Разлика между версии на „Александър Карапанчев“
(→Участие в съвместни издания) |
(→Фантастика) |
||
Ред 178: | Ред 178: | ||
=== На български език === | === На български език === | ||
− | + | I relaly needed to find this info, thank God! | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
=== На английски език === | === На английски език === |
Версия от 22:33, 17 октомври 2011
Александър Карапанчев | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 6 септември 1951 г. |
Роден в: | София |
Писател: | |
Псевдоним(и): | А. Дж. Дж. Блекпънч; Алекса Джоревски; Наталия Маринова; Сандро Георгиев |
Жанр(ове): | психологическа фантастика, приказна фантастика, хумористична фантастика |
Издател: | |
Издателство: | „Орфия“, „Аргус“ |
Фен: | |
Клуб(ове): | "Златното перо", |
Журналист: | |
Жанр(ове): | фантастология |
Александър Карапанчев е български писател, журналист, поет, съставител и редактор, автор на научна фантастика. Използва също псевдонимите А. Дж. Дж. Блекпънч; Алекса Джоревски; Наталия Маринова; Сандро Георгиев.
Съдържание
Биография
Роден е на 6 септември 1951 г. в София. Завършва турска филология (и втора специалност руска филология) в СУ „Климент Охридски”. Започва работа като репортер във вестник „Импулс”. От 1979 г. до 1988 г. e редактор в отдел „Периодика” на издателство „Булгарреклама“.
През периода 1988-1990 г. е редактор и член на редколегията на първото българско списание в жанра на въображението „ФЕП — фантастика, евристика, прогностика“. В годините 1990-1992 участва в създаването и работата на профилираните за фантастика издателства „Ролис“, „Орфия“ и „Аргус“, като в последното се труди от декември 1992 г. до днес.
Участва в основаването на клубовете за НФ „Златното перо“ (към списание „Космос”) и „Иван Ефремов“ (София). Член е и на Съюза на българските журналисти, на българската секция при Международната асоциация на писателите криминалисти - АІЕР, и на Международната асоциация на писателите фантасти в Москва. През 1998 г. става един от основателите на фондация „Фантастика”, а по-късно - и член на управителния ѝ съвет. Редактирал е множество книги от родни или чуждестранни автори (предимно фантасти) и е участвал в десетки конгреси на жанра у нас и в чужбина. Влиза в редколегиите на алманаха „Ваяния” и на библиотечната поредица „Незабравимо”. Многократно е журирал фантастика - за списание „ФЕП”, за издателство „Аргус”, за младежкия конкурс на Еврокон 2004 и пр. Пет поредни години се включва в журито, което определя булгаконските награди.
Творчески път
Първата му отпечатана творба излиза във вестник в. „Средношколско знаме“ през 1967 г.
Публикувал е голям брой разкази, стихотворения, статии, очерци, рецензии, интервюта и други журналистически материали, в списанията „Родна реч”, „Криле”, сп. „Съвременник“, във вестниците „АБВ”, „Стършел”, „Континент”, „Новинар” и мн. др. Творческите му интереси се допълват от занимания с енигматика и библиография. Сътрудничи на издания в провинцията, на фензини, радиото и Интернет.
Произведения на Александър Карапанчев са включени в около 35 сборника, като някои от творбите му са превеждани на руски, немски и английски език. Има една авторска книга - сборника „В епохата на Унимо“.
До момента (сам или пък в колектив) е съставил над дузина антологии с родна литература на въображението.
- Съставени самостоятелно:
- 1990 г. - „Всичко, което наричаме небе” (непубликувана), за издателство „Стар трафик”, Крайова.
- 1990 г. - „Холод и пламя” (оригинално заглавие „Хладно и огнено”), издателство „София Пресс”.
- 2000 г. - „Чудни хоризонти” (отличена с грамота от асоциация „Феномени”), издателство „Аргус”.
- Съставени с Атанас П. Славов са:
- 1991 г. - „Нова българска фантастика 91” (спечелила конкурс от Националния център за книгата), издателство „Орфия”.
- 1992 г. - „Нова българска фантастика 92” (непубликувана), за издателство „Орфия”.
- 2008 г. - „Мортилия” (също непубликувана), за „Лениздат”, Санкт Петербург.
- Заедно с Велко Милоев и Дилян Благов:
- 2008 г. - „Спомен за света на Агоп Мелконян” (спечелила конкурс от Националния център за книгата), издателство „Ерато-Арт”.
- Съвместно с Емануел Икономов:
- 2003 г. - „Мними хоризонти”, издателство „Аргус”.
- 2003 г. - „Щури хоризонти”, издателство „Аргус”.
- 2005 г. - „Дивни хоризонти”, издателство „Аргус”.
- 2006 г. - „Ведри хоризонти”, издателство „Аргус”.
- 2006 г. - „Волни хоризонти”, издателство „Аргус”.
- 2006 г. - „Знойни хоризонти”, издателство „Аргус”.
- 2006 г. - „Храбрии хоризонти”, издателство „Аргус”.
- Съвместно с Юрий Илков:
Награди и признания
- 1968 г. - трета награда от вестник „Средношколско знаме” за разказа „Тълпа хора в дъжда”
- 1969 г. - трета награда от вестник „Средношколско знаме” за разказа „Тримата”
- 1969 г. - „Златно перо“ на списание „Космос“ за обещаващ млад автор до 18 години
- 1971 г. - трета награда от списание „Наука и техника за младежта” за разказа „Елени на Холда”, написан заедно с Атанас П. Славов и също непубликуван
- 1989 г. - награда „Еврокон“ съвместно с колегията на списание „ФЕП“ за най-добро професионално списание
- 1989 г. - трета награда от АЕЦ „Козлодуй” и вестник „Орбита” за разказа „Екстрасенси за Земята”
- 1990 г. - номинация за „Мистър Орфкон” на международния Орфкон, състоял се в Бургас
- 1996 г. - награда „Гравитон“ за издателство, заедно с колегията на издателство „Аргус“
- 2002 г. - награда „Еврокон“ за дебют (за книгата си „В епохата на Унимо”)
- 2004 г. - втора награда от списание „Тера фантастика” за разказа „Желязната тарантула”
- 2004 г. - по случай своята 30-годишнина клуб „Иван Ефремов” му връчва т. нар. „Документ за проявена житейска фантазия и творческа издръжливост”
- 2007 г. - награда „Аргус” за принос в развитието на фантастиката
Произведения
Фантастика
Разкази
- 1971 г. - „Елени на Холда“ (в съавторство с Атанас П. Славов) (непубликуван)
- 1981 г. - „Братята от Левса“
- 1985 г. - „Стапен Кройд“
- 1989 г. - „Изобретатели на природа“
- 1990 г. - „Татко Сладко“
- 1991 г. - „В епохата на Унимо“
- 2000 г. - „Летим към Хиадите“
- 2001 г. - „Бик“
- 2001 г. - „Последният автобус“
- 2001 г. - „Приказка за камъка“ [1]
- 2002 г. - „Драконите идват“
- 2002 г. - „Екстрасенси за Земята“
- 2002 г. - „Зимни граждани“
- 2002 г. - „Меден месец“
- 2002 г. - „Онфльор“
- 2002 г. - „Последният разказ“
- 2002 г. - „Празната стая“
- 2002 г. - „Пчела“
- 2002 г. - „Пъстро като шебеке“
- 2002 г. - „Три приземени“
- 2003 г. - „Приказка за поета“
- 2003 г. - „Пера от Райска птица“
- 2003 г. - „Три разказоида“
- 2005 г. - „Желязната тарантула“
- 2005 г. - „За Джон, който пожела да излезе от рамките“
- 2005 г. - „Кит и китоловци“
- 2006 г. - „Приказка за плашилото“
- 2006 г. - „Сняг и море“
- 2006 г. - „Терца спатии“
Поезия
- 2004 г. - „Динозавърско“
- 2005 г. - „Хайку, така ли?“ 2005-2 Фент
- 2005 г. - „И пак ли хайку?“ 2005-4 Фент
- 2006 г. - „Четворки от Вселената“ - 2006-2 Фент
- 2007 г. - „Водни кончета и планети“ [2] (поема в проза)
- 2008 г. - „Лаконичен букет“
- 2010 г. - Да направиш вкусолет
- 2011 г. - Две златца
Статии
- 1983 г. - „С крило в непознатото“ (очерк за Пламен Аврамов)
- 1987 г. - „Вечните ценности не могат да се изфантазират“ (интервю с Текла Алексиева)
- 1988 г. - „От преустройството до... космичното изкуство“ (интервю с Кирил Кръстев)
- 1988 г. - „Летящото столче на Иван Кирков“ (интервю с Иван Кирков)
- 1988 г. - „Островът на Стефан Лефтеров“ (очерк за Стефан Лефтеров)
- 2000 г. - „Художниците от кръга „Аргус““ (очерк)
- 2003 г. - „Разбулване на мечтите“ (интервю с Димитър Стоянов - Димо)
- 2006 г. - „Ден на откритите врати“ (очерк за Калин Николов)
- 2008 г. - „С цветовете на фантазията“ (очерк за Стефан Лефтеров)
- 2008 г. - „Във фокуса - ярък космист“ (очерк за Димитър Янков)
- 2008 г. - „Българска фантастика 2006“ (съвместно с Дилян Благов)
Публикации
На български език
I relaly needed to find this info, thank God!
На английски език
Участие в съвместни издания
- 2004 г. - "The Empty Room" („Празната стая“, разказ) - в антологията Electric Sheep, издателство Skrev Press (Великобритания).
Публикации в периодика
- 1990 г. - "A Visit to Fanco" („На гости при Фенко“, очерк, заедно с Юри Илков) - в списание „Orphia”, № 1 (София).
- 2006 г. - "The Last Story" („Последният разказ“, на английски език) - Електронно списание Phantazm, IV. 2006
На руски език
- 1987 г. - „В эпоху УНИМО“ - в антологията „Научная фантастика“, изд. „София Прес“
- 1988 г. - „Стапен Кройд“ - в антологията „Детские ладошки“, изд. „София Прес“
- 1990 г. - „В эпоху УНИМО“ - в антологията „Белая бездна“, изд. „Свят“
- 1990 г. - „В эпоху УНИМО“ - в сп. „ПиФ“, №9 (Свердловск)
- 1990 г. - „Пустая комната“ - в антологията „Холод и пламя“, изд. „София Прес“
- 1990 г. - „Братья с Левса“ - в антологията „Холод и пламя“, изд. „София Прес“
- 1990 г. - „Папа Ассорти” (”Татко Сладко”, разказ) - в антологията „Модели-3”, издание на Градски младежки дом „Лиляна Димитрова” (София).
- 1991 г. - „Миссия на Землю“ - в сп. „Вокруг света“, №5
I can't believe you're not playing with me--that was so helupfl.