Разлика между версии на „Александър Карапанчев“

Версия от 18:34, 28 октомври 2018

Александър Карапанчев
Биографични данни:
Роден на:	6 септември 1951 г.
Роден в:	София
Писател:
Псевдоним(и):	А. Дж. Дж. Блекпънч; Алекса Джоревски; Наталия Маринова; Сандро Георгиев и др.
Жанр(ове):	психологическа фантастика, приказна фантастика, хумористична фантастика
Издател:
Издателство:	„Орфия“, „Аргус“
Фен:
Клуб(ове):	„Златното перо“, „Иван Ефремов“
Журналист:
Жанр(ове):	фантастология

Александър Карапанчев е български писател, журналист, поет, съставител и редактор, автор на научна фантастика. Използва също псевдонимите А. Дж. Дж. Блекпънч; Алекса Джоревски; alexandrit; Карина Асанди; Наталия Маринова; Сандро Георгиев и др.

Биография

Роден е на 6 септември 1951 г. в София. Завършва турска филология (и втора специалност руска филология) в СУ „Климент Охридски”. Започва работа като репортер във вестник „Импулс”. От 1979 г. до 1988 г. e редактор в отдел „Периодика” на издателство „Булгарреклама“.

През периода 1988-1990 г. е редактор и член на редколегията на първото българско списание в жанра на въображението „ФЕП — фантастика, евристика, прогностика“. В годините 1990-1992 участва в създаването и работата на профилираните за фантастика издателства „Ролис“, „Орфия“ и „Аргус“, като в последното се труди от декември 1992 г. до днес.

Участва в основаването на клубовете за НФ „Златното перо“ (към списание „Космос”) и „Иван Ефремов“ (София). Член е и на Съюза на българските журналисти, на българската секция при Международната асоциация на писателите криминалисти - АІЕР, и на Международната асоциация на писателите фантасти в Москва. През 1998 г. става един от основателите на фондация „Фантастика”, а по-късно - и член на управителния ѝ съвет. Редактирал е множество книги от родни или чуждестранни автори (предимно фантасти) и е посещавал десетки конгреси на жанра у нас и в чужбина. Влиза в редколегиите на алманаха „Ваяния”, библиотечната поредица „Незабравимо” и е-списанието „Сборище на трубадури“.

Многократно е журирал фантастика - за списание „ФЕП”, за издателство „Аргус”, за младежкия конкурс на Еврокон 2004 и пр. Седем години се включва в журито, което определя булгаконските награди. Шест пъти участва в Почетното жури на ежегодния конкурс за кратък фантастичен разказ „Агоп Мелконян“.

От няколко години е секретар на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Творчески път

Първата му отпечатана творба излиза във вестник в. „Средношколско знаме“ през 1967 г.

Публикувал е голям брой разкази, стихотворения, статии, очерци, рецензии, интервюта и други журналистически материали, в списанията „Родна реч”, „Криле”, сп. „Съвременник“, във вестниците „АБВ”, „Стършел”, „Континент”, „Новинар” и мн. др. Творческите му интереси се допълват от занимания с енигматика и библиография. Сътрудничи на издания в провинцията, на фензини, радиото и Интернет.

Произведения на Александър Карапанчев са включени в около 35 сборника, като някои от творбите му са превеждани на руски, немски и английски език. Има една авторска книга - сборника „В епохата на Унимо“.

До момента (сам или пък в колектив) е съставил над дузина антологии с родна литература на въображението.

• Съставени самостоятелно:
  • 1990 г. - „Всичко, което наричаме небе” (непубликувана), за издателство „Стар трафик”, Крайова.
  • 1990 г. - „Холод и пламя” (оригинално заглавие „Хладно и огнено”), издателство „София Пресс”.
  • 2000 г. - „Чудни хоризонти” (отличена с грамота от асоциация „Феномени”), издателство „Аргус”.
• Съставени с Атанас П. Славов са:
  • 1991 г. - „Нова българска фантастика 91” (спечелила конкурс от Националния център за книгата), издателство „Орфия”.
  • 1992 г. - „Нова българска фантастика 92” (непубликувана), за издателство „Орфия”.
  • 2008 г. - „Мортилия” (също непубликувана), за „Лениздат”, Санкт Петербург.
• Заедно с Велко Милоев и Дилян Благов:
  • 2008 г. - „Спомен за света на Агоп Мелконян” (спечелила конкурс от Националния център за книгата), издателство „Ерато-Арт”.
• Съвместно с Емануел Икономов:
  • 2003 г. - „Мними хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2003 г. - „Щури хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2005 г. - „Дивни хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2006 г. - „Ведри хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2006 г. - „Волни хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2006 г. - „Знойни хоризонти”, издателство „Аргус”.
  • 2006 г. - „Храбрии хоризонти”, издателство „Аргус”.
• Съвместно с Юрий Илков:
  • 2009 г. - „С името на Иван Ефремов“
  • 2010 г. - „Непознатите Стругацки“

Награди и признания

• 1968 г. - трета награда от вестник „Средношколско знаме” за разказа „Тълпа хора в дъжда”
• 1969 г. - трета награда от вестник „Средношколско знаме” за разказа „Тримата”
• 1969 г. - „Златно перо“ на списание „Космос“ за обещаващ млад автор до 18 години
• 1971 г. - трета награда от списание „Наука и техника за младежта” за разказа „Елени на Холда”, написан заедно с Атанас П. Славов и също непубликуван
• 1989 г. - награда „Еврокон“ съвместно с колегията на списание „ФЕП“ за най-добро професионално списание
• 1989 г. - трета награда от АЕЦ „Козлодуй” и вестник „Орбита” за разказа „Екстрасенси за Земята”
• 1990 г. - номинация за „Мистър Орфкон” на международния Орфкон, състоял се в Бургас
• 1996 г. - награда „Гравитон“ за издателство, заедно с колегията на издателство „Аргус“
• 2002 г. - награда „Еврокон“ за дебют (за книгата си „В епохата на Унимо”)
• 2004 г. - втора награда от списание „Тера фантастика” за разказа „Желязната тарантула”
• 2004 г. - по случай своята 30-годишнина клуб „Иван Ефремов” му връчва т.нар. „Документ за проявена житейска фантазия и творческа издръжливост”
• 2007 г. - награда „Аргус” за принос в развитието на фантастиката
• 2016 г. - От Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ - „Майстор на фантастичната притча и поезия“

Произведения

Фантастика

Разкази

• 1969 г. - „Репортерът“
• 1971 г. - „Елени на Холда“ (в съавторство с Атанас П. Славов) (непубликуван)
• 1981 г. - „Братята от Левса“
• 1985 г. - „Стапен Кройд“
• 1989 г. - „Изобретатели на природа“
• 1990 г. - „Татко Сладко“
• 1991 г. - „В епохата на Унимо“
• 2000 г. - „Летим към Хиадите“
• 2001 г. - „Бик“
• 2001 г. - „Последният автобус“
• 2001 г. - „Приказка за камъка“ [1]
• 2002 г. - „Драконите идват“
• 2002 г. - „Екстрасенси за Земята“
• 2002 г. - „Зимни граждани“
• 2002 г. - „Меден месец“
• 2002 г. - „Онфльор“
• 2002 г. - „Последният разказ“
• 2002 г. - „Празната стая“
• 2002 г. - „Пчела“
• 2002 г. - „Пъстро като шебеке“
• 2002 г. - „Три приземени“
• 2003 г. - „Приказка за поета“
• 2003 г. - „Пера от Райска птица“
• 2003 г. - „Три разказоида“
• 2005 г. - „Желязната тарантула“
• 2005 г. - „За Джон, който пожела да излезе от рамките“
• 2005 г. - „Кит и китоловци“
• 2006 г. - „Приказка за плашилото“
• 2006 г. - „Сняг и море“
• 2006 г. - „Терца спатии“

Поезия

• 2004 г. - „Динозавърско“
• 2005 г. - „Хайку, така ли?“ 2005-2 Фент
• 2005 г. - „И пак ли хайку?“ 2005-4 Фент
• 2005 г. - „Фантастѝхия“
• 2006 г. - „Четворки от Вселената“ - 2006-2 Фент
• 2006 г. - „Ти си Шлиман“
• 2007 г. - „Водни кончета и планети“ [2] (поема в проза)
• 2008 г. - „Лаконичен букет“
• 2010 г. - Да направиш вкусолет
• 2011 г. - Две златца

Статии

• 1983 г. - „С крило в непознатото“ (очерк за Пламен Аврамов)
• 1987 г. - „Вечните ценности не могат да се изфантазират“ (интервю с Текла Алексиева)
• 1988 г. - „От преустройството до... космичното изкуство“ (интервю с Кирил Кръстев)
• 1988 г. - „Летящото столче на Иван Кирков“ (интервю с Иван Кирков)
• 1988 г. - „Островът на Стефан Лефтеров“ (очерк за Стефан Лефтеров)
• 2000 г. - „Художниците от кръга „Аргус““ (очерк)
• 2003 г. - „Разбулване на мечтите“ (интервю с Димитър Стоянов - Димо)
• 2006 г. - „Ден на откритите врати“ (очерк за Калин Николов)
• 2008 г. - „С цветовете на фантазията“ (очерк за Стефан Лефтеров)
• 2008 г. - „Във фокуса - ярък космист“ (очерк за Димитър Янков)
• 2008 г. - „Българска фантастика 2006“ (съвместно с Дилян Благов)

Публикации

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

• 2002 г. - „В епохата на Унимо“ (сборник разкази) - издателство „Аргус“
• 2010 г. - „Топлото ключе на живота“ (стихосбирка) - издателство „е-Книги“
• 2011 г. - „Да направиш вкусолет“ (стихосбирка) - издателство „е-Книги“

Участие в съвместни издания

• 1980 г. - „Модели“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
  • Приказка за камъка (разказ)
• 1981 г. - „Модели-2“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
  • „Братята от Левса“ (разказ)
• 1985 г. - „Фантастика-1“ (антология) - издателство „Народна младеж“
  • „Стапен Кройд“ (разказ)
• 1989 г. - „Модели 90“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
  • „Папа Ассорти“ („Татко Сладко“, разказ, на руски език)
• 1991 г. - „Нова българска фантастика 91“ (антология) - издателство „Орфия“
  • „В епохата на Унимо“ (разказ)
• 1991 г. - „Полтъргайст“ (сборник) - издателство „Плеяда прес“
  • „Шега на Вселената“ (разказ)
• 2000 г. - „Чудни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Братята от Левса“ (разказ)
  • „[[Все повече отрочета]“] (статия)
• 2001 г. - „Моделириум“ (антология) - издателство „Офир“
  • „Бик“ (разказ)
  • „Стапен Кройд“ (разказ)
  • „Приказка за камъка“ (разказ)
• 2002 г. - „ВИРТ“ (сборник) - Издателство Квазар
  • „Фантастична колекция за България“ - статия
• 2002 г. - „Странни светове“ (антология) - издателство „Офир“
  • „Екстрасенси за Земята“ (разказ)
• 2003 г. - „Щури хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Приказка за поета“ (разказ)
• 2003 г. - „Мними хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Пера от „Райска птица““ (разказ)
• 2003 г. - „Звяр незнаен“ (антология) - издателство „Елф“
  • „Три разказоида“ (разкази), съдържа: „И пак е време за чай“, „Подаръци за звяра“, „Каменно сърце“
• 2004 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2004“ - издателство „ЕГИ“
  • „В къщата на фантастиката има много стаи“ (статия)
• 2004 г. - Списание „Тера фантастика“, 2004 г., 1 бр.
  • „Хей, как се казваш ти?“ - сатира
• 2005 г. - „Дивни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Две истории“ (разказ)
• 2006 г. - „Храбри хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Приказка за плашилото“ (разказ)
• 2006 г. - „Знойни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Драконите идват“ (разказ)
• 2006 г. - „Ведри хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Терца спатии“ (разказ)
• 2006 г. - „Волни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Сняг и море“ (разказ)
• 2006 г. - В сб. „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“ - издателство „ЕГИ“
  • „Ти си Шлиман“ (поема)
• 2007 г. - „Електронно списание Фентернет“, 2007 г., 2 бр.
  • Блок представящ Александър Карапанчев като писател, поет и редактор:
    • „Приказки от 1001 свята“ - есе от Атанас П. Славов
    • „Редактирано от... (един обзор без лъжица катран)” - редакционно
    • „Поема за алабаша” (поема)
• 2008 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ (годишник) - издателство „ЕГИ“
  • „Лаконичен букет“ (стихове)
  • „Във фокуса - ярък космист“ (статия)
  • „Българска фантастика 2006“ (статия, под псевдонима Сандро Георгиев, съвместно с Дилян Благов)
• 2009 г. - В сборника „С името на Иван Ефремов“
  • „Помен за Ненко“ - Наталия Маринова
  • „Букет разнолик, или ефремовска мозайка“ - Александър Карапанчев
  • „Динозаври и звезди“ - Сандро Георгиев
  • „Да видиш частичка от него“ - Александър Карапанчев
• 2010 г. - „Непознатите Стругацки“
  • „Дуетът под различни ъгли“ (статия, Наталия Маринова)
  • „Когато дюлята цъфтеше“ (стихотворение)
• 2011 г. - „Алманах ФантАstika/2010-11“
  • Портрет в 3,14 D: Александър Карапанчев - блок представящ Александър Карапанчев.
    • Разказ за тишината или Стапен Кройд - А. Карапанчев
    • Предимно приказки:
      • Приказка за поета
      • Вавилон: Проблясък
      • Приказка за изобретателите
      • Приказка за далечното
      • Приказка за камъка
      • Аз валя: Проблясък
      • Приказка за калейдоскопа
• 2013 г. - „Калвино.net“
  • „Синьор Калвино в България“ - библиографски обзор
• 2015 г. - „Зъбатите демони“
  • „Събеседник на своите почитатели“ (послеслов)
• 2017 г. - В сб. Алманах ФантАstika/2016
  • „Други три карти“ (тройка миниатюри)
  • „Среща по хронофона: Амиен, 1904 година“ – под псевдоним Сандро Георгиев
  • „Един художник... един фен... един писател...“ – (три интервюта)
  • „На гости при далечните потомци, или още нещо за фантастиката на безсмъртието“ – под псевдоним alexandrit
• 2018 г. - В Алманах ФантАstika/2017
  • „Да направиш „Машина за истории“
  • „Елин Пелин като фантаст“
  • „Желязната тарантула“
  • „Новият Микромегас“
• 2018 г. - В антологията „Фантастивал в Европолис“
  • „В епохата на Унимо“

Публикации в периодика

• 1978 г. - списание „Съвременник/1978/2 бр.“
  • „Меден месец“ (разказ)
  • „Празната стая“ (разказ)
• 1984 г. - „В епохата на Унимо“ (разказ) - вестник „ФЕП“
• 1989 г. - „Изобретатели на природа“ (разказ) - списание ФЕП, бр. 1/89
• 2000 г. - „Летим към Хиадите“ (разказ) - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2000
• 2001 г. - „Уикенд ли?“ - Фензин Фентернет бр. 3/2001 г.
• 2005 г. - „Хайку, така ли?“ (поема) - Фензин Фентернет бр. 1-2/2005 г.
• 2006 г. - „Четворки от вселената“ (стихотворение) - Фензин Фентернет бр 2/2006 г.
• 2004 г. - „Хей, как се казваш ти?“ (викторина, наредена от Сандро Георгиев) - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2004, Илюстрация от Кълин Никълъс (Калин Николов)
• 2004 г. - „Динозавърско“ (викторина, наредена от Сандро Георгиев) - сп. Фентернет, Евроконски брой/2004 г.,
• 2004 г. - „Братята от Левса“ - списание „Съвременник/2004/1 бр.“
• 2005 г. - „Желязната тарантула“ (разказ) - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2005
• 2008 г. - „Водни кончета и планети“ (поема в проза) - алманах „ФантАstika 2007“
• 2010 г. - Да направиш вкусолет - „Електронно списание Фентернет“, 2009 г., 2 бр.
• 2012 г. - сп. „Везни“ Бр. 2/2012 г.
  • „Каменно сърце“ - разказ
• 2012 г. - Списание „Тера фантастика“, 2012 г., 14 бр.
  • Защо ние и защо сега - предговор в съавторство с Юрий Илков, Атанас П. Славов, Георги Недялков, Тодор Ялъмов.
  • Българската ефремиада в съавторство с Атанас П. Славов
  • Да го обичаш заради неговите мисли... - интервю взето от Карапанчев с руския писател Генадий Прашкевич.
  • „В прегръдките на утопията“ - alexandrit
• 2015 г. - Списание „Тера фантастика“, 2015 г., 15 бр.
  • „„Приятeлите“ след половин век“

Статии

• 1987 г. - „Фантастиката е „фронтова линия““ - сп. „Криле“, бр. 2. Интервю с Ненко Сейменлийски.
• 1987 г. - „Фантаст енциклопедист. Иван Ефремов“ - сп. „Криле“, бр. 4. Интервю с Димитър Пеев и Светослав Славчев.
• 1988 г. - „Летящото столче на Иван Кирков“ - списание „ФЕП“, 1988 г., 4 бр.
• 1988 г. - „Застиналият свят на великия Жул Верн“ - в. „Орбита“, бр. 19.
• 1989 г. - „Границата минава през въображението...“ (интервю с Александър Геров - списание „ФЕП“, 1989 г., 2 бр.
• 1989 г. - „Ах, тази Аелита!“ - списание „ФЕП“, 1989 г., 4 бр.
• 1990 г. - „Островът на Стефан Лефтеров“ списание „ФЕП“, 1989 г., 4 бр.
• 1990 г. - „Аукционът не е обикновена разпродажба“[3] (статия за книжния аукцион на Орфкон) - в-к АБВ, бр. 46 от 13.ХІ. 1990.
• 1993 г. - „Последният дворец на свети Айзък“ (предговор) в „Битката за Фондацията“
• 1993 г. - „„Техану“ & „Аргус““ (предговор) в „Техану“
• 1995 г. - „Да построиш луна“ (предговор) - в „Луната е наставница сурова“ - 1995 г.
• 1995 г. - „Карнавал по европейски“ (предговор) - в „Железен карнавал“
• 1996 г. - „Гросмайстор на въображението“ - (предговор) - в „Град върху шахматна дъска“, 1996 г.
• 1996 г. - „Последният великан от „Златния век““ (послеслов) в "Светът на Не-А"
• 1997 г. - „Място за душата“ (предговор) - в „Четири пътя към прошката“
• 1999 г. - „И да расте островът“ (предговор)
• 1999 г. - „На лов за въображение“ (послеслов)
• 2000 г. - „Международна колекция за България“ - сп. „Тера Фантастика“ (специален брой). Статията е за международните награди и призове, получени от българските фантасти.
• 2000 г. - „Все повече отрочета“ (послеслов)
• 2002 г. - „Фантастична колекция за България“ - антология „ВИРТ“
• 2002 г. - „Да дадем шанс на българската фантастика“ (интервю с Васил Велчев) - „Кървав ренесанс“)
• 2002 г. - „През очите на фантаскопа“
• 2003 г. - „В компанията на Аргусите“[4] (предговор)
• 2004 г. - „И Евлоги Георгиев ще се разхожда пред НДК...“ (интервю)
• 2004 г. - „Слово за Мистър Фантастика“ (статия за Ивайло Рунев) - сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2004, Илюстрация от Калин Николов
• 2006 г. - „Ода за любимото издание“ - В Списание „Тера фантастика“, 2006 г., 1 бр.
• 2006 г. - „Сепия с масло или... цаци“ (интервю-послеслов) - „Митове за овъгления мрак“
• 2007 г. - „От високи кули“ [5] (интервю-послеслов) - „Мигновечност“
• 2009 г. - „Опит за предговор, или ЗАЩО СЕ ПАЛИ ТАЗИ СВЕЩ?“ предговор към „Запали свещ на дявола“
• 2012 г. - „В прегръдките на утопията“

На английски език

Участие в съвместни издания

• 2004 г. - "The Empty Room" („Празната стая“, разказ) - в антологията Electric Sheep, издателство Skrev Press (Великобритания).

Публикации в периодика

• 1990 г. - "A Visit to Fanco" („На гости при Фенко“, очерк, заедно с Юри Илков) - в списание „Orphia”, № 1 (София).
• 2006 г. - "The Last Story" („Последният разказ“, на английски език) - Електронно списание Phantazm, IV. 2006

На руски език

• 1987 г. - „В эпоху УНИМО“ - в антологията „Научная фантастика“, изд. „София Прес“
• 1988 г. - „Стапен Кройд“ - в антологията „Детские ладошки“, изд. „София Прес“
• 1990 г. - „В эпоху УНИМО“ - в антологията „Белая бездна“, изд. „Свят“
• 1990 г. - „В эпоху УНИМО“ - в сп. „ПиФ“, №9 (Свердловск)
• 1990 г. - „Пустая комната“ - в антологията „Холод и пламя“, изд. „София Прес“
• 1990 г. - „Братья с Левса“ - в антологията „Холод и пламя“, изд. „София Прес“
• 1990 г. - „Папа Ассорти” (”Татко Сладко”, разказ) - в антологията „Модели-3”, издание на Градски младежки дом „Лиляна Димитрова” (София).
• 1991 г. - „Миссия на Землю“ - в сп. „Вокруг света“, №5

Източници

• 2001 г. - „Що е фантастика и има ли почва тя у нас?“ - за сборника на Александър Карапанчев „В епохата на Унимо“
• Тази статия включва текст от статията „Александър Карапанчев“ в българоезичната Уикипедия.
• „За вълшебната бутилка“[6] - интервю на Александър Карапанчев, взето от Емилиян Малезанов - послепис към сборника „В епохата на Унимо“.
• „Болгария Фантастическая“
• Преведени разкази във Фантазийска преводаческа школа

Външни връзки

• Страница на автора в клубния сайт
• 2016 г. – Осем въпроса към Александър Карапанчев
• 2018 г. – Александър Карапанчев: Най-големият риск на човечеството днес е... разчовечаването