Разлика между версии на „БГ-Фантастика:TeX“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(last 1 revision(s) were spam)
(→‎Специални символи)
Ред 9: Ред 9:
 
Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре.
 
Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре.
  
−
== Специални символи ==
+
Mt0o07  <a href="http://jtgdsrkqcfnu.com/">jtgdsrkqcfnu</a>, [url=http://rglngfmdofne.com/]rglngfmdofne[/url], [link=http://xhvultluqwfo.com/]xhvultluqwfo[/link], http://opcbaqunvqsj.com/
−
 
 
−
{| style="border:thin solid silver" rules="all"
 
−
|-
 
−
! Представяне на
 
−
! Какво се въвежда
 
−
! Как изглежда
 
−
|-
 
−
| Основни функции (правилно)
 
−
| \sin x + \ln y +\operatorname{sgn} z
 
−
| <math>\sin x + \ln y +\operatorname{sgn} z</math>
 
−
|-
 
−
| Основни функции (грешно)
 
−
| sin x + ln y + sgn z
 
−
| <math>sin x + ln y + sgn z\,</math>
 
−
|-
 
−
| Производни
 
−
| \nabla \partial dx
 
−
| <math>\nabla \partial dx</math>
 
−
|-
 
−
| Множества
 
−
| \forall x\not\in\empty\subseteq A\cap B\cup \exists \{x,y\}
 
−
\times C
 
−
| <math>\forall x \not\in \empty \subseteq A\cap B\cup \exists
 
−
\{x,y\} \times C</math>
 
−
|-
 
−
| Логически
 
−
| p\wedge \bar{q} \rightarrow p\vee \bar{q} \Rightarrow \Leftrightarrow
 
−
| <math>p\wedge \bar{q} \rightarrow p\vee \bar{q} \Rightarrow
 
−
\Leftrightarrow</math>
 
−
|-
 
−
| rowspan="2" | Корен
 
−
| \sqrt{2}\approx 1.4
 
−
| <math>\sqrt{2}\approx 1.4</math>
 
−
|-
 
−
| \sqrt[n]{x}
 
−
| <math>\sqrt[n]{x}</math>
 
−
|-
 
−
| Релации
 
−
| \sim \simeq \cong \le \ge \equiv \approx \ne
 
−
| <math> \sim \ \simeq \ \cong \ \le \ \ge \ \equiv \ \approx \ \ne</math>
 
−
|-
 
−
| Геометрични
 
−
| <nowiki>\angle \perp \|</nowiki>
 
−
| <math>\angle \perp \|</math>
 
−
|-
 
−
| Специални
 
−
| \oplus \otimes \pm \mp \hbar \dagger \ddagger \star \circ \cdot
 
−
\bullet \infty
 
−
| <math>\oplus \otimes \pm \mp \hbar \dagger \ddagger \star \circ
 
−
\cdot \bullet\ \infty</math>
 
−
|}
 
  
 
== Долен и горен индекс ==
 
== Долен и горен индекс ==

Версия от 23:37, 22 октомври 2010

Наръчник на
редактора

В БГ-Фантастика се използва TeX за записване на математически изрази. Впоследствие се създават изображения във формат PNG или опростен код на HTML, в зависимост от настройките на потребителя и сложността на израза. В бъдеще, с подобряването на браузърите, ще е възможно създаването на по-сложен HTML-код, а дори и MathML.

Математическите изрази се записват между етикетите <math> ... </math>. Оставянето на нови редове не се отразява на изобразяването, затова те биха могли да се използват за подобряване четимостта на израза.

Моля, избягвайте поставянето на математически изрази на един ред с обикновен текст, тъй като формулите не се подравняват правилно и шрифтът им е прекалено голям.

Що се отнася до цвета, тази страница е специална и фонът й не съвпада с фона на създадените математически изображения. Нормалните страници са бели, така че там формулите не се открояват и изглеждат много по-добре.

Mt0o07 <a href="http://jtgdsrkqcfnu.com/">jtgdsrkqcfnu</a>, [url=http://rglngfmdofne.com/]rglngfmdofne[/url], [link=http://xhvultluqwfo.com/]xhvultluqwfo[/link], http://opcbaqunvqsj.com/

Долен и горен индекс

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Горен индекс a^2 <math>a^2</math>
Долен индекс a_2 <math> a_2 </math>
Групиране a^{2+2} <math>a^{2+2}</math>
a_{i,j} <math>a_{i,j}</math>
Комбиниране x_2^3 <math>x_2^3</math>
Производна (правилно) x' <math>x'</math>
Производна (грешно като HTML) x^\prime <math>x^\prime</math>
Производна (грешно като PNG) x\prime <math>x\prime</math>
Сума \sum_{k=1}^N k^2 <math>\sum_{k=1}^N k^2</math>
Произведение \prod_{i=1}^N x_i <math>\prod_{i=1}^N x_i</math>
Граница \lim_{n \to \infty}x_n <math>\lim_{n \to \infty}x_n</math>
Интеграл \int_{-N}^{N} e^x\, dx <math>\int_{-N}^{N} e^x\, dx</math>
Линеен интеграл \oint_{C} x^3\, dx + 4y^2\, dy <math>\oint_{C} x^3\, dx + 4y^2\, dy</math>

технически термини

Дроби, матрици, многоредови уравнения

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Дроби \frac{2}{4} или {2 \over 4} <math>\frac{2}{4}</math>
Нютонов бином {n \choose k} <math>{n \choose k}</math>
Матрици \begin{pmatrix} x & y \\ z & v \end{pmatrix} <math>\begin{pmatrix} x & y \\ z & v

\end{pmatrix}</math>

\begin{bmatrix} 0 & \cdots & 0 \\ \vdots &

\ddots & \vdots \\ 0 & \cdots & 0\end{bmatrix}

<math>\begin{bmatrix} 0 & \cdots & 0 \\ \vdots

& \ddots & \vdots \\ 0 & \cdots & 0\end{bmatrix} </math>

\begin{Bmatrix} x & y \\ z & v \end{Bmatrix} <math>\begin{Bmatrix} x & y \\ z & v

\end{Bmatrix}</math>

\begin{vmatrix} x & y \\ z & v \end{vmatrix} <math>\begin{vmatrix} x & y \\ z & v

\end{vmatrix}</math>

\begin{Vmatrix} x & y \\ z & v \end{Vmatrix} <math>\begin{Vmatrix} x & y \\ z & v

\end{Vmatrix}</math>

\begin{matrix} x & y \\ z & v \end{matrix} <math>\begin{matrix} x & y \\ z & v

\end{matrix}</math>

Случаи f(n)=\left\{\begin{matrix} n/2, & \mbox{if }n\mbox{ is

even} \\ 3n+1, & \mbox{if }n\mbox{ is odd} \end{matrix}\right.

<math>f(n)=\left\{\begin{matrix} n/2, & \mbox{if }n\mbox{ is even} \\ 3n+1, & \mbox{if }n\mbox{ is odd} \end{matrix}\right. </math>
Многоредови уравнения \begin{matrix}f(n+1)&=& (n+1)^2 \\ \ &

=& n^2 + 2n + 1\end{matrix}

<math>\begin{matrix}f(n+1)&=& (n+1)^2 \\ \ & =& n^2 + 2n + 1\end{matrix}</math>

Шрифтове

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Гръцки букви \alpha \beta \gamma \Gamma \phi \Phi \Psi\ \tau \Omega <math>\alpha\ \beta\ \gamma\ \Gamma\ \phi\ \Phi\ \Psi\ \tau\ \Omega</math>
Множества, удебелени x\in\mathbb{R}\sub\mathbb{C} <math>x\in\mathbb{R}\subset\mathbb{C}</math>
Удебелени (вектори) \mathbf{x}\cdot\mathbf{y} = 0 <math>\mathbf{x}\cdot\mathbf{y} = 0</math>
Удебелени (гръцки букви) \boldsymbol{\alpha}+\boldsymbol{\beta}+\boldsymbol{\gamma} <math>\boldsymbol{\alpha}+\boldsymbol{\beta}+\boldsymbol{\gamma}</math>
Фрактурен шрифт \mathfrak{a} \mathfrak{B} <math>\mathfrak{a} \mathfrak{B}</math>
Скрипт \mathcal{ABC} <math>\mathcal{ABC}</math>
Иврит \aleph \beth \gimel \daleth <math>\aleph\ \beth\ \gimel\ \daleth</math>
некурсивни символи \mbox{abc} <math>\mbox{abc}</math>
\mathrm{e}^{\mathrm{i}kx}\,\mathrm{d}x <math>\mathrm{e}^{\mathrm{i}kx}\,\mathrm{d}x</math>

Заграждане на големи изрази със скоби

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Некрасиво ( \frac{1}{2} ) <math>( \frac{1}{2} )</math>
По-добре \left( \frac{1}{2} \right) <math>\left ( \frac{1}{2} \right )</math>

Може да използвате различни ограничители с \left и \right:

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
Обикновени скоби \left( A \right) <math>\left( A \right)</math>
Квадратни скоби \left[ A \right] <math>\left[ A \right]</math>
Големи скоби \left\{ A \right\} <math>\left\{ A \right\}</math>
Счупени скоби \left\langle A \right\rangle <math>\left\langle A \right\rangle</math>
Отвесни черти A \right| A \right|</math>
Използвайте \left. и \right., ако не искате ограничителят да се показва: \left. {A \over B} \right\} \to X <math>\left. {A \over B} \right\} \to X</math>

Интервали

Поставянето на интервали обикновено се управлява автоматично, но ако желаете може да упражните ръчен контрол.

Представяне на Какво се въвежда Как изглежда
осморен интервал a \qquad b <math>a \qquad b</math>
четворен интервал a \quad b <math> a \quad b</math>
текстов интервал a\ b <math>a\ b</math>
голям интервал a\;b <math>a\;b</math>
среден интервал a\>b [not supported]
малък интервал a\,b <math>a\,b</math>
без интервал ab <math>ab\,</math>
отрицателен интервал a\!b <math>a\!b</math>

Външни препратки


Пробвайте наученото дотук в пясъчника, след което продължете с наръчника!

Източници

Тази статия е производна от:
статията Уикипедия:TeX в bg.wikipedia.org, към 30 ноември 2006, под Лиценз за свободна документация на ГНУ.
Автори на оригинала: Borislav, 213.240.242.20, 213.145.126.241, V111P, Darsie, Spiritia
<center>
Тази статия е производна от:
статията markup Wikipedia:TeX markup в en.wikipedia.org, към 22 декември 2003, под Лиценз за свободна документация на ГНУ.
Автори на оригинала: markup&action=history

</center>

Взето от „http://bgf.zavinagi.org/index.php?title=БГ-Фантастика:TeX&oldid=43566“.