Разлика между версии на „Атанас Петков Славов“

Версия от 01:10, 18 февруари 2007

Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.

Биография

Роден е на 29 юли 1947 г. в Бургас.

Инициатор и основател на първия в България клуб на любителите на фантастиката "Терра Фантазия" през 1968 г. в Бургас.

Публикува разкази и романа „Психопрограмираният“. Негови разкази са превеждани и публикувани на немски, руски и английски език.

Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (1974–1989 г.).

През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4 част в колективната монография "Прогностика, фантастика, светоглед" - първата по рода си изследователска книга в България.

През 1990 г. участва в създаването на издателство „Орфия“, първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 1991–1992 г.

Основател и главен редактор на списание ORPHIA.

Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели '89“, „Нова българска фантастика '91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.

Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на уникалния „Курс по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 1980–1990 г.

От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.

Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.

Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1981); „Млади художници-фантасти“ (1982); „Образите на фантастиката“ (2006).

Междувременно е работил като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр.

Стил и особености

Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.

Без притеснения можем да определим Атанас като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции.С публикациите си по фантастология А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен фанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми като градския фолклор и анекдота.

Награди и признания

• 1986 г. - втора награда за разказа "Добре дошъл, пътнико" в конкурса на в. "Орбита" за НФ разказ.
• 1987 г. - награда за разказа "Елени на Холда" (в съавторство с А.Карапанчев) в конкурса на сп. "Наука и техника за младежта".
• 1989 г. - награда "Соцкон '89" за разказ (Сны для космодора).
• 2003 г. - Неговият фензин "Фентернет" получава награда за най-добро любителско списание за фантастика на Еврокон 2003.
• 2004 г. - Атанас Славов е обявен за най-добър популяризатор (promoter) на фантастиката на Еврокон 2004.
• 2006 г. - първа награда за разказа "Предсмъртната или първата болка" в Kонкурс за фантастичен разказ "Буквите 2006" на Фондация Буквите и Фантазийската преводаческа школа.

Произведения

Фантастика

Романи

• 1992 г. - "Психопрограмираният" [1]

Повести

• 2001 г. - "След пустинята" - сборник "Моделириум"

Разкази и новели

• 1976 г. - "Приятел" - в. "Орбита"
• 1979 г. - "До великия и светлоносен Буаргу Илир" - в. "Пулс"
• 1980 г. - "Феести"(в съавторство с Георги Арнаудов) - сб. "Модели 1"
• 1981 г. - "Сиянието на реката" [2] (в съавторство с Георги Арнаудов)
• 1985 г. - "Добре дошъл, пътнико" - в. "Орбита"
• 1987 г. - "Сънища за космодора" - сп. "Криле"
• 1991 г. - "Виталертон" [3]
• 2002 г. - "Пентаграм" - сп. "Фентъзи фактор", бр. 10/2002
• 2004 г. - "Приказка за една млада машина на времето" [4] - "Фентернет", бр. 1/2004
• 2005 г. - "Трудно е да бъдеш дог" - сб. "Ваяния 2005"
• 2006 г. - "Матрицата 4: Резолюции" [5] - "Фентернет", бр. 1/2006
• 2006 г. - "Предсмъртната или първата болка"(в съавторство с Георги Арнаудов) - сб. "Сънувах човешко лице"
• 2006 г. - "Сън в лятна нощ" - сб. "Ваяния 2006"
• ???? г. - "Елени на Холда" (в съавторство с Александър Карапанчев) (непубликуван)

Публицистика

• 2004 г. - „Щуротията да издаваш българи“ - рецензия на сборника „Щури хоризонти“ от поредицата „Нова българска фантастика“ на издателство „Аргус“

Други

• 2001 г. - "Полуречник по инженерВно язЪкознание" (фантастичен полу-речник с неологизми) - сб. "Моделириум"

• 2004 г. - Корица и предговор на романа на Валентин Дилов "Плът от твоята плът" Изд. Тих-ивел; София; 2004 г.

• 2004 г. - Корица и вътрешна илюстрация в сп. „Реальность фантастики“, бр. 8/2004

• 2004 г. - "Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас П. Славов" - статия от Калин Николов в сп. "Усури", бр. 7/2004

Фантастология

Статии

• 1972 г. - „Фантастиката в движение“, в сп.„Деца, изкуство, книги“, №3-4
• 1977 г. - "Модели на очакваната реалност" (в съавторство с Васил Сивов) - в. "Орбита", 6.ІІ.1977 г.: Статия, използваща повода на Първия семинар на НФ литература (Москва ХІ-ХІІ 1976 г.) да постави за пръв път в България въпросите за развитието на националната НФ школа.
• 1977 г. - "През бариерите към бъдещето" - в. "Орбита", бр. 29/1977: Рецензия–анализ на книгата на Павел Вежинов “Бариерата. Белият гущер”, в която по нов за българската критика начин се поставя въпроса за качествено новата личност, която се задава на футурологичния хоризонт.
• 1978 г. - "Неизбежността на фантастиката" - сп. "Съвременник", бр. 2/1978: Първи опит у нас да се дефинира фантастиката не само като вид литература, а като социокултурен феномен, пронизващ цялата структура на културата.
• 1979 г. - "Безбрежната фантастика - среща с Аркадий Стругацки" - сп. "ЛИК" 1979: Интервю с големия писател при единственото му гостуване в България.
• 1979 г. - "Трите остриета срещу фантастиката" - в. "Орбита", бр. 38/1979: Социално-психологически анализ на възрастовите, интелектуалните и мирогледните причини за неприемане или негативно отношение към фантастиката.
• 1981 г. - "Мит, фантастика, научна фантастика" - четвърти раздел на монографията "Прогностика, фантастика, светоглед" (издателство "Партиздат"): В тази колективна монография Славов е съставител, автор на предговора и автор на мащабна изкуствоведска студия върху фантастиката като универсален социокултурен феномен, пронизващ цялата структура на изкуството. Дефинира фантастично произведение. Системно-структурен анализ на фантастичното в различните изкуства.
• 1981 г. - "Границите на фантазията или бележки върху полето на един фантастичен фестивал" - сп. "Проблеми на културата", бр. 6/1981: Мащабна студия върху анимационното кино и фантастиката по повод Международния анимационен фестивал Варна '81. Прогнозирани са ред появили се по-късно мултимедийни форми на видео арт.
• 1982 г. - "Синестезия и художествен синтез" - сп. "Проблеми на културата", 1982: Мащабна студия върху полисетивните синтетични синестезични форми на изкуство (цветомузика, видеоарт) и дълбоката им генетична връзка с фантастиката. Съдържа идеи, приложени по-късно във видеоклипа.
• 1984 г. - "Изкуство, фантастика, фантастология" - в. "ФЕП", 1984: Програмна статия с авторски доказателства за функцията на науката фантастология.
• 1985 г. - "За междузвездните и други войни" - в. "Ср. знаме", 19.ІІІ.1985 г.: Полемика с изказването на Любен Дилов срещу “Звездни войни” в защита на образното въображение на модерната киноприказка, съпроводено със съжалението, че такива гигантски финансови и изразни средства не са употребени за екранизации на най-великите НФ романи на ХХ век.
• 1986 г. - "Музикалното лице на космоса" - в. "Народна младеж", 4.ІІІ.1986 г.: Музика и фантастика. Изследване на връзките между музикалната култура и фантастичните сюжети, Спейс рок, електронна музика, арт и симфони пиеси по НФ теми.
• 1987 г. - „Звезди от една галактика“, в.„Работническо дело“, 12.04.
• 1987 г. - "Как да мислим нестандартно" - в. "Народна младеж", 19.VІ.1987 г.: Връзката между фантастиката и евристичното озарение.
• 1988 г. - "Палитра с цветовете на безкрая" - сп. "Криле", бр. 11/1988: Голям обзор на тенденциите и върховите достижения на световната космическа фантастична живопис.
• 1990 г. - "Парад на планетите или какво правиха фантастите в Холандия" - в. "АБВ", 13.11.1990 г.: Отчет-пътепис от участието в Световния конвент по фантастика Хага'90. Връчване наградата “Карел” на списание “ORPHIA”.
• 1991 г. - „Ето ни, пред вас сме!“, в сб.„Нова българска фантастика-91“
• 2000 г. - "Гатанките на Гатака" - сп. "Тера Фантастика", бр. 2/2000: Кинофантастика и антиутопия – по повод филма "Гатака". Есе за евгеничните идеи на Новия ред.
• 2000 г. - "Проблемът с героите на Ефремов" - сп. "Тера Фантастика", бр. 3/2000: Полемична статия за социално-психологическите причини за неприемане на героите на Ефремов от егоцентричната психика.
• 2001 г. - "Виртуалният Джони от тринадесетия етаж на Матрицата" - сп. "Тера Фантастика", бр. 1/2001: Обобщаващо есе за информативната фантастика, киберпънка и новите реалности в светлината на четирите филма: "Джони Мнемоник", "Виртуален убиец", "Тринадесетият етаж" и "Матрицата".
• 2001 г. - "Бъдещето - начин на употреба" - сп. "Тера Фантастика", бр. 1/2001: Статия за промените в световната ситуация, които изискват друг тип реакция от страна на фантаста.
• 2002 г. - "Бъдещето умря - да живее бъдещето" - сп. "Тера Фантастика", бр. 1/2002
• 2004 г. - "Робърт Шекли: В измислената от мен Европа рядко вали дъжд" - сп. "Усури", юли 2004: Интервю с Р.Шекли.
• 2004 г. - "Щуротията да издаваш българи" [6] - сп. "Тера Фантастика", бр. 1/2004
• 2004 г. - "Мними хоризонти" - сп. "Тера Фантастика", бр. 1/2004
• 2004 г. - "Свободна енергия или вечен двигател?" - сп. "Усури", бр. 6: Обзор на фантастично-реалните разработки на "зеро пойнт енерджи" или "енергия черпена от вакуума".
• 2006 г. - "Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие" - сп. "Тера Фантастика", бр. 1/2006

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

• 1992 г. - "Психопрограмираният" - издателство "Орфия"

Участие в съвместни издания

• 1981 г. - „Модели-2“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
  • „Сиянието на реката“ (разказ, съвместно с Георги Арнаудов)
• 1991 г. - „Нова българска фантастика 91“ (сборник разкази) - издателство „Орфия“
  • „Виталертон“ (разказ)

На английски език

Фантастика

• 2006 г. - "The Matrix 4: Resolutions" ("Матрицата 4: Резолюции") - електронно списание Phantazm, IV.2006 (Превод: Калин Ненов)

• 2006 г. - "The Glow of the River" ("Сиянието на реката") - списание Phantazm, Х.2006 (Превод: Калин Ненов)

На немски език

Фантастика

• 1987 г. - "Der Freund" ("Приятел") - сборник "Kontaktferzuche", изд. "Die Neue Leben", Berlin 1987

На руски език

Фантастика

• 1989 г. - "Сны для космодора" ("Сънища за космодора") - изд. "Наука", Алма-Ата - СССР. 16 с. Tираж 800 000.

• 2004 г. - "Болгария - страна фантастических надежд" - интервю на Атанас П. Славов за сп. "Реальность фантастики", бр. 8/2004

Външни връзки

• Атанас П. Славов (представяне в сайт на клуб Ефремов)

• "Без рекламна кампания българските фантасти не могат да преодолеят заговора на премълчаването" (интервю за портала knigi-news)

Източници

• Атанас П. Славов в клуб Ефремов
• Преведени разкази във Фантазийска преводаческа школа