Разлика между версии на „Атанас Петков Славов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(→‎Участие в съвместни издания)
(→‎Статии)
Ред 129: Ред 129:
  
 
* [[1972 г.]] - ''„[[Фантастиката в движение]]“'', в сп.„Деца, изкуство, книги“, №3-4
 
* [[1972 г.]] - ''„[[Фантастиката в движение]]“'', в сп.„Деца, изкуство, книги“, №3-4
−
* [[1977 г.]] - ''"[[Модели на очакваната реалност]]"'' (в съавторство с [[Васил Сивов]]) - [[Вестник Орбита|в. "Орбита"]], 6.ІІ.1977 г.: Статия, използваща повода на Първия семинар на НФ литература (Москва ХІ-ХІІ 1976 г.) да постави за пръв път в България въпросите за развитието на националната НФ школа.
+
* [[1977 г.]] - ''"[[Модели на очакваната реалност]]"'' (в съавторство с [[Васил Сивов]]) - [[Вестник Орбита|в. "Орбита"]], 6.ІІ.1977 г.:  
 
* [[1977 г.]] - ''"[[През бариерите към бъдещето]]"'' - [[Вестник Орбита|в. "Орбита"]], бр. 29/1977: Рецензия–анализ на книгата на [[Павел Вежинов]] “Бариерата. Белият гущер”, в която по нов за българската критика начин се поставя въпроса за качествено новата личност, която се задава на футурологичния хоризонт.
 
* [[1977 г.]] - ''"[[През бариерите към бъдещето]]"'' - [[Вестник Орбита|в. "Орбита"]], бр. 29/1977: Рецензия–анализ на книгата на [[Павел Вежинов]] “Бариерата. Белият гущер”, в която по нов за българската критика начин се поставя въпроса за качествено новата личност, която се задава на футурологичния хоризонт.
 
* [[1978 г.]] - ''"[[Неизбежността на фантастиката]]"'' - [[Списание Съвременник|сп. "Съвременник"]], бр. 2/1978: Първи опит у нас да се дефинира фантастиката не само като вид литература, а като социокултурен феномен, пронизващ цялата структура на културата.
 
* [[1978 г.]] - ''"[[Неизбежността на фантастиката]]"'' - [[Списание Съвременник|сп. "Съвременник"]], бр. 2/1978: Първи опит у нас да се дефинира фантастиката не само като вид литература, а като социокултурен феномен, пронизващ цялата структура на културата.

Версия от 23:05, 20 февруари 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Атанас Петков Славов е български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.

Биография

Роден е на 29 юли 1947 г. в Бургас.

Инициатор и основател на първия в България клуб на любителите на фантастиката "Терра Фантазия" през 1968 г. в Бургас.

Публикува разкази и романа „Психопрограмираният“. Негови разкази са превеждани и публикувани на немски, руски и английски език.

Един от създателите на клуб „Иван Ефремов“ и негов дългогодишен художествен ръководител (1974–1989 г.).

През 1981 г. е инициатор, съставител, автор на предговор и 4 част в колективната монография "Прогностика, фантастика, светоглед" - първата по рода си изследователска книга в България.

През 1990 г. участва в създаването на издателство „Орфия“, първото частно издателство след промените, ориентирано изцяло към фантастичната литература. Негов президент е през периода 1991–1992 г.

Основател и главен редактор на списание ORPHIA.

Един от съставителите на сборниците „Модели 1“, „Модели 2“, „Модели 3“, „Модели '89“, „Нова българска фантастика '91“, „Моделириум“, „ВИРТ“.

Инициатор и един от съставителите, автори и лектори на уникалния „Курс по фантастология“, проведен в клуб „Иван Ефремов“ през периода 1980–1990 г.

От 2000 година издава електронното списание „Фентернет“. Избрани материали от списанието излизат на хартия в ограничен тираж.

Въпреки че, по собствени признания, не обича литературознанието, е публикувал над 40 статии по фантастология. Най-значимите от тях са представени в библиографията.

Изявява се като художник-фантаст. Има две любителски изложби на компютърни графики, в които използва собствена технология, основана на фракталната математика. Съставител е на три албума на клубни графици и живописци (първите два съвместно с Калин Николов): „Клубове прогностика и фантастика“ (1981); „Млади художници-фантасти“ (1982); „Образите на фантастиката“ (2006).

Междувременно е работил като: сондьор, техник по кислородни инсталации, строител, журналист, мебелист, логик и пр.

Стил и особености

Художествените текстове на Атанас П. Славов се отличават с идейната си наситеност и експлозивност и редките за българската (а и като цяло световната) фантастична литература визионерство и етична ангажираност на автора към разглежданите теми. Статиите му съчетават широка информираност за актуалните световни процеси и силна, неизменно градивна лична позиция. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.

Без притеснения можем да определим Атанас като един от най-големите български изследователи и поддръжници на фантастичното във всички негови проявления и функции.С публикациите си по фантастология А. Славов последователно отстоява позицията, че фантастиката не е „литературен фанр“, а типологична разновидност изкуство, която се проявява във всички изкуства, а и в други форми като градския фолклор и анекдота.

Награди и признания

Произведения

Фантастика

Романи

Повести

Разкази и новели

Публицистика

Други

Фантастология

Статии

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Участие в съвместни издания

На английски език

Фантастика

На немски език

Фантастика

  • 1987 г. - "Der Freund" ("Приятел") - сборник "Kontaktferzuche", изд. "Die Neue Leben", Berlin 1987

На руски език

Фантастика

Външни връзки

Източници

Взето от „http://bgf.zavinagi.org/index.php?title=Атанас_Петков_Славов&oldid=8691“.