №1
- 1981 г. - „Антимоят човек“ Фантастичен сън. - вестник „Стършел“ №21
- 1982 г. - „Реката“ - списание „Тракия“ №5
- 1983 г. - „Нощен глас“ (разказ) - в. „Орбита“, бр. 41
- 1983 г. - „Аз съм идващата пролет“ (разказ) - вестник „Ереван“ - 17 декември
- 1985 г. - „Сянка в ада“ (разказ) - вестник „Пулс“ №8
- 1986 г. - „Един толкова сантиментален човек“ (разказ) - вестник „Ереван“ - №46
- 1987 г. - „VIA DOLOROSA. Откъс от предстоящата книга“ (Редакторът прудставя) - вестник „АБВ“ - №1 / 6 януари
- 1989 г. - „Заговорът на убийците“ (новела) - сп. „Дружба“, №1
- 1989 г. - „Болка“ (разказ) - вестник „Ереван“ - №16
- 1989 г. - „Най-красивият мъж“ (разказ) - вестник „Нов живот“ - (без дата)
- 1990 г. - „Спектакъл без край“ - в сп.„ФЕП“, бр. 3/90
- 1997 г. - „Сонатина от Равел“ (разказ) - сп.„Върколак“, бр. 1/97
- 1997 г. - „Там, тогава“ (разказ) - сп.„Върколак“, бр. 3/97
- 1998 г. - „Убиецът на добрата вест“ (разказ) - сп.„Върколак“, бр. 3/97
- 1998 г. - „Сенки от плът“ (разказ) - списание „Върколак“ №5
- 1999 г. - „Звездичката и звездата“ (разказ) - сп. „Зона F“ №5-6
- 2001 г. - „„О“ и „О““ (разказ) - вестник „Капитал“ - 20-26 януари
- 2002 г. - „Дъждът и дъждът“ - сп. „Зона F“, бр. 1
Публикации в учебни помагала[редактиране]
- 2006 г. - „Момче с крила“ (разказ) - в Учебник по литература за 5 клас
- 2007 г. - „Сонатина от Равел“ (разказ) - „Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ“, (помагало за кандидатстване след 7. клас) - издателство „Просвета“
- 2007 г. - „E-mail“ (разказ) - „Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ“, (помагало за кандидатстване след 7. клас) - издателство „Просвета“
Нефантастика[редактиране]
- 2007 г. - „...територия, недокосната от позори“ (стихове) - издателска къща „Ерато-Арт“
На руски език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
- 1988 г. - „Память о мире“ („Спомен за света“), библиотека „Болгария“
Публикации в периодика[редактиране]
- 1977 г. - „Ветка спелых черешен“ - Журнал Техника молодежи №11
- 1978 г. - „Ад“ - Журнал Огни Болгарии №11
- 1979 г. - „Разговор с никем“ - Журнал Литературная Армения №6 (перевод Е. Андреева)
- 1981 г. - „Дни улитки“ - Журнал Литературная Армения №4 (перевод Л. Дымов)
- 1987 г. - „Мортилия“ - Антология „Научная фантастика“ - София-прес
- 1988 г. - „Плач после боли“ - В сб. Детские ладошки (София-прес, 1988)
- 1988 г. - „VIA DOLOROSA“ - В сб. Детские ладошки (София-прес, 1988)
- 1989 г. - „Безпричинно скверный день“ - В сб. Игра теней (София прес, 1989)
- 1989 г. - „Заговор“ (откъс от Смърт в раковината) - Журнал Дружба №1 (паралелно с българския текст „Заговорът на убийците“)
- 1990 г. - „Крик после боли“ в Белая бездна
- 1990 г. - „Мортилия“ в Белая бездна
- 1990 г. - „Тень в аду“ (разказ) - В сб. Холод и пламя (София-прес, 1990)
- 2000 г. - „Приятное путешествие в Зону“ (статия на руски език за историята на сп. „Зона F“), в. „Гном“, №9
- 2000 г. - „Убийца благой вести“ - сп. „Гном“ (Астрахан), №7, превод на Евгений Харитонов
- 2000 г. - „Самый красивый мужчина“ - сп. „Гном“ (Астрахан), №9, превод на Евгений Харитонов
- 2000 г. - „Поцелуй Джульетты“ в Смена №5
- 2004 г. - „Поцелуй Джульетты“ - сп. „Реальность фантастики“ (Киев), №8, превод на Евгений Харитонов
- 2005 г. - „Поцелуй Джульетты“ - В „Дети Ра“ №9 (пер. Е. Харитонов)
- 2018 г. - В сб. „Электрические слезы“ - Издательство Фантпросвет
- 2019 г. - В сб. „Солнце на ладонях“ - Издательство Фантпросвет
- Заговор (фрагмент от роман)
- Память о мире (повест)
- Убийца Благой Вести
На английски език[редактиране]
- 1988 г. – A Conversation With No One [Разговор с никого]. A short story. Translated by Roumiana Lyubenova. – Obzor. A Bulgarian quarterly review of literature and arts, 83, 1988, Summer, 52–66.
Published in English, French, Spanish and Russian by the Committee for Culture.
На немски език[редактиране]
- 1985 г. – Das Weinen nach dem Schmerz [Плач след болка]. Aus dem Bulgarischen von Penka Hildebrand. Illustrationen von Stephan Koehler. – Lichtjahr 4. Ein Phantastik-Almanach. Verlag Das Neue Berlin, 1985, 93–101.
Годишен НФ алманах на Ерик Симон. С био-библиографска бележка.
- 1989 г. – Също в: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 69–74. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von Penka Hildebrand.
- 1989 г. – Die Legende vom Basar in El Massuah [Легенда за пазара в Ел Масоа]. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von T. N. Braron. – В: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 62–68.
- 1997 г. - В списанието «Alien Contact», Nr. 28/29, Berlin
На унгарски език[редактиране]
- 1978 г. – Pokol [Ад]. Прев. Juhasz Georgi. – Galaktika, 1978, № 29, 65–70.
Български тематичен брой. Титулна страница Tudomanyos-fantasztikus antologia. Контратитула – Kucka Peter, Elka Konstantinova valogatasi javaslata alapjan.
- 1988 г. – Mortillia [Мортилия]. Прев. Botos Eva. – В: Teren es idon tul. Science Fiction tortenetek. Издание на World SF. Будапеща, 1988, 115–137.
Trethon Judit (editor), [състав.] Kucka Peter.
На френски език[редактиране]
- 1988 г. – Dialogue avec personne [Разговор с никого]. Traduit par Roumiana Stantcheva. – Obzor. Revue trimestrielle lulgare de literature et d’art, 83, 1988, 52–66.
На испански език[редактиране]
- 1988 г. – Conversacion con nadie [Разговор с никого]. Traduccion Rafael Alvarado. – Obzor. Revista trimestral bulgara de letras y arte, 83, 1988, 52–66.
На чешки език[редактиране]
- 1982 г. – Rozhovor s nikým [Разговор с никого]. (Revue zahraničních literature). Přeložila Ludmila Nováková. – Svĕtová literature, 1982, № 3, 120–137.
С био-библиографска бележка, портрет и две графични илюстрации.
- 1982 г. – Също в: Let za zvláštního názoru – výbor z bulharske fantastiky, Práce Praha, 1982, 157–179. Vybrala a přeložila Ludmila Nováková.
- 1983 г. – Nejdelŝí smích [Най-дългият смях]. Přeložila Ludmila Nováková. – Bulharsko, 1983, № 3, 14–15. Списание, издавано от Българския културно-информационен център в Прага.
- 1985 г. – Също в: Sklenĕné mĕsto – výbor ze sci-fi povídek socialistických zemí. Praha, vydala Mladá fronta, 1985, 125–129. [Сборник избрани НФ разкази от социа¬листическите страни]. Přeložila Ludmila Nováková.
- 1985 г. – Josef, který přinesl vertikální čas [Йозеф, който донесе перпендикуляр¬ното време]. Přeložila Ludmila Nováková. – Sklenĕné mĕsto – výbor ze sci-fi povídek socialistických zemí. Praha, vydala Mladá fronta, 1985, 130–137.
На словашки език[редактиране]
- 1985 г. – Mortília [Мортилия]. Preložila Nikolina Dolčinkova. – Revue svetovej literatúry, 1985, № 6, 136–149.
Časopis pre svetovú literatúru, Bratislava, vydáva Slovenský spisovateľ. С портретна снимка и био-библиографска бележка от Ján Koška.
На полски език[редактиране]
- 1979 г. – Śmiech, który trwał najdłuźej [Най-дългият смях]. Tłum. Małgorzata Korytkowska. – Problemy, miesięcznik popularnaukowy, 1979, № 4, 60–62.
- 1979 г. – Płacz po bólu [Плач след болка]. Tłum. Małgorzata Korytkowska. – Problemy, miesięcznik popularnaukowy, 1979, № 4, 63–64.
На украински език[редактиране]
- 1981 г. – Подорож у пекло [Ад]. Переклад В. Гуця. – В: Пригоди, Подорожi, Фантастика. Збiрник фантастичних I пригодницьких повiстей та оповiда¬нь, видавництво „Молодь”, 1981, 186–194.
На арменски език[редактиране]
- 1984 г. – Легенда за пазара в Ел Масоа. – Ереван, № 45, 1984.
Нефантастика[редактиране]
- "Влакове„ (от научно-популярната поредица „Парад на превозните средства“)
- “Сами ли сме във Вселената" (научно-популярна)
- “Мъдростта на небето" (научно-популярна)
Преводи[редактиране]
- 1978 г. - „Карантина“ - Руслан Сагабалян, в. „Орбита“
- 1979 г. - „Второто нашествие на марсианците“ (повест) - Аркадий и Борис Стругацки, Библиотека „Галактика“, №7
- 1982 г. - „Милиард години до свършека на света“ (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
- 1982 г. - „Охлюв на стръмното“ (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
- ???? г. - „Специална личност“ - Фредерик Браун
- ???? г. - „Черният котарак“ - Едгар Алън По
- 1991 г. - „Свободният тиранин“ (разказ) - Кир Буличов
За Агоп Мелконян[редактиране]
- 2008 г. - „Спомен за света на Агоп Мелконян“
- 2016 г. - Специална страница посветена на Агоп Мелконян в най-големия енциклопедичен сайт за фантастика на руски език.
- 2016 г. - Месец на Агоп Мелконян в е-списание „Сборище на трубадури“
- 2019 г. - Перуники за приятеля Агоп Мелконян - Александър Карапанчев
- 2019 г. - Галактиката на Агоп Мелконян - Владимир Полеганов
Източници[редактиране]
- Тази статия е „производна версия“ (derivative work) на статията „Агоп Мелконян“ с автор(и) Петко, 81.65.36.107, Alexd, Nk в Българската Уикипедия, достъпна с Лиценза за свободна документация на ГНУ.
- Библиографията е допълнена с тази от книгата „Спомен за света на Агоп Мелконян“
Външни препратки[редактиране]
Няколко от произведенията на Агоп Мелконян могат да се прочетат във виртуалните библиотеки:
- ЛитерНет
- SFBG - научна фантастика
- Вестник Знание (нови разкази)
- Моята библиотека (авторски и преводни произведения)
- Глупостта като безкрайност, статия от сп. „Зона F“
- Личности по имена
- Родени на 10 март
- Родени през 1949 г.
- Родени в Бургас
- Починали на 23 юли
- Починали през 2006 г.
- Починали в София
- Починали от рак
- Писатели на научна фантастика
- Писатели по имена
- Преводачи от арменски език
- Преводачи на български език
- Издатели
- Носители на награда Гравитон
- Носители на награда Булгакон
- Съставители