Разлика между версии на „Атанас Петков Славов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Статии)
(сресване)
Ред 60: Ред 60:
 
   | други-професии  =  
 
   | други-професии  =  
 
}} {{Инфокутия вложка издател
 
}} {{Инфокутия вложка издател
   | издателство      =  
+
   | издателство      = „[[Издателство Орфия|Орфия]]“
 
   | издания          =  
 
   | издания          =  
 
}} {{Инфокутия вложка критик
 
}} {{Инфокутия вложка критик
Ред 75: Ред 75:
  
 
Роден е на [[29 юли]] [[1947 г.]] в Бургас.
 
Роден е на [[29 юли]] [[1947 г.]] в Бургас.
 +
 +
Публикува разкази и романа „[[Психопрограмираният]]“. Негови разкази са превеждани и издавани на немски, руски и английски език.
  
 
Инициатор и основател на първия в България клуб на любителите на фантастиката „[[Клуб Терра Фантазия|Терра Фантазия]]“ през [[1968 г.]] в Бургас.
 
Инициатор и основател на първия в България клуб на любителите на фантастиката „[[Клуб Терра Фантазия|Терра Фантазия]]“ през [[1968 г.]] в Бургас.
 
Публикува разкази и романа „[[Психопрограмираният]]“. Негови разкази са превеждани и публикувани на немски, руски и английски език.
 
  
 
Един от създателите на [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]] и негов дългогодишен художествен ръководител ({{гг|1974|1989}}).
 
Един от създателите на [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]] и негов дългогодишен художествен ръководител ({{гг|1974|1989}}).
  
През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4 част в колективната монография „[[Прогностика, фантастика, светоглед (Издателство Партиздат, 1981)|Прогностика, фантастика, светоглед]]“ - първата по рода си изследователска книга в България.
+
През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4-тата част в колективната монография „[[Прогностика, фантастика, светоглед (Издателство Партиздат, 1981)|Прогностика, фантастика, светоглед]]“ - първата по рода си изследователска книга в България.
  
 
През [[1990 г.]] участва в създаването на [[Издателство Орфия|издателство „Орфия“]], първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода {{гг|1991|1992}}
 
През [[1990 г.]] участва в създаването на [[Издателство Орфия|издателство „Орфия“]], първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода {{гг|1991|1992}}
Ред 90: Ред 90:
 
Един от съставителите на сборниците [[Модели-1 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1980)|„Модели 1“]], [[Модели-2 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)|„Модели 2“]], [[Модели-3 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|„Модели 3“]], [[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|„Модели '89“]], [[Нова българска фантастика 91 (Издателство Орфия, 1991)|„Нова българска фантастика '91“]], [[Моделириум (Издателство Офир, 2001)|„Моделириум“]], [[ВИРТ (Издателска къща Квазар, 2002)|„ВИРТ“]].
 
Един от съставителите на сборниците [[Модели-1 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1980)|„Модели 1“]], [[Модели-2 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)|„Модели 2“]], [[Модели-3 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|„Модели 3“]], [[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|„Модели '89“]], [[Нова българска фантастика 91 (Издателство Орфия, 1991)|„Нова българска фантастика '91“]], [[Моделириум (Издателство Офир, 2001)|„Моделириум“]], [[ВИРТ (Издателска къща Квазар, 2002)|„ВИРТ“]].
  
Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на уникалния [[Курс по фантастология (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)|„Курс по фантастология“]], проведен в [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]] през периода {{гг|1980|1990}}
+
Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на [[Курс по фантастология (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)|„Курса по фантастология“]], проведен в [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]] през периода {{гг|1980|1990}}
  
 
От [[2000 г.|2000 година]] издава електронното списание [[Електронно списание Фентернет|„Фентернет“]]. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.  
 
От [[2000 г.|2000 година]] издава електронното списание [[Електронно списание Фентернет|„Фентернет“]]. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.  
Ред 104: Ред 104:
 
Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.
 
Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.
  
Без притеснения можем да определим Атанас като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции.С публикациите си по [[фантастология]] А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми като градския фолклор и анекдота.
+
Без притеснения можем да го определим като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции. С публикациите си по [[фантастология]] А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми, като градския фолклор и анекдота.
  
С опознаване възможностите на компютърните технологии, Атанас П. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от ефектни цветови конструкции и фрактали. На пръв поглед абстрактни, тези визии ни дават представа за структурата на материи и ениргиите в тях, за пространства, неситени от фантастични асоциации. Със своите изображения, Атанас П. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са сполучливите, философски насочени заглавия.
+
Опознавайки възможностите на компютърните технологии, А. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от ефектни цветови конструкции и фрактали. На пръв поглед абстрактни, тези визии ни дават представа за структурата на материи и ениргиите в тях, за пространства, наситени от фантастични асоциации. Със своите композиции А. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са философски насочените заглавия.
  
 
== Награди и признания ==
 
== Награди и признания ==

Версия от 09:14, 6 април 2009

Атанас Петков Славов
Писател, фен
Slavov sm.jpg

Координати:
Личен сайт: Фентернет/сайт на клуб Ефремов (основател и администратор)

Биографични данни:
Роден на: 29 юли 1947 г.
Роден в: Бургас

Писател:
Жанр(ове): научна фантастика

Фен:
Клуб(ове): „Иван Ефремов“

Преводач:
От езици: руски
На езици: български
Жанрове: научна фантастика

Издател:
Издателство: Орфия

Критик:
Жанр(ове): научна фантастика, фентъзи

Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.

Биография

Роден е на 29 юли 1947 г. в Бургас.

Публикува разкази и романа „Психопрограмираният“. Негови разкази са превеждани и издавани на немски, руски и английски език.

Инициатор и основател на първия в България клуб на любителите на фантастиката „Терра Фантазия“ през 1968 г. в Бургас.

Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (19741989 г.).

През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4-тата част в колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“ - първата по рода си изследователска книга в България.

През 1990 г. участва в създаването на издателство „Орфия“, първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 19911992 г.

Основател и главен редактор на списание ORPHIA.

Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели '89“, „Нова българска фантастика '91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.

Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на „Курса по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 19801990 г.

От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.

Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.

Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1980); „Млади художници-фантасти“ (1981); „Образите на фантастиката“ (2006).

Междувременно е работил като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр.

Стил и особености

Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.

Без притеснения можем да го определим като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции. С публикациите си по фантастология А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми, като градския фолклор и анекдота.

Опознавайки възможностите на компютърните технологии, А. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от ефектни цветови конструкции и фрактали. На пръв поглед абстрактни, тези визии ни дават представа за структурата на материи и ениргиите в тях, за пространства, наситени от фантастични асоциации. Със своите композиции А. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са философски насочените заглавия.

Награди и признания

Произведения

Фантастика

Романи

Повести

Разкази и новели

Публицистика

Други

Фантастология

Статии

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Участие в съвместни издания
Публикации в периодика

На английски език

Фантастика

На немски език

Фантастика

  • 1987 г. - „Der Freund“ („Приятел“) - сборник „Kontaktferzuche“, изд. „Die Neue Leben“, Berlin, 1987

На руски език

Фантастика

Фантастология

Преводи

  • „Свят на смъртта - 4“ - роман от Ант Скаландис и Хари Харисън
  • „Пътят на Абогин“ - новела от Дмитрий Биленкин.
  • „Може ли да повикате Нина?“ - разказ от Кир Буличов.
  • „За пришълци случайно попаднали на Земята“ - Джоана Ръс

Външни връзки

Източници

Категории, свързани с Атанас Петков Славов