Разлика между версии на „Атанас Петков Славов“
(не знам за този АСлавов ли се отнася или за другия :)) |
(→Стил и особености) |
||
Ред 72: | Ред 72: | ||
Без притеснения можем да определим Атанас като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции.С публикациите си по [[фантастология]] А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми като градския фолклор и анекдота. | Без притеснения можем да определим Атанас като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции.С публикациите си по [[фантастология]] А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми като градския фолклор и анекдота. | ||
+ | С опознаване възможностите на компютърните технологии, Атанас П. Славов започва да създама в края на 1990-те години изображения от ефектни цветови конструкции и фрактали. На пръв поглед абстрактни, тези визии ни дават представа за структурата на материи и ениргиите в тях, за пространства, неситени от фантастични асоциации. Със своите изображения, Атанас П. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са сполучливите, философски насочени заглавия. | ||
== Награди и признания == | == Награди и признания == |
Версия от 12:00, 26 май 2007
Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.
Съдържание
Биография
Роден е на 29 юли 1947 г. в Бургас.
Инициатор и основател на първия в България клуб на любителите на фантастиката „Терра Фантазия“ през 1968 г. в Бургас.
Публикува разкази и романа „Психопрограмираният“. Негови разкази са превеждани и публикувани на немски, руски и английски език.
Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (1974–1989 г.).
През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4 част в колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“ - първата по рода си изследователска книга в България.
През 1990 г. участва в създаването на издателство „Орфия“, първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 1991–1992 г.
Основател и главен редактор на списание ORPHIA.
Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели '89“, „Нова българска фантастика '91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.
Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на уникалния „Курс по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 1980–1990 г.
От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.
Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.
Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1981); „Млади художници-фантасти“ (1982); „Образите на фантастиката“ (2006).
Междувременно е работил като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр.
Стил и особености
Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.
Без притеснения можем да определим Атанас като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции.С публикациите си по фантастология А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми като градския фолклор и анекдота. С опознаване възможностите на компютърните технологии, Атанас П. Славов започва да създама в края на 1990-те години изображения от ефектни цветови конструкции и фрактали. На пръв поглед абстрактни, тези визии ни дават представа за структурата на материи и ениргиите в тях, за пространства, неситени от фантастични асоциации. Със своите изображения, Атанас П. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са сполучливите, философски насочени заглавия.
Награди и признания
- 1986 г. - втора награда за разказа „Добре дошъл, пътнико“ в конкурса на в. „Орбита“ за НФ разказ.
- 1987 г. - награда за разказа „Елени на Холда“ (в съавторство с А. Карапанчев) в конкурса на сп. „Наука и техника за младежта“.
- 1989 г. - награда Соцкон'89 за разказ („Сны для космодора“).
- 2003 г. - Фензинът „Фентернет“ получава награда за най-добро любителско списание за фантастика на Еврокон 2003.
- 2004 г. - Атанас Славов е обявен за най-добър популяризатор (promoter) на фантастиката на Еврокон 2004.
- 2006 г. - първа награда за разказа „Предсмъртната или първата болка“ в Конкурс за фантастичен разказ „Буквите 2006“ на Фондация Буквите и Фантазийската преводаческа школа.
Произведения
Фантастика
Романи
Повести
Разкази и новели
- 1976 г. - „Приятел“ - в. „Орбита“
- 1980 г. - "Феести"(в съавторство с Георги Арнаудов) - сб. „Модели 1“
- 1981 г. - „Сиянието на реката“ [2] (в съавторство с Георги Арнаудов)
- 1985 г. - „Добре дошъл, пътнико“ - в. „Орбита“
- 1987 г. - „Сънища за космодора“ - сп. „Криле“
- 1991 г. - „Виталертон“ [3]
- 1991 г. - „Гранатата“ сб. Полтъргайст (Издателство Плеяда прес, 1991)
- 1991 г. - „В небето“ сб. Полтъргайст (Издателство Плеяда прес, 1991)
- 1991 г. - „Шутът“ сб. Полтъргайст (Издателство Плеяда прес, 1991)
- 1991 г. - „Реката“сб. Полтъргайст (Издателство Плеяда прес, 1991)
- 2002 г. - „Пентаграм“ - сп. „Фентъзи фактор“, бр. 10/2002
- 2004 г. - „Приказка за една млада машина на времето“ [4] - „Фентернет“, бр. 1/2004
- 2005 г. - „Трудно е да бъдеш дог“ - сб. „Ваяния 2005“
- 2006 г. - „Матрицата 4: Резолюции“ [5] - „Фентернет“, бр. 1/2006
- 2006 г. - „Предсмъртната или първата болка“(в съавторство с Георги Арнаудов) - сб. „Сънувах човешко лице“
- 2006 г. - „Сън в лятна нощ“ - сб. „Ваяния 2006“
- ???? г. - „Елени на Холда“ (в съавторство с Александър Карапанчев) (непубликуван)
Публицистика
- 2004 г. - „Щуротията да издаваш българи“ - рецензия на сборника „Щури хоризонти“ от поредицата „Нова българска фантастика“ на издателство „Аргус“
Други
- 2001 г. - "Полуречник по инженерВно язЪкознание" (фантастичен полу-речник с неологизми) - сб. "Моделириум"
- 2004 г. - Корица и предговор на романа на Валентин Дилов "Плът от твоята плът" Изд. Тих-ивел; София; 2004 г.
- 2004 г. - Корица и вътрешна илюстрация в сп. „Реальность фантастики“, бр. 8/2004
Фантастология
Статии
- 1972 г. - „Фантастиката в движение“ - сп. „Деца, изкуство, книги“, №3-4
- 1974 г. - „Енциклопедия на шаблона“ - в. „Литературен фронт“, от 9.І.1975 г.
- 1977 г. - „Модели на очакваната реалност“ (в съавторство с Васил Сивов) - в. "Орбита", 6.ІІ.1977 г.:
- 1977 г. - „През бариерите към бъдещето“ - в. „Орбита“, бр. 29/1977:
- 1978 г. - „Неизбежността на фантастиката“ - сп. „Съвременник“, бр. 2/1978:
- 1979 г. - „Безбрежната фантастика - среща с Аркадий Стругацки“ - сп. „ЛИК“ 1979:
- 1979 г. - „Трите остриета срещу фантастиката“ - в. „Орбита“, бр. 38/1979.
- 1981 г. - „Мит, фантастика, научна фантастика“ - четвърти раздел на монографията „Прогностика, фантастика, светоглед“
- 1981 г. - „Границите на фантазията или бележки върху полето на един фестивал“ - сп. „Проблеми на културата“, бр. 6/1981 г.
- 1982 г. - „Синестезия и художествен синтез“ - сп. „Проблеми на културата“, 1982: (в съавторство с Петър Петров-Динев)
- 1984 г. - „Изкуство, фантастика, фантастология“ - в. „ФЕП“, 1984:
- 1985 г. - „За междузвездните и други войни“ - в. „Ср. знаме“, 19.ІІІ.1985 г.
- 1986 г. - „Музикалното лице на космоса“ - в. „Народна младеж“, 4.ІІІ.1986 г.
- 1987 г. - „Звезди от една галактика“ - в. „Работническо дело“, 12.04.1987 г.
- 1987 г. - „Как да мислим нестандартно“ - в. „Народна младеж“, 19.VІ.1987 г.
- 1988 г. - „Палитра с цветовете на безкрая“ - сп. „Криле“, бр. 11/1988.
- 1990 г. - „Парад на планетите или какво правеха фантастите в Холандия“ - в. „АБВ“, 13.11.1990 г.
- 1991 г. - „Ето ни, пред вас сме!“ - „Нова българска фантастика`91“ (сборник)
- 2000 г. - „Гатанките на Гатака“ - сп. „Тера фантастика“, бр. 2/2000
- 2000 г. - „Проблемът с героите на Ефремов“ - сп. „Тера фантастика“, бр. 3/2000:
- 2001 г. - „Виртуалният Джони от тринадесетия етаж на Матрицата“ - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2001
- 2001 г. - „Бъдещето - начин на употреба“ - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2001
- 2002 г. - „Бъдещето умря - да живее бъдещето“ - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2002
- 2004 г. - „В измислената от мен Европа рядко вали дъжд“ - сп. „Усури“, юли 2004.
- 2004 г. - „Щуротията да издаваш българи“ [6] - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2004
- 2004 г. - „Мними хоризонти“ - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2004
- 2004 г. - „Свободна енергия или вечен двигател?“ - сп. „Усури“, бр. 6
- 2006 г. - „Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие“ - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2006
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
Участие в съвместни издания
- 1980 г. - „Модели“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
- „Феести“ (разказ, в съавторство с Георги Арнаудов)
- 1981 г. - „Модели-2“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
- „Сиянието на реката“ (разказ, в съавторство с Георги Арнаудов)
- 1991 г. - „Нова българска фантастика 91“ (антология) - издателство „Орфия“
- „Виталертон“ (разказ)
- 2001 г. - „Моделириум“ (антология) - издателство „Офир“
- „Отвъд пустинята“ (повест)
На английски език
Фантастика
- 2006 г. - "The Matrix 4: Resolutions" („Матрицата 4: Резолюции“) - електронно списание Phantazm, IV.2006 (Превод: Калин Ненов)
- 2006 г. - "The Glow of the River" („Сиянието на реката“) - списание Phantazm, Х.2006 (Превод: Калин Ненов)
На немски език
Фантастика
На руски език
Фантастика
- 1989 г. - „Сны для космодора“ („Сънища за космодора“) - изд. „Наука“, Алма-Ата - СССР. 16 с. Tираж 800 000.
- 2001 г. - „Rock-n-Fantastica“, превод: Евгений Харитонов, сп. "Если", № 2
- 2001 г. - „Счастливое «13» Вагнера“, превод: Евгений Харитонов, сп. "Если", № 2
- 2001 г. - „Унивирус“, превод: Евгений Харитонов, сп. "Если", № 2
- 2004 г. - „Болгария - страна фантастических надежд“ - интервю на Атанас П. Славов за сп. „Реальность фантастики“, бр. 8/2004
- 2006 г. - "Герои Ефремова и мгновечность выживания" сб. "Девятые ефремовские чтения" ч.І Санкт-Петербург - Вырица ("Вырицкая поселковая библиотека имени И.А.Ефремова")
Преводи
- "Свят на смъртта - 4" - роман от Ант Скаландис и Хари Харисън
- "Пътят на Абогин" - новела от Дмитрий Биленкин.
- "Може ли да повикате Нина?" - разказ от Кир Буличов.
- „За пришълци случайно попаднали на Земята“ - Джоана Ръс
Външни връзки
- Атанас П. Славов (представяне като автор в сайта на клуб Ефремов)
- „Без рекламна кампания българските фантасти не могат да преодолеят заговора на премълчаването“ (интервю за портала knigi-news)
Източници
- Атанас П. Славов в клуб Ефремов
- „Призвание - художествен ръководител“ - статия на Светослав Николов във в. „Средношколско знаме“, 4 септември 1985 г.
- Преведени разкази във Фантазийска преводаческа школа
- „Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас П. Славов“ - статия от Калин Николов в сп. „Усури“, бр. 7/2004