Разлика между версии на „Атанас Петков Славов“
(→На руски език) |
(→На руски език) |
||
| Ред 288: | Ред 288: | ||
* [[2018 г.]] - Картина на корицата - сп. Фанданго № 33 | * [[2018 г.]] - Картина на корицата - сп. Фанданго № 33 | ||
* [[2018 г.]] - Картина на корицата - сп. Фанданго № 34 | * [[2018 г.]] - Картина на корицата - сп. Фанданго № 34 | ||
| + | * [[2020 г.]] - в сб. [[Третье пришествие (Издателство Вече, 2020)|Третье пришествие]] - Издателство Вече | ||
| + | ** „[[Болгарская “Тера фантазия”]]“ (предговор) | ||
| + | ** „[[Сънища за космодора|«Сны для космодора»]]“ | ||
| + | ** „[[Време разделно|«Третье пришествие»]]“ | ||
| + | ** „[[Краткий обзор новейшей болгарской фантастики - тенденции и развитие жанра]]“ (послеслов) в съавторство с [[Янчо Чолаков]]. | ||
=== На немски език === | === На немски език === | ||
Версия от 18:36, 19 март 2020
| Атанас Петков Славов | |
| Писател, фен | |
 | |
| Координати: | |
| Личен сайт: | Фентернет/сайт на клуб Ефремов (основател и администратор) |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 29 юли 1947 г. |
| Роден в: | Бургас |
Писател: | |
| Псевдоним(и): | Анастасио Дел Монте |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
Фен: | |
| Клуб(ове): | „Иван Ефремов“ |
Преводач: | |
| От езици: | руски |
| На езици: | български |
| Жанрове: | научна фантастика |
Издател: | |
| Издателство: | „Орфия“, „Човешката библиотека“ |
Критик: | |
| Жанр(ове): | научна фантастика, фентъзи |
Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.
Съдържание
Биография
Роден е на 29 юли 1947 г. в Бургас.
Публикува разкази и романа „Психопрограмираният“. Негови разкази са превеждани и издавани на немски, руски и английски език.
Инициатор и основател на един от първите в България клубове на любителите на фантастиката „Терра Фантазия“ през 1968 г. в Бургас.
Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (1974–1989 г.).
През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4-тата част в колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“ - първата по рода си изследователска книга в България. Активен организатор на „Фестивалите на фантастиката“ в София и Пловдив, а по-късно и на конвента „Булгакон“.
През 1990 г. участва в създаването на издателство „Орфия“, първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 1991–1992 г.
Основател и главен редактор на списанието на английски език ORPHIA.
Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели '89“, „Нова българска фантастика '91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.
Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на „Курса по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 1980–1990 г.
От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.
През 2007 г. заедно с Калин Ненов учредява фондация „Човешката библиотека“. Като част от дейността на фондацията съставя и издава алманаха за фантастика и бъдеще „ФантАstika“, чийто пилотен брой „ФантАstika 2007“ излиза през 2008 г.
Основен редактор и автор на съдържание в уикито „БГ-Фантастика“; човекът с най-много принос към него.
Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.
Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1980); „Млади художници-фантасти“ (1981); „Образите на фантастиката“ (2006).
Междувременно е работил като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр.
Стил и особености
Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.
Без притеснения можем да го определим като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции. С публикациите си по фантастология А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми, като градския фолклор и анекдота.
Опознавайки възможностите на компютърните технологии, А. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от дигитални картини с участието на фрактали. Тези визии ни дават представа за структурата на материи и енергиите в тях, за пространства, наситени от фантастични асоциации. Със своите композиции А. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са философски насочените заглавия.
Отделна страница: корици на книги и списания с картини на Атанас П. Славов.
Награди и признания
- 1986 г. - втора награда за разказа „Добре дошъл, пътнико“ в конкурса на в. „Орбита“ за НФ разказ
- 1987 г. - награда за разказа „Елени на Холда“ (в съавторство с А. Карапанчев) в конкурса на сп. „Наука и техника за младежта“
- 1989 г. - награда Соцкон'89 за разказ („Сны для космодора“)
- 1990 г. - На световния конвент Уърлдкон 1990 в Хага издаваното от него списание „ORPHIA“ получава '''Наградата CAREL''' за качеството на преводите и диплом за комуникация между народите.
- 2005 г. - авторска изложба „Космографики и фрактанци“ от 5-10 май в Културен дом „Средец“ в рамките на Булгакон-Софкон
- 2006 г. - първа награда за разказа „Предсмъртната или първата болка“ в Конкурс за фантастичен разказ „Буквите 2006“ на фондация „Буквите“ и Фантазийската преводаческа школа
- 2007 г. - трета награда на годишния конкурс на издателство „Аргус“ за разказа „Война и мир“
- 2008 г. - сп. ShadowDance му връчва наградата „Цялостен принос за развитието на фендъма“
- 2009 г. - избран за председател на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“
- 2010 г. - на Булгакон 2010 получава стъклопластика и отличието „За цялостен принос за развитието на фантастиката в България“
От 2013 г. е член на Съвета по фантастична и приключенска литература (Москва)
Едиственият трикратен носител на наградата ЕВРОКОН в различни категории:
- 2003 г. - Издавания от него фензин „Фентернет“ получава награда за най-добро любителско списание за фантастика Best Fanzine на Еврокон 2003 - във Финландия
- 2004 г. - Атанас Славов е обявен за най-добър популяризатор „Best promoter“ на фантастиката на Еврокон 2004 - в Пловдив
- 2015 г. - На Еврокон 2015 издавания от него Алманах ФантАstika получава отличието „Best Magazine“ - за най-добро периодично издание за фантастика в Европа.
- 2018 г. - Международната награда „Византийский ковчег“ връчена в г. Владимир (Русия) на 12 май 2018 г.
Произведения
Фантастика
Романи
- 1992 г. - „Психопрограмираният“ (текст)
Самостоятелни сборници
- 2007 г. - „Мигновечност“ - издателство „Аргус“
- 2014 г. - „Пентаграм“ - Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“
Повести
- 2001 г. - „Отвъд пустинята“ (текст)
Разкази и новели
- 1973 г. - „Приятел“
- 1976 г. - „Добре дошъл, пътнико!“
- 1978 г. - „Предсмъртната или първата болка“ (в съавторство с Георги Арнаудов)
- 1980 г. - „Феести“ (в съавторство с Георги Арнаудов)
- 1980 г. - „До Великия светоносен Буаргу-Илир“. - Атанас П. Славов и Георги Арнаудов.
- 1981 г. - „Сиянието на реката“ [1] (в съавторство с Георги Арнаудов)
- 1986 г. - „Елени на Холда“ (в съавторство с Александър Карапанчев) (непубликуван)
- 1987 г. - „Сънища за космодора“
- 1991 г. - „Виталертон“ [2]
- 1991 г. - „Гранатата“
- 1991 г. - „В небето“
- 1991 г. - „Шутът“
- 1991 г. - „Реката“
- 2002 г. - „Пентаграм“
- 2003 г. - „Третото пришествие“ (алтернативно заглавие: „Време разделно“)
- 2004 г. - „Приказка за една млада машина на времето“ [3]
- 2005 г. - „Трудно е да бъдеш дог“
- 2006 г. - „Матрицата 4: Резолюции“ [4]
- 2006 г. - „Сън в лятна нощ“
- 2007 г. - „Сто години самота“
- 2012 г. - „Ад“
- 2012 г. - „Махмурлък“
- 2012 г. - „The Walking Dead или похожденията на немъртъвците“
- 2012 г. - „Златният артстероид“
- 2012 г. - „Красотата и света“
- 2012 г. - „Следмузика на слиянието“
- 2014 г. - „Man in black, или Черен човек“
- 2014 г. - „Кихот д`Арк“
Публицистика
- 1978 г. - „Неизбежността на фантастиката“
- 1979 г. - „Трите остриета срещу фантастиката“
- 2002 г. - „Бъдещето умря - да живее бъдещето!“
- 2004 г. - „Щуротията да издаваш българи“ - рецензия на сборника „Щури хоризонти“
- 2008 г. - „Краят на историческия човек“
- 2009 г. - „Краят на историческия човек 2“
Други
- 1989 г. - „Фантаскоп“ - сатиричен зодиак за фантасти в съавторство с Росица Панайотова и карикатури на Калин Николов.
- 2001 г. - „Полуречник по инженерВно язЪкознание“ (фантастичен полу-речник с неологизми)
- 2004 г. - Корица и предговор на романа на Валентин Дилов „Плът от твоята плът“ Изд. Тих-ивел; София; 2004 г.
- 2004 г. - Корица и вътрешна илюстрация в сп. „Реальность фантастики“, бр. 8/2004
- 2011 г. - „Космографики“ (албум)
- 2019 г. - В Блок материали във в-к Словото днес“ от 14 дек.
- „Някъде и у нас“ афористични неологизми
Фантастология
Статии от Атанас П. Славов на отделна страница:
В периодика и сборници
- 1973 г. - „Приятел“. - Във вестник „Орбита“, брой 45 (253) от 10.ХI.1973 г.
- 1976 г. - „Добре дошъл, пътнико!“ - Във вестник „Орбита“, брой 42-43 (406) от 16.Х.1976 г.
- 1980 г. - „До Великия светоносен Буаргу-Илир“. - Атанас П. Славов и Георги Арнаудов. вестник „Пулс“, брой 13 от 25.ІІІ.1980 г.
- 2013 г. - „За спасяването на света“
- Класическа научна фантастика - (предговор на раздел)
- Социална фантастика - (предговор на раздел)
- 2014 г. - „Измерения и модели“
- „Фантастиката живее в реалността“ – статия
- Въвеждащи думи
- Отговор на варненското писмо
- Раждането на вестник „ФЕП“
- Авторско представяне с 8 цветни картини (стр. 85)
- Дизайн на 1,2,3 корица и цялостно форматиране
- 2015 г. - „Алманах ФантАstika/2013-14“
- Признание на съставителя
- Какво се случва със и във фантастичните сериали 3
- Дизайн, корица и цялостно оформление
- 2015 г. - В Блок материали във в-к „Словото днес“ от 18 юни 2015 г.
- 2017 г. - В Блок материали във в-к „Словото днес“ от 5 окт. 2017
- 2017 г. - В Алманах ФантАstika/2016
- Портрет в 3,14 D: Стефан Кръстев
- Фантастичен книгопис
- Книгосъбития на 2015–2016 година
- Политическа фантастика или самоорганизирани прозрения?
- Коментар: „Субективни бележки на съставителя“
- „Самоосъзнатият ИИ“ и други
- Дизайн, корица и цялостно оформление
- 16 нови цветни авторски картини на стр. 411-418
- 2018 г. - списание „8“ - януари, 2018 г.
- „Кихот д`Арк“ (разказ)
- 2018 г. - В Алманах ФантАstika/2017
- Съвсем нови признания на съставителя
- Конкурс „Изгревът на следващото“
- Портрет в 3,14 D: Христо Пощаков
- „Какво е това Фантастивал в Европолис?“
- „Руска империя 2.0“ или „Маяци на бъдещето“?
- Представяме ви художника Андриан Бекяров
- Пет избрани края на света до 2017 г.
- „Експанзия чрез имплозия“
- „ФаКтастика“
- „Размишлизми“
- 2018 г. - В антологията „Фантастивал в Европолис“
- Отново сме пред вас
- „Пентаграм“ (разказ)
- 2018 г. - В Алманах ФантАstika/2018“
- 2019 г. - Блок материали във в-к Словото днес“ от 14 дек.
- Визитна картичка (Представяне на „Фантастивал в Европолис“)
- Някъде и у нас (афористични неологизми)
На руски език
- 1989 г. - „Сны для космодора“ - Изд. Наука" (Алма-Ата)
- 2013 г. - „Гоголь-фэнтези (Херсон, 2013)“
- „Предисловие“ - на руски език
- „Новая роль фантастики в начале третьего тысячелетия“ - на руски език
- 2015 г. - В сп. Фанданго № 26
- Всходы будущего (есе)
- 2016 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 29
- 2017 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 30
- 2017 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 31
- 2017 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 32
- „Герои Ефремова и сиюминутность выживания“ (статия)
- 2018 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 33
- 2018 г. - Картина на корицата - сп. Фанданго № 34
- 2020 г. - в сб. Третье пришествие - Издателство Вече
- „Болгарская “Тера фантазия”“ (предговор)
- „«Сны для космодора»“
- „«Третье пришествие»“
- „Краткий обзор новейшей болгарской фантастики - тенденции и развитие жанра“ (послеслов) в съавторство с Янчо Чолаков.
На немски език
- 1978 г. - „Kontakt-versuche Bulgarische phantastische erzählungen“
- Atanas Slavov - „Ein Freund“ - („Приятел“)
- 1984 г. - В седмичника «Freie Welt», Nr. 15/1984, Berlin
- „Ein Freund“. („Приятел“) - Превод: Helga Gutsche
На английски език
- 1990 г. - В списание „ORPHIA/1990/1 бр.“
- 2006 г. - „The Glow of the River“ („Сиянието на реката“) - списание [Phantazm], Х. 2006 (Превод: Калин Ненов)
- 2006 г. - „Matrix: Resolutions („Матрицата 4: Резолюции“) - списание [Phantazm], Х. 2006 (Превод: Калин Ненов)
- 2010 г. - „The Glow of the River“ („Сиянието на реката“) - ел. списание Marginal Boundaries, бр. 1 (Превод: Калин Ненов)
- 2016 г. - В сп. ORPHIA 2
Преводи от руски език
- 1976 г. - „Майсторите от планетата Ксанаду“ новела от Теодор Стърджън - (превод от руски) - НТ за младежта бр. 6-7
- 1977 г. - „Място в паметта“ - разказ от Дмитрий Биленкин [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
- 1977 г. - „Може ли да повикате Нина?“ - разказ от Кир Буличов. - [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
- 1980 г. - „Бягство“ – разказ от Иля Варшавски [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
- 1980 г. - „Скромен гений“ - разказ от Вадим Шефнер [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
- 1988 г. - „Пътят на Абогин“ - новела от Дмитрий Биленкин. списание „ФЕП“, 1988 г., 1-2 бр.
- 1988 г. - „Сътворението на света“ - разказ от Феликс Димов. списание „ФЕП“, 1988 г., 3 бр.
- 2002 г. - „Свят на смъртта - 4“ - роман от Ант Скаландис и Хари Харисън
- „За пришълци, случайно попаднали на Земята“ - Джоана Ръс
Външни връзки
- Галерия на Атанас Славов в Подкаст „Българска Фантастика“
- Аудиоверсия на разказа „Предсмъртната или първата болка“ от А. П. Славов и Г. Арнаудов
- Интервю в „БГ Север“
- Атанас П. Славов (представяне като автор в сайта на клуб Ефремов)
- Писателят-фантаст Атанас Славов гостува в Добрич
- Авторска страница като член на международната „Ассоциация исследователей фантастики (АИФа) “
- Авторска колонка в „Лаборатория фантастики“ [5]
- Страница на А. Славов в сайта „Архив фантастики“
- Авторска страница в американската SF&F енциклопедия ISFBD [6]
- „Без рекламна кампания българските фантасти не могат да преодолеят заговора на премълчаването“ (интервю за портала knigi-news)
- Виртуални пощи на Тера Фантастика
- Представяне на А. Славов като художник във „Фентъзи ларп център“
- Атанас Славов: Изтичането на мозъци в чужбина означава изтичане на интелигентни читатели
- Страница на Атанас Славов в украинската уикипедия
- В американския вестник „България“ - 1 част
Източници
- Атанас П. Славов в клуб Ефремов, като писател [7] и като художник: [8]
- „Призвание - художествен ръководител“ - статия на Светослав Николов във в. „Средношколско знаме“, 4 септември 1985 г.
- „Нещо като болка, нещо като вик, изобщо не някакво си предписание“ - статия на Димитър Ленгечев за романа „Психопрограмираният“
- Преведени разкази във Фантазийска преводаческа школа
- „Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас П. Славов“ - статия от Калин Николов в сп. „Усури“, бр. 7/2004
- „Мигновечността на Атанас П. Славов“ - предговор на Величка Настрадинова към книгата му „Мигновечност“ - 2007 г.
- „От високи кули“ Интервю на Атанас П. Славов, взето от Александър Карапанчев по повод излизането на книгата му „Мигновечност“ - 2007 г.
- „Мигновечност“: рецензии и критики - Алманах „ФантАstika 2008“
- Страница с произведения на Атанас П. Славов в Моята библиотека
- „Светът, който ни предстои“ от Калин Николов - В-к „Словото днес“, 29 октомври 2009 г.
- 2018 г. - „Писатели от Бургас спечелиха престижни награди в Русия“
