Разлика между версии на „Атанас Петков Славов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Разкази и новели)
(Статии)
Ред 254: Ред 254:
 
* [[2011 г.]] - ''„[[Още фаКтастика: Гълъбът на Ной, Лунен дим без огън, Подаръци от ноосферата, Космосекс]]“''
 
* [[2011 г.]] - ''„[[Още фаКтастика: Гълъбът на Ной, Лунен дим без огън, Подаръци от ноосферата, Космосекс]]“''
 
* [[2011 г.]] - ''„[[Рей Кърцуайл и непостижимото]]“''
 
* [[2011 г.]] - ''„[[Рей Кърцуайл и непостижимото]]“''
 +
* [[2011 г.]] - ''„[[Атанас Славов: Такова животно има!]]“'' - в-к Компас 2/11/2011
 
* [[2012 г.]] - ''„[[Днешните ефремовци в Русия и Украйна]]''“ - [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2012/14 бр.|14 бр.]]
 
* [[2012 г.]] - ''„[[Днешните ефремовци в Русия и Украйна]]''“ - [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2012/14 бр.|14 бр.]]
  

Версия от 22:18, 28 юни 2014

Атанас Петков Славов
Писател, фен
Slavov sm.jpg

Координати:
Личен сайт: Фентернет/сайт на клуб Ефремов (основател и администратор)

Биографични данни:
Роден на: 29 юли 1947 г.
Роден в: Бургас

Писател:
Псевдоним(и): Анастасио Дел Монте
Жанр(ове): научна фантастика

Фен:
Клуб(ове): Иван Ефремов

Преводач:
От езици: руски
На езици: български
Жанрове: научна фантастика

Издател:
Издателство: Орфия“, „Човешката библиотека

Критик:
Жанр(ове): научна фантастика, фентъзи

Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.

Биография

Роден е на 29 юли 1947 г. в Бургас.

Публикува разкази и романа „Психопрограмираният“. Негови разкази са превеждани и издавани на немски, руски и английски език.

Инициатор и основател на първия в България клуб на любителите на фантастиката „Терра Фантазия“ през 1968 г. в Бургас.

Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (19741989 г.).

През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4-тата част в колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“ - първата по рода си изследователска книга в България. Активен организатор на „Фестивалите на фантастиката“ в София и Пловдив, а по-късно и на конвента „Булгакон“.

През 1990 г. участва в създаването на издателство „Орфия“, първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 19911992 г.

Основател и главен редактор на списанието на английски език ORPHIA.

Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели '89“, „Нова българска фантастика '91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.

Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на „Курса по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 19801990 г.

От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.

През 2007 г. заедно с Калин Ненов учредява фондация „Човешката библиотека“. Като част от дейността на фондацията съставя и издава алманаха за фантастика и бъдеще ФантАstika, чийто пилотен брой „ФантАstika 2007“ излиза през 2008 г.

Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.

Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1980); „Млади художници-фантасти“ (1981); „Образите на фантастиката“ (2006).

Междувременно е работил като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр.

Стил и особености

Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.

Без притеснения можем да го определим като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции. С публикациите си по фантастология А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми, като градския фолклор и анекдота.

Опознавайки възможностите на компютърните технологии, А. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от ефектни цветови конструкции и фрактали. Тези визии ни дават представа за структурата на материи и енергиите в тях, за пространства, наситени от фантастични асоциации. Със своите композиции А. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са философски насочените заглавия.

Награди и признания

Произведения

Фантастика

Романи

Самостоятелни сборници

Повести

Разкази и новели

Публицистика

Други

Фантастология

Статии

Преводи

  • „Свят на смъртта - 4“ - роман от Ант Скаландис и Хари Харисън
  • „Пътят на Абогин“ - новела от Дмитрий Биленкин.
  • „Може ли да повикате Нина?“ - разказ от Кир Буличов.
  • „За пришълци случайно попаднали на Земята“ - Джоана Ръс

Външни връзки

Източници

Категории, свързани с Атанас Петков Славов