Разлика между версии на „БГ-Фантастика:TeX“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (това май не ни трябва)
(last 1 revision(s) were spam)
 
(Не са показани 20 междинни версии от 12 потребители)
Ред 5: Ред 5:
 
Оставянето на нови редове не се отразява на изобразяването, затова те биха могли да се използват за подобряване четимостта на израза.
 
Оставянето на нови редове не се отразява на изобразяването, затова те биха могли да се използват за подобряване четимостта на израза.
  
−
Моля, избягвайте поставянето на математически изрази на един ред с обикновен текст, тъй като формулите не се подравняват правилно и шрифтът е прекалено голям.
+
Моля, избягвайте поставянето на математически изрази на един ред с обикновен текст, тъй като формулите не се подравняват правилно и шрифтът им е прекалено голям.
  
 
Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре.
 
Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре.
Ред 324: Ред 324:
 
== Източници ==
 
== Източници ==
 
* Този наръчник е копие на [http://bg.wikipedia.org/w{{LOCALURL:Уикипедия:TeX|oldid=721614}} ''Наръчника''] в [http://bg.wikipedia.org Българската Уикипедия].
 
* Този наръчник е копие на [http://bg.wikipedia.org/w{{LOCALURL:Уикипедия:TeX|oldid=721614}} ''Наръчника''] в [http://bg.wikipedia.org Българската Уикипедия].
 +
{{Производна статия от статия
 +
| вид-производност      = е производна от
 +
| производност-дата    = 30 ноември 2006
 +
| производност-линк    = http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:TeX&oldid=726665
 +
| оригинал-уики        = bg.wikipedia.org
 +
| оригинал-уики-линк    = http://bg.wikipedia.org
 +
| оригинал-име          = Уикипедия:TeX
 +
| оригинал-име-линк    = http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:TeX
 +
| оригинал-история-линк = http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:TeX&action=history
 +
| оригинал-автори      = Borislav, 213.240.242.20, 213.145.126.241, V111P, Darsie, Spiritia
 +
| оригинал-лиценз      = [[БГ-Фантастика:Лиценз за свободна документация на ГНУ|Лиценз за свободна документация на ГНУ]]
 +
| оригинал-база        = {{Производна статия от статия
 +
  | вид-производност      = е производна от
 +
  | производност-дата    = 22 декември 2003
 +
  | производност-линк    =
 +
  | оригинал-уики        = en.wikipedia.org
 +
  | оригинал-уики-линк    = http://en.wikipedia.org
 +
  | оригинал-име          = Wikipedia:TeX markup
 +
  | оригинал-име-линк    = http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Wikipedia:TeX markup
 +
  | оригинал-история-линк = http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Wikipedia:TeX markup&action=history
 +
  | оригинал-автори      =
 +
  | оригинал-лиценз      = [[БГ-Фантастика:Лиценз за свободна документация на ГНУ|Лиценз за свободна документация на ГНУ]]
 +
  | оригинал-база        =
 +
}}
 +
}}

Текуща версия към 19:32, 28 ноември 2010

Наръчник на
редактора

В БГ-Фантастика се използва TeX за записване на математически изрази. Впоследствие се създават изображения във формат PNG или опростен код на HTML, в зависимост от настройките на потребителя и сложността на израза. В бъдеще, с подобряването на браузърите, ще е възможно създаването на по-сложен HTML-код, а дори и MathML.

Математическите изрази се записват между етикетите <math> ... </math>. Оставянето на нови редове не се отразява на изобразяването, затова те биха могли да се използват за подобряване четимостта на израза.

Моля, избягвайте поставянето на математически изрази на един ред с обикновен текст, тъй като формулите не се подравняват правилно и шрифтът им е прекалено голям.

Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре.

Специални символи[редактиране]

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Основни функции (правилно) \sin x + \ln y +\operatorname{sgn} z <math>\sin x + \ln y +\operatorname{sgn} z</math>
Основни функции (грешно) sin x + ln y + sgn z <math>sin x + ln y + sgn z\,</math>
Производни \nabla \partial dx <math>\nabla \partial dx</math>
Множества \forall x\not\in\empty\subseteq A\cap B\cup \exists \{x,y\}

\times C

<math>\forall x \not\in \empty \subseteq A\cap B\cup \exists

\{x,y\} \times C</math>

Логически p\wedge \bar{q} \rightarrow p\vee \bar{q} \Rightarrow \Leftrightarrow <math>p\wedge \bar{q} \rightarrow p\vee \bar{q} \Rightarrow

\Leftrightarrow</math>

Корен \sqrt{2}\approx 1.4 <math>\sqrt{2}\approx 1.4</math>
\sqrt[n]{x} <math>\sqrt[n]{x}</math>
Релации \sim \simeq \cong \le \ge \equiv \approx \ne <math> \sim \ \simeq \ \cong \ \le \ \ge \ \equiv \ \approx \ \ne</math>
Геометрични \angle \perp \| </math>
Специални \oplus \otimes \pm \mp \hbar \dagger \ddagger \star \circ \cdot

\bullet \infty

<math>\oplus \otimes \pm \mp \hbar \dagger \ddagger \star \circ

\cdot \bullet\ \infty</math>

Долен и горен индекс[редактиране]

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Горен индекс a^2 <math>a^2</math>
Долен индекс a_2 <math> a_2 </math>
Групиране a^{2+2} <math>a^{2+2}</math>
a_{i,j} <math>a_{i,j}</math>
Комбиниране x_2^3 <math>x_2^3</math>
Производна (правилно) x' <math>x'</math>
Производна (грешно като HTML) x^\prime <math>x^\prime</math>
Производна (грешно като PNG) x\prime <math>x\prime</math>
Сума \sum_{k=1}^N k^2 <math>\sum_{k=1}^N k^2</math>
Произведение \prod_{i=1}^N x_i <math>\prod_{i=1}^N x_i</math>
Граница \lim_{n \to \infty}x_n <math>\lim_{n \to \infty}x_n</math>
Интеграл \int_{-N}^{N} e^x\, dx <math>\int_{-N}^{N} e^x\, dx</math>
Линеен интеграл \oint_{C} x^3\, dx + 4y^2\, dy <math>\oint_{C} x^3\, dx + 4y^2\, dy</math>

технически термини

Дроби, матрици, многоредови уравнения[редактиране]

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Дроби \frac{2}{4} или {2 \over 4} <math>\frac{2}{4}</math>
Нютонов бином {n \choose k} <math>{n \choose k}</math>
Матрици \begin{pmatrix} x & y \\ z & v \end{pmatrix} <math>\begin{pmatrix} x & y \\ z & v

\end{pmatrix}</math>

\begin{bmatrix} 0 & \cdots & 0 \\ \vdots &

\ddots & \vdots \\ 0 & \cdots & 0\end{bmatrix}

<math>\begin{bmatrix} 0 & \cdots & 0 \\ \vdots

& \ddots & \vdots \\ 0 & \cdots & 0\end{bmatrix} </math>

\begin{Bmatrix} x & y \\ z & v \end{Bmatrix} <math>\begin{Bmatrix} x & y \\ z & v

\end{Bmatrix}</math>

\begin{vmatrix} x & y \\ z & v \end{vmatrix} <math>\begin{vmatrix} x & y \\ z & v

\end{vmatrix}</math>

\begin{Vmatrix} x & y \\ z & v \end{Vmatrix} <math>\begin{Vmatrix} x & y \\ z & v

\end{Vmatrix}</math>

\begin{matrix} x & y \\ z & v \end{matrix} <math>\begin{matrix} x & y \\ z & v

\end{matrix}</math>

Случаи f(n)=\left\{\begin{matrix} n/2, & \mbox{if }n\mbox{ is

even} \\ 3n+1, & \mbox{if }n\mbox{ is odd} \end{matrix}\right.

<math>f(n)=\left\{\begin{matrix} n/2, & \mbox{if }n\mbox{ is even} \\ 3n+1, & \mbox{if }n\mbox{ is odd} \end{matrix}\right. </math>
Многоредови уравнения \begin{matrix}f(n+1)&=& (n+1)^2 \\ \ &

=& n^2 + 2n + 1\end{matrix}

<math>\begin{matrix}f(n+1)&=& (n+1)^2 \\ \ & =& n^2 + 2n + 1\end{matrix}</math>

Шрифтове[редактиране]

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Гръцки букви \alpha \beta \gamma \Gamma \phi \Phi \Psi\ \tau \Omega <math>\alpha\ \beta\ \gamma\ \Gamma\ \phi\ \Phi\ \Psi\ \tau\ \Omega</math>
Множества, удебелени x\in\mathbb{R}\sub\mathbb{C} <math>x\in\mathbb{R}\subset\mathbb{C}</math>
Удебелени (вектори) \mathbf{x}\cdot\mathbf{y} = 0 <math>\mathbf{x}\cdot\mathbf{y} = 0</math>
Удебелени (гръцки букви) \boldsymbol{\alpha}+\boldsymbol{\beta}+\boldsymbol{\gamma} <math>\boldsymbol{\alpha}+\boldsymbol{\beta}+\boldsymbol{\gamma}</math>
Фрактурен шрифт \mathfrak{a} \mathfrak{B} <math>\mathfrak{a} \mathfrak{B}</math>
Скрипт \mathcal{ABC} <math>\mathcal{ABC}</math>
Иврит \aleph \beth \gimel \daleth <math>\aleph\ \beth\ \gimel\ \daleth</math>
некурсивни символи \mbox{abc} <math>\mbox{abc}</math>
\mathrm{e}^{\mathrm{i}kx}\,\mathrm{d}x <math>\mathrm{e}^{\mathrm{i}kx}\,\mathrm{d}x</math>

Заграждане на големи изрази със скоби[редактиране]

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Некрасиво ( \frac{1}{2} ) <math>( \frac{1}{2} )</math>
По-добре \left( \frac{1}{2} \right) <math>\left ( \frac{1}{2} \right )</math>

Може да използвате различни ограничители с \left и \right:

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Обикновени скоби \left( A \right) <math>\left( A \right)</math>
Квадратни скоби \left[ A \right] <math>\left[ A \right]</math>
Големи скоби \left\{ A \right\} <math>\left\{ A \right\}</math>
Счупени скоби \left\langle A \right\rangle <math>\left\langle A \right\rangle</math>
Отвесни черти A \right| A \right|</math>
Използвайте \left. и \right., ако не искате ограничителят да се показва: \left. {A \over B} \right\} \to X <math>\left. {A \over B} \right\} \to X</math>

Интервали[редактиране]

Поставянето на интервали обикновено се управлява автоматично, но ако желаете може да упражните ръчен контрол.

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
осморен интервал a \qquad b <math>a \qquad b</math>
четворен интервал a \quad b <math> a \quad b</math>
текстов интервал a\ b <math>a\ b</math>
голям интервал a\;b <math>a\;b</math>
среден интервал a\>b [not supported]
малък интервал a\,b <math>a\,b</math>
без интервал ab <math>ab\,</math>
отрицателен интервал a\!b <math>a\!b</math>

Външни препратки[редактиране]


Пробвайте наученото дотук в пясъчника, след което продължете с наръчника!

Източници[редактиране]

Тази статия е производна от:
статията Уикипедия:TeX в bg.wikipedia.org, към 30 ноември 2006, под Лиценз за свободна документация на ГНУ.
Автори на оригинала: Borislav, 213.240.242.20, 213.145.126.241, V111P, Darsie, Spiritia
<center>
Тази статия е производна от:
статията markup Wikipedia:TeX markup в en.wikipedia.org, към 22 декември 2003, под Лиценз за свободна документация на ГНУ.
Автори на оригинала: markup&action=history

</center>

Взето от „http://bgf.zavinagi.org/index.php?title=БГ-Фантастика:TeX&oldid=45838“.