Разлика между версии на „Атанас Петков Славов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Публицистика)
(Стил и особености)
Ред 111: Ред 111:
  
 
Опознавайки възможностите на компютърните технологии, А. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от дигитални картини с участието на фрактали. Тези визии ни дават представа за структурата на материи и енергиите в тях, за пространства, наситени от фантастични асоциации. Със своите композиции А. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са философски насочените заглавия.
 
Опознавайки възможностите на компютърните технологии, А. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от дигитални картини с участието на фрактали. Тези визии ни дават представа за структурата на материи и енергиите в тях, за пространства, наситени от фантастични асоциации. Със своите композиции А. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са философски насочените заглавия.
 +
 +
[[Отделна страница: корици на книги с картини на Атанас П. Славов]].
  
 
== Награди и признания ==
 
== Награди и признания ==

Версия от 15:27, 12 септември 2017

Атанас Петков Славов
Писател, фен
РД Чоби-4.12.2014-2.jpg

Координати:
Личен сайт: Фентернет/сайт на клуб Ефремов (основател и администратор)

Биографични данни:
Роден на: 29 юли 1947 г.
Роден в: Бургас

Писател:
Псевдоним(и): Анастасио Дел Монте
Жанр(ове): научна фантастика

Фен:
Клуб(ове): Иван Ефремов

Преводач:
От езици: руски
На езици: български
Жанрове: научна фантастика

Издател:
Издателство: Орфия“, „Човешката библиотека

Критик:
Жанр(ове): научна фантастика, фентъзи

Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.

Биография

Роден е на 29 юли 1947 г. в Бургас.

Публикува разкази и романа „Психопрограмираният“. Негови разкази са превеждани и издавани на немски, руски и английски език.

Инициатор и основател на един от първите в България клубове на любителите на фантастиката „Терра Фантазия“ през 1968 г. в Бургас.

Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (19741989 г.).

През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4-тата част в колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“ - първата по рода си изследователска книга в България. Активен организатор на „Фестивалите на фантастиката“ в София и Пловдив, а по-късно и на конвента „Булгакон“.

През 1990 г. участва в създаването на издателство „Орфия“, първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 19911992 г.

Основател и главен редактор на списанието на английски език ORPHIA.

Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели '89“, „Нова българска фантастика '91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.

Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на „Курса по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 19801990 г.

От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.

През 2007 г. заедно с Калин Ненов учредява фондация „Човешката библиотека“. Като част от дейността на фондацията съставя и издава алманаха за фантастика и бъдеще „ФантАstika“, чийто пилотен брой „ФантАstika 2007“ излиза през 2008 г.

Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.

Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1980); „Млади художници-фантасти“ (1981); „Образите на фантастиката“ (2006).

Галерия на Атанас Славов

Междувременно е работил като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр.

Стил и особености

Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.

Без притеснения можем да го определим като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции. С публикациите си по фантастология А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен жанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми, като градския фолклор и анекдота.

Опознавайки възможностите на компютърните технологии, А. Славов започва да създава в края на 1990-те години изображения от дигитални картини с участието на фрактали. Тези визии ни дават представа за структурата на материи и енергиите в тях, за пространства, наситени от фантастични асоциации. Със своите композиции А. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са философски насочените заглавия.

Отделна страница: корици на книги с картини на Атанас П. Славов.

Награди и признания

Грандмайсторско+.jpg

Произведения

Фантастика

Романи

Самостоятелни сборници

Повести

Разкази и новели

Публицистика

Wrihers of the F+.jpg

Други

Фантастология

Статии

В периодика и сборници

На руски език

На немски език

На английски език

Преводи от руски език

  • 1976 г. - „Майсторите от планетата Ксанаду“ новела от Теодор Стърджън - (превод от руски) - НТ за младежта бр. 6-7
  • 1977 г. - „Място в паметта“ - разказ от Дмитрий Биленкин [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
  • 1977 г. - „Може ли да повикате Нина?“ - разказ от Кир Буличов. - [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
  • 1980 г. - „Бягство“ – разказ от Иля Варшавски [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
  • 1980 г. - „Скромен гений“ - разказ от Вадим Шефнер [„Съветска фантастика“ (Хр. Г. Данов, 1977)]
  • 1988 г. - „Пътят на Абогин“ - новела от Дмитрий Биленкин. списание „ФЕП“, 1988 г., 1-2 бр.
  • 1988 г. - „Сътворението на света“ - разказ от Феликс Димов. списание „ФЕП“, 1988 г., 3 бр.
  • 2002 г. - „Свят на смъртта - 4“ - роман от Ант Скаландис и Хари Харисън
  • „За пришълци, случайно попаднали на Земята“ - Джоана Ръс

Външни връзки

Източници

Категории, свързани с Атанас Петков Славов