Разлика между версии на „Александър Карапанчев“

Версия от 03:31, 20 октомври 2011

Александър Карапанчев
Биографични данни:
Роден на:	6 септември 1951 г.
Роден в:	София
Писател:
Псевдоним(и):	А. Дж. Дж. Блекпънч; Алекса Джоревски; Наталия Маринова; Сандро Георгиев
Жанр(ове):	психологическа фантастика, приказна фантастика, хумористична фантастика
Издател:
Издателство:	„Орфия“, „Аргус“
Фен:
Клуб(ове):	"Златното перо", „Иван Ефремов“
Журналист:
Жанр(ове):	фантастология

Александър Карапанчев е български писател, журналист, поет, съставител и редактор, автор на научна фантастика. Използва също псевдонимите А. Дж. Дж. Блекпънч; Алекса Джоревски; Наталия Маринова; Сандро Георгиев.

Биография

Роден е на 6 септември 1951 г. в София. Завършва турска филология (и втора специалност руска филология) в СУ „Климент Охридски”. Започва работа като репортер във вестник „Импулс”. От 1979 г. до 1988 г. e редактор в отдел „Периодика” на издателство „Булгарреклама“.

През периода 1988-1990 г. е редактор и член на редколегията на първото българско списание в жанра на въображението „ФЕП — фантастика, евристика, прогностика“. В годините 1990-1992 участва в създаването и работата на профилираните за фантастика издателства „Ролис“, „Орфия“ и „Аргус“, като в последното се труди от декември 1992 г. до днес.

Участва в основаването на клубовете за НФ „Златното перо“ (към списание „Космос”) и „Иван Ефремов“ (София). Член е и на Съюза на българските журналисти, на българската секция при Международната асоциация на писателите криминалисти - АІЕР, и на Международната асоциация на писателите фантасти в Москва. През 1998 г. става един от основателите на фондация „Фантастика”, а по-късно - и член на управителния ѝ съвет. Редактирал е множество книги от родни или чуждестранни автори (предимно фантасти) и е участвал в десетки конгреси на жанра у нас и в чужбина. Влиза в редколегиите на алманаха „Ваяния” и на библиотечната поредица „Незабравимо”. Многократно е журирал фантастика - за списание „ФЕП”, за издателство „Аргус”, за младежкия конкурс на Еврокон 2004 и пр. Пет поредни години се включва в журито, което определя булгаконските награди.

Творчески път

Първата му отпечатана творба излиза във вестник в. „Средношколско знаме“ през 1967 г.

Публикувал е голям брой разкази, стихотворения, статии, очерци, рецензии, интервюта и други журналистически материали, в списанията „Родна реч”, „Криле”, сп. „Съвременник“, във вестниците „АБВ”, „Стършел”, „Континент”, „Новинар” и мн. др. Творческите му интереси се допълват от занимания с енигматика и библиография. Сътрудничи на издания в провинцията, на фензини, радиото и Интернет.

Произведения на Александър Карапанчев са включени в около 35 сборника, като някои от творбите му са превеждани на руски, немски и английски език. Има една авторска книга - сборника „В епохата на Унимо“.

До момента (сам или пък в колектив) е съставил над дузина антологии с родна литература на въображението.

• Съставени самостоятелно:
  • 1990 г. - „Всичко, което наричаме небе” (непубликувана), за издателство „Стар трафик”, Крайова.
  • 1990 г. - „Холод и пламя” (оригинално заглавие „Хладно и огнено”), издателство „София Пресс”.
  • 2000 г. - „Чудни хоризонти” (отличена с грамота от асоциация „Феномени”), издателство „Аргус”.
• Съставени с Атанас П. Славов са:
  • 1991 г. - „Нова българска фантастика 91” (спечелила конкурс от Националния център за книгата), издателство „Орфия”.
  • 1992 г. - „Нова българска фантастика 92” (непубликувана), за издателство „Орфия”.
  • 2008 г. - „Мортилия” (също непубликувана), за „Лениздат”, Санкт Петербург.
• Заедно с Велко Милоев и Дилян Благов:
  • 2008 г. - „Спомен за света на Агоп Мелконян” (спечелила конкурс от Националния център за книгата), издателство „Ерато-Арт”.
• Съвместно с Емануел Икономов:
  • 2003 г. - „Мними хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2003 г. - „Щури хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2005 г. - „Дивни хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2006 г. - „Ведри хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2006 г. - „Волни хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2006 г. - „Знойни хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2006 г. - „Храбрии хоризонти”, издателство „Аргус”.
• Съвместно с Юрий Илков:
  • 2009 г. - „С името на Иван Ефремов“
  • 2010 г. - „Непознатите Стругацки“

Награди и признания

• 1968 г. - трета награда от вестник „Средношколско знаме” за разказа „Тълпа хора в дъжда”
• 1969 г. - трета награда от вестник „Средношколско знаме” за разказа „Тримата”
• 1969 г. - „Златно перо“ на списание „Космос“ за обещаващ млад автор до 18 години
• 1971 г. - трета награда от списание „Наука и техника за младежта” за разказа „Елени на Холда”, написан заедно с Атанас П. Славов и също непубликуван
• 1989 г. - награда „Еврокон“ съвместно с колегията на списание „ФЕП“ за най-добро професионално списание
• 1989 г. - трета награда от АЕЦ „Козлодуй” и вестник „Орбита” за разказа „Екстрасенси за Земята”
• 1990 г. - номинация за „Мистър Орфкон” на международния Орфкон, състоял се в Бургас
• 1996 г. - награда „Гравитон“ за издателство, заедно с колегията на издателство „Аргус“
• 2002 г. - награда „Еврокон“ за дебют (за книгата си „В епохата на Унимо”)
• 2004 г. - втора награда от списание „Тера фантастика” за разказа „Желязната тарантула”
• 2004 г. - по случай своята 30-годишнина клуб „Иван Ефремов” му връчва т. нар. „Документ за проявена житейска фантазия и творческа издръжливост”
• 2007 г. - награда „Аргус” за принос в развитието на фантастиката

Произведения

Фантастика

Разкази

• 1971 г. - „Елени на Холда“ (в съавторство с Атанас П. Славов) (непубликуван)
• 1981 г. - „Братята от Левса“
• 1985 г. - „Стапен Кройд“
• 1989 г. - „Изобретатели на природа“
• 1990 г. - „Татко Сладко“
• 1991 г. - „В епохата на Унимо“
• 2000 г. - „Летим към Хиадите“
• 2001 г. - „Бик“
• 2001 г. - „Последният автобус“
• 2001 г. - „Приказка за камъка“ [1]
• 2002 г. - „Драконите идват“
• 2002 г. - „Екстрасенси за Земята“
• 2002 г. - „Зимни граждани“
• 2002 г. - „Меден месец“
• 2002 г. - „Онфльор“
• 2002 г. - „Последният разказ“
• 2002 г. - „Празната стая“
• 2002 г. - „Пчела“
• 2002 г. - „Пъстро като шебеке“
• 2002 г. - „Три приземени“
• 2003 г. - „Приказка за поета“
• 2003 г. - „Пера от Райска птица“
• 2003 г. - „Три разказоида“
• 2005 г. - „Желязната тарантула“
• 2005 г. - „За Джон, който пожела да излезе от рамките“
• 2005 г. - „Кит и китоловци“
• 2006 г. - „Приказка за плашилото“
• 2006 г. - „Сняг и море“
• 2006 г. - „Терца спатии“

Поезия

• 2004 г. - „Динозавърско“
• 2005 г. - „Хайку, така ли?“ 2005-2 Фент
• 2005 г. - „И пак ли хайку?“ 2005-4 Фент
• 2006 г. - „Четворки от Вселената“ - 2006-2 Фент
• 2007 г. - „Водни кончета и планети“ [2] (поема в проза)
• 2008 г. - „Лаконичен букет“
• 2010 г. - Да направиш вкусолет
• 2011 г. - Две златца

Статии

• 1983 г. - „С крило в непознатото“ (очерк за Пламен Аврамов)
• 1987 г. - „Вечните ценности не могат да се изфантазират“ (интервю с Текла Алексиева)
• 1988 г. - „От преустройството до... космичното изкуство“ (интервю с Кирил Кръстев)
• 1988 г. - „Летящото столче на Иван Кирков“ (интервю с Иван Кирков)
• 1988 г. - „Островът на Стефан Лефтеров“ (очерк за Стефан Лефтеров)
• 2000 г. - „Художниците от кръга „Аргус““ (очерк)
• 2003 г. - „Разбулване на мечтите“ (интервю с Димитър Стоянов - Димо)
• 2006 г. - „Ден на откритите врати“ (очерк за Калин Николов)
• 2008 г. - „С цветовете на фантазията“ (очерк за Стефан Лефтеров)
• 2008 г. - „Във фокуса - ярък космист“ (очерк за Димитър Янков)
• 2008 г. - „Българска фантастика 2006“ (съвместно с Дилян Благов)

Публикации

На български език

I relaly needed to find this info, thank God!

Life is short, and this atrcile saved valuable time on this Earth.

На руски език

• 1987 г. - „В эпоху УНИМО“ - в антологията „Научная фантастика“, изд. „София Прес“
• 1988 г. - „Стапен Кройд“ - в антологията „Детские ладошки“, изд. „София Прес“
• 1990 г. - „В эпоху УНИМО“ - в антологията „Белая бездна“, изд. „Свят“
• 1990 г. - „В эпоху УНИМО“ - в сп. „ПиФ“, №9 (Свердловск)
• 1990 г. - „Пустая комната“ - в антологията „Холод и пламя“, изд. „София Прес“
• 1990 г. - „Братья с Левса“ - в антологията „Холод и пламя“, изд. „София Прес“
• 1990 г. - „Папа Ассорти” (”Татко Сладко”, разказ) - в антологията „Модели-3”, издание на Градски младежки дом „Лиляна Димитрова” (София).
• 1991 г. - „Миссия на Землю“ - в сп. „Вокруг света“, №5

I can't believe you're not playing with me--that was so helupfl.

Външни връзки

• Страница на автора в клубния сайт