Разлика между версии на „БГ-Фантастика:TeX“
От БГ-Фантастика
(→Специални символи) |
м (Премахване на редакции на 85.130.78.18, възвръщане към последната версия на Ботчо) |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре. | Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре. | ||
| − | + | == Специални символи == | |
{| style="border:thin solid silver" rules="all" | {| style="border:thin solid silver" rules="all" | ||
Версия от 15:34, 30 ноември 2007
| Наръчник на редактора |
В БГ-Фантастика се използва TeX за записване на математически изрази. Впоследствие се създават изображения във формат PNG или опростен код на HTML, в зависимост от настройките на потребителя и сложността на израза. В бъдеще, с подобряването на браузърите, ще е възможно създаването на по-сложен HTML-код, а дори и MathML.
Математическите изрази се записват между етикетите <math> ... </math>. Оставянето на нови редове не се отразява на изобразяването, затова те биха могли да се използват за подобряване четимостта на израза.
Моля, избягвайте поставянето на математически изрази на един ред с обикновен текст, тъй като формулите не се подравняват правилно и шрифтът им е прекалено голям.
Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре.
Съдържание
Специални символи
| Представяне на | Какво се въвежда | Как изглежда |
|---|---|---|
| Основни функции (правилно) | \sin x + \ln y +\operatorname{sgn} z | <math>\sin x + \ln y +\operatorname{sgn} z</math> |
| Основни функции (грешно) | sin x + ln y + sgn z | <math>sin x + ln y + sgn z\,</math> |
| Производни | \nabla \partial dx | <math>\nabla \partial dx</math> |
| Множества | \forall x\not\in\empty\subseteq A\cap B\cup \exists \{x,y\}
\times C |
<math>\forall x \not\in \empty \subseteq A\cap B\cup \exists
\{x,y\} \times C</math> |
| Логически | p\wedge \bar{q} \rightarrow p\vee \bar{q} \Rightarrow \Leftrightarrow | <math>p\wedge \bar{q} \rightarrow p\vee \bar{q} \Rightarrow
\Leftrightarrow</math> |
| Корен | \sqrt{2}\approx 1.4 | <math>\sqrt{2}\approx 1.4</math> |
| \sqrt[n]{x} | <math>\sqrt[n]{x}</math> | |
| Релации | \sim \simeq \cong \le \ge \equiv \approx \ne | <math> \sim \ \simeq \ \cong \ \le \ \ge \ \equiv \ \approx \ \ne</math> |
| Геометрични | \angle \perp \| | </math> |
| Специални | \oplus \otimes \pm \mp \hbar \dagger \ddagger \star \circ \cdot
\bullet \infty |
<math>\oplus \otimes \pm \mp \hbar \dagger \ddagger \star \circ
\cdot \bullet\ \infty</math> |
Долен и горен индекс
| Представяне на | Какво се въвежда | Как изглежда |
|---|---|---|
| Горен индекс | a^2 | <math>a^2</math> |
| Долен индекс | a_2 | <math> a_2 </math> |
| Групиране | a^{2+2} | <math>a^{2+2}</math> |
| a_{i,j} | <math>a_{i,j}</math> | |
| Комбиниране | x_2^3 | <math>x_2^3</math> |
| Производна (правилно) | x' | <math>x'</math> |
| Производна (грешно като HTML) | x^\prime | <math>x^\prime</math> |
| Производна (грешно като PNG) | x\prime | <math>x\prime</math> |
| Сума | \sum_{k=1}^N k^2 | <math>\sum_{k=1}^N k^2</math> |
| Произведение | \prod_{i=1}^N x_i | <math>\prod_{i=1}^N x_i</math> |
| Граница | \lim_{n \to \infty}x_n | <math>\lim_{n \to \infty}x_n</math> |
| Интеграл | \int_{-N}^{N} e^x\, dx | <math>\int_{-N}^{N} e^x\, dx</math> |
| Линеен интеграл | \oint_{C} x^3\, dx + 4y^2\, dy | <math>\oint_{C} x^3\, dx + 4y^2\, dy</math> |
технически термини
Дроби, матрици, многоредови уравнения
| Представяне на | Какво се въвежда | Как изглежда |
|---|---|---|
| Дроби | \frac{2}{4} или {2 \over 4} | <math>\frac{2}{4}</math> |
| Нютонов бином | {n \choose k} | <math>{n \choose k}</math> |
| Матрици | \begin{pmatrix} x & y \\ z & v \end{pmatrix} | <math>\begin{pmatrix} x & y \\ z & v
\end{pmatrix}</math> |
| \begin{bmatrix} 0 & \cdots & 0 \\ \vdots &
\ddots & \vdots \\ 0 & \cdots & 0\end{bmatrix} |
<math>\begin{bmatrix} 0 & \cdots & 0 \\ \vdots
& \ddots & \vdots \\ 0 & \cdots & 0\end{bmatrix} </math> | |
| \begin{Bmatrix} x & y \\ z & v \end{Bmatrix} | <math>\begin{Bmatrix} x & y \\ z & v
\end{Bmatrix}</math> | |
| \begin{vmatrix} x & y \\ z & v \end{vmatrix} | <math>\begin{vmatrix} x & y \\ z & v
\end{vmatrix}</math> | |
| \begin{Vmatrix} x & y \\ z & v \end{Vmatrix} | <math>\begin{Vmatrix} x & y \\ z & v
\end{Vmatrix}</math> | |
| \begin{matrix} x & y \\ z & v \end{matrix} | <math>\begin{matrix} x & y \\ z & v
\end{matrix}</math> | |
| Случаи | f(n)=\left\{\begin{matrix} n/2, & \mbox{if }n\mbox{ is
even} \\ 3n+1, & \mbox{if }n\mbox{ is odd} \end{matrix}\right. |
<math>f(n)=\left\{\begin{matrix} n/2, & \mbox{if }n\mbox{ is even} \\ 3n+1, & \mbox{if }n\mbox{ is odd} \end{matrix}\right. </math> |
| Многоредови уравнения | \begin{matrix}f(n+1)&=& (n+1)^2 \\ \ &
=& n^2 + 2n + 1\end{matrix} |
<math>\begin{matrix}f(n+1)&=& (n+1)^2 \\ \ & =& n^2 + 2n + 1\end{matrix}</math> |
Шрифтове
| Представяне на | Какво се въвежда | Как изглежда |
|---|---|---|
| Гръцки букви | \alpha \beta \gamma \Gamma \phi \Phi \Psi\ \tau \Omega | <math>\alpha\ \beta\ \gamma\ \Gamma\ \phi\ \Phi\ \Psi\ \tau\ \Omega</math> |
| Множества, удебелени | x\in\mathbb{R}\sub\mathbb{C} | <math>x\in\mathbb{R}\subset\mathbb{C}</math> |
| Удебелени (вектори) | \mathbf{x}\cdot\mathbf{y} = 0 | <math>\mathbf{x}\cdot\mathbf{y} = 0</math> |
| Удебелени (гръцки букви) | \boldsymbol{\alpha}+\boldsymbol{\beta}+\boldsymbol{\gamma} | <math>\boldsymbol{\alpha}+\boldsymbol{\beta}+\boldsymbol{\gamma}</math> |
| Фрактурен шрифт | \mathfrak{a} \mathfrak{B} | <math>\mathfrak{a} \mathfrak{B}</math> |
| Скрипт | \mathcal{ABC} | <math>\mathcal{ABC}</math> |
| Иврит | \aleph \beth \gimel \daleth | <math>\aleph\ \beth\ \gimel\ \daleth</math> |
| некурсивни символи | \mbox{abc} | <math>\mbox{abc}</math> |
| \mathrm{e}^{\mathrm{i}kx}\,\mathrm{d}x | <math>\mathrm{e}^{\mathrm{i}kx}\,\mathrm{d}x</math> |
Заграждане на големи изрази със скоби
| Представяне на | Какво се въвежда | Как изглежда |
|---|---|---|
| Некрасиво | ( \frac{1}{2} ) | <math>( \frac{1}{2} )</math> |
| По-добре | \left( \frac{1}{2} \right) | <math>\left ( \frac{1}{2} \right )</math> |
Може да използвате различни ограничители с \left и \right:
| Представяне на | Какво се въвежда | Как изглежда |
|---|---|---|
| Обикновени скоби | \left( A \right) | <math>\left( A \right)</math> |
| Квадратни скоби | \left[ A \right] | <math>\left[ A \right]</math> |
| Големи скоби | \left\{ A \right\} | <math>\left\{ A \right\}</math> |
| Счупени скоби | \left\langle A \right\rangle | <math>\left\langle A \right\rangle</math> |
| Отвесни черти | A \right| | A \right|</math> |
| Използвайте \left. и \right., ако не искате ограничителят да се показва: | \left. {A \over B} \right\} \to X | <math>\left. {A \over B} \right\} \to X</math> |
Интервали
Поставянето на интервали обикновено се управлява автоматично, но ако желаете може да упражните ръчен контрол.
| Представяне на | Какво се въвежда | Как изглежда |
|---|---|---|
| осморен интервал | a \qquad b | <math>a \qquad b</math> |
| четворен интервал | a \quad b | <math> a \quad b</math> |
| текстов интервал | a\ b | <math>a\ b</math> |
| голям интервал | a\;b | <math>a\;b</math> |
| среден интервал | a\>b | [not supported] |
| малък интервал | a\,b | <math>a\,b</math> |
| без интервал | ab | <math>ab\,</math> |
| отрицателен интервал | a\!b | <math>a\!b</math> |
Външни препратки
- A PDF document introducing TeX -- see page 39 onwards for a good introduction to the maths side of things: http://www.ctan.org/tex-archive/info/gentle/gentle.pdf
- Complete reference list of symbols: http://wso.williams.edu/how/lshort2e/node61.html
- http://www.ams.org/tex/amslatex.html
- A set of public domain fixed-size math symbol bitmaps: http://us.metamath.org/symbols/symbols.html
Източници
- Този наръчник е копие на Наръчника в Българската Уикипедия.
| Тази статия е производна от: | |||
| статията Уикипедия:TeX в bg.wikipedia.org, към 30 ноември 2006, под Лиценз за свободна документация на ГНУ. | |||
| Автори на оригинала: Borislav, 213.240.242.20, 213.145.126.241, V111P, Darsie, Spiritia | |||
<center>
|
</center>
